"Сънсет Лимитид" - Кормак Маккарти (Ревю)

Заглавие: "Сънсет Лимитид"

Автор: Кормак Маккарти

Издателство: Пергамент Прес

Превод: Станимир Йотов

Година: 2019

Брой страници: 112

В живота нищо не е само черно или само бяло. Така ни учат. 
"Сънсет Лимитид" ще ви накара да видите света в черно и бяло.
Всичко е черно или бяло. Всеки от нас опитва да потъне донякъде в нюансите на другите, но чистата егоистична истина е много по-проста. 
Всеки има свой компас, който следва. Но не се движиш на североизток, когато следваш стрелката. Щом казва напред, вървиш напред. В това вярваш, това следваш.
Толкова е просто. 

Маккарти е написал всичко в черно и бяло. Няма нюанси. Съществува само пряка реч. Два образа. Никакви имена. Черният и Белият седят и говорят на масата в жилището на Черният, минути след като Белият е опитал да се самоубие на гарата, след като е опитал да хване Сънсет Лимитед. А Черния го е спасил. 

Сега двамата седят един срещу друг и разговарят. Черния и Белия. Двама души с напълно противоположни възгледи за света, за живота, за човечеството, за смисъла. Философски разговор, изчистен от тежестта на фразите. Изчистен от излишния драматизъм. Борба между черно и бяло, но не в тривиалния смисъл, който влагаме в тези две категории. Не. Това е борба на противоположностите. Това са двата абсолютни полюса в пряка конфронтация, без агресивно поведение, без жажда за надмощие. Всеки вярва толкова дълбоко и крайно в своите възгледи, че осъзнава невъзможността да пробие защитата на противника. Всеки съди за другите по себе си. Но това не му пречи да даде всичко от себе си до последния дъх, за да опита. 

Това е книга на крайностите. 
Белият, който вярва, че единственият смисъл на живота е, да му бъде сложен край. И Черният, който открива смисъл във всеки жест и роля на хората около себе си. 
Кормак излага на масата въпроси, по които всеки от нас има мнение - вярата и атеизма, надеждата за изкупление и смелостта сам да сложиш край на живота си. И го прави по толкова елегантен и интелигентен начин, че едновременно да затвърди до диамантено силата на собствените ви убеждения и в същото време да ви постави за кратко в обувките на другия, достатъчно, за да си видите силата на неговите убеждения. 

Не познавам твочеството на Кормак Маккарти. Това е първата и среща с него. Среща, кяото ще ме кара още дълго и многократно да се връщам към тази така кратка и толкова напоителна творба. 
Среща, която ме върна към едни любими мои стихове:

Ние спориме

       двама със дама

               на тема:

"Човекът във новото време".

Среща, която неъсмнено поражда много въпроси. Какво ще избере всеки от нас - черното или бялото. От нас зависи.