"Добро момче • Умерено Нежно" - Галин Никифоров (Ревю)

 

Заглавие: " Добро момче • Умерено Нежно"

Автор: Галин Никифоров

Издателство: Сиела

Година: 2021

Брой страници:300

Две от ранните творби на Галин Никифоров получиха ново, редактирано и от самия автор издание миналата година. И като че някак минаха незабележимо под радара на читателите. Не знам, може би мнозина вече са ги чели. Предполагам самият факт, че са получили не просто нов тираж, а чисто ново издание, говори сам за себе си.

Четох едно интервю с него миналата година, което ми направи много силно впечатление. Накара ме да осъзная едно от онези фундаментални неща, които всеки дълбоко в себе си знае, но рядко биват облечени в думи. "...винаги се опитваш да гледаш на света през очите на героите си, за да ги разбереш и след това да ги обогатиш чрез въображението и емоциите си, за да им придадеш достоверност и увереност." Има разлика между това да съпреживяваш историята заедно със своите герои и да бъдеш там, на тяхно място, правейки избор на кръстопътя, емоционално осъзнат избор. Може би именно това чувство дава живот на историите, които разказва Галин Никифоров. 

"Добро момче" ми напомня на "Играта на Джералд". Главният герой - Павел Джоров е разведен и самотен мъж на средна възраст. Работи като пазач, среща се с една жена от време на време, не защото я обича, нито тя него, сексът също е посредствен. Но тя като че ли е последният му опит да запази някаква връзка със света и хората в него. Навръх Коледа Павел е дежурен на поста си като пазач, защото и без това няма какво друго да прави. Колегата, както всяка година, има планове с някоя нова мадама, която ще заведе в къщата в планината. Сервитьорката с която се вижда също си е събрала багажа и е някъде на купон с компанията си. А Павел е сам самичък за два дни в голямата празна сграда. На пост. Къде другаде да бъде? И тогава съдбата хвърля зара и решава да си поиграе малко с него.

По време на първата си за дългата смяна обиколка на сградата Павел засяда в асансьора. А шансовете да се измъкне изглеждат нулеви. Израснала съм във висок блок с асансьор. И никога не съм изпитвала страх към затворените дърпани от въжета кабинки, които ни спестяват едни 5-10 минутки катерене по стълбите. Задясала съм няколко пъти и като дете и по-късо. И никога не съм възприемала тези сутации като нещо страшно. Какво толкова може да се обърка? Да не говорим, че съвременните асансьори имат аварийна система, която те свързва директно с техника. Е, "Добро момче" е нагледен пример какво може да се обърка. 

Павел Джоров минава през ада, опитвайки се да се измъкне от затворената кабина на асансьора, която е на път да се превърне и в негова гробница. И докато ръцете му се борят със стоманената кутия, умът му се бори да запази разсъдливостта си. Затворен, изолиран и на крачка от смъртта, човек съвсем естествено поглежда назад и с присвито сърце тегли чертата на живота си и започва равносметката. Там на границата между живота и смъртта изплуват най-хубавите и най-лошите моменти, лъжите стават плитки и безсмислени, а грешките и съжаленията се признават по-лесно. 

"Умерено нежно" е пък сложна детелина преплитаща три отделни истории, които за кратко се докосват в безкрайната шир на времето и се наплитат като нишка във вретеното на съдбата. Пръв на сцената се появява Джони - активен бияч с фотографска памет. Джони не е нито добряк, нито лош човек, просто човек, който си изкарва хляба, както може. В живота на Джони има един важен човек - Кармелита, стара приятелка от детството. Единственото гориво за тази универсална любов, която изпитва Джони, е добруването на Кармелита, нищо друго няма значение, стига тя да е добре.

Джони и Пепо, главният герой на втория разказ в книгата, сядат на една маса за покер. И докато Джони си тръгва, Пепо остава и продължава своята игра на и извън кръглата маса. Има две важни неща, които важат с еднаква сила за играта на покер и на живот - добрият блъф и начинът, по който ставаш от масата в края на играта, без значение, дали си спечелил или загубил. Достойнството никой не може да ти отнеме. Само ти. На Пепо му предстои да изиграде двете най-големи надцаквания в живота си, с най-големия залог, всичко или нищо.

 

Старецът, герой на третата история,  е мимолетно запознанство в живота на Пепо, но в крайна сметка - ключово. На Старецът му предстои още една последна важна роля, в която подобно на Джони и Пепо, е заложено всичко. И тук на масата се разиграва човешки живот, а изходът зависи от това, кой може да блъфира. 

Джони, Пепо и Старецът сами се поставят в тези ситуации, както и всички ние впрочем правим, защото всеки сам избира, коя ръка да изиграе и за кой залог си заслужава да се включиш в играта.

"Смъртоносна академия" - Наоми Новик (Ревю)

 Заглавие: "Смъртоносна академия"

Автор: Наоми Новик

Издателство: Сиела

Превод: Надя Баева

 

Брой страници: 344

Година: 2020

 

Това не е първата ми среща с Наоми Новик. Всъщност е третата. И за пореден път установявам с приятна изненада, че нейните истории продължават да ме впечатляват. "Изтръгнати от корен" и "Сребърна приказка", макар и много различни една от друга, носеха общия фолклорен ген, вероятно произлизащ от полските й корени.  Дотолкова, че започнах да възприемам това за обща черта на творчеството й. Това и разбира се, изграждането на силен главен женски персонаж. И сега в "Смъртоносна академия" Наоми Новик е загърбила фолклорните елементи и е решила да ни потопи дълбоко в дебрите на опасната магия. Създавайки Ел - млада магьосница със злодейски наклонности, опитваща се да оцелее в магьосническа академия. И тъй като споменаването на фразата "Училище за магьосници" автоматично кара всички да се сетят за Хари Потър и поради тази причина текат подобни паралели между двете поредици, нека да ви кажа още в началото следното, "Смъртоносна академия" по нищо не прилича на Хари Потър.

Магьосническата академия няма нищо общо с Хогуортс. Липсва й блясъка, уюта, приятелствата и преподавателите. Това, което има в изобилие е магия и зловдни. А всеки ден е борба за оцеляване. Както и всяка нощ впрочем.

 

Наоми Новик е създала страхотна алтернатива на представата ни за магически училища. Сложните механизми, по които тече магията през училището и неведомите пътища, по които учениците му научават своите уроци (във всеки един смисъл на думата) направо ми пълнят душата. Не мога да ви го обясня и резюмето не може. Само Наоми Новик може. И го прави страхотно. Аз няма и  да се опитвам и да се излагам излишно. Но държа да подчертая, че училището, което е създала  Наоми Новик е като нищо друго, което сте чели или сте си представяли досега. И определено не е място, на което човек би искал да попадне. Така де, не си е работа, когато училището ти се опитва да се убие постоянно.

Освен сюжета в книгите на Наоми Новик, много обичам да говоря и за страхотните женски персонажи, които създава. Ел, съкратено от Галадриел, е точно такава. Ел е родена да бъде злодей. Затова и училището непрекъснато й предлага унищожителни, убийствени и много зли заклинания. Но да си злодей си има висока цена. Тръгнеш ли по този път, рано или късно се прощаваш със здравия си разум. А Ел е най-практичният човек, когото познавате. И определено не смята да си губи ума. Така че е запретнала ръкави и полага нечовешки усилия да жонглира между оцеляването в академията и изцеждането на малкото полезни заклинания, с които би могла да търгува или създаде нещо градивно, което да й  помогне да оцелее до и на дипломирането си.

Да покажеш слабост в магьосническата академия е като да си подпишеш сам смъртната присъда. Никой не иска слабаци. А слабаци със злодейски наклонности още по-малко. Така че на Ел й се налага да се утвърди като силен играч съвсем сама, без подкрепата на вече създадените анклави и съюзи и да се превърне в качествен магьоснически материал, който всеки би поискал да има в арсенала си. Това е единственият път към живота.

И разбира се, тук се появява поредната спънка в живота на Ел - самопровъзгласилия се за герой на академията Орион, който се втурва да я спасява, без никой да го е молил. А не знам, какво друго е проява на слабост, ако не постоянно да ти се притичва на помощ рицарят в бели доспехи. Присъствието  и постоянната намеса на любимеца на випуска в живота на Ел, обръща всичко с главата надолу.

Поток от сарказъм, словесни битки, прилични обиди, жестоки и зрелищни нападения и битки се редуват във вълнуващия разказ на Наоми Новик, който постепенно ни въвежда през отворените порти на академията и ни води до недрата й, обяснявайки всеки механизъм с безупречна логика.

Вярвам, че от която й книга на Наоми Новик да започнете няма да сбъркате. Ако сте се срещнали с нея едва в "Смъртоносна академия" ви препоръчвам да прочетете и другите две книги, издадени от Екслибрис. Що се отнася до поредицата Темерер на ИнфоДар, там вие ще си решите, защото така и не излезе цялата на български. Но вярвам че и тя ще е хубава.

"Алкатрас срещу Злите Библиотекари" - Брандън Сандерсън (Ревю)

  Заглавие: "Алкатрас срещу Злите Библиотекари"

Автор: Брандън Сандерсън

Издателство: Artline Studio

Превод: Деница Райкова

 

Брой страници: 302

Година: 2021

 

Трудно е да си представиш, че едно и също име стои на кориците на томовете от поредицата "Летописите на светлината на бурята" и младежката поредица за Злите библиотекари. Ако за Сандерсън има зона на комфорт, то това биха били шантавите идеи, превърнати във вълнуващи истории. Спомням си едно интервю със Сандерсън, докато беше в България. Тогава интервюиращият го помоли да създаде фантастичен сюжет, базирайки се на три опорни думи. И на него разбира се, му отне около две секунди преди тотално несвързаните на пръв поглед думи, да се превърнат в начало на интересна история. Понякога имам чувството, че именно така се зараждат историите в ума му. Например тази - трите опорни думи биха били - очила, библиотека, разрушение. След малко ще разберете защо. 

 

Сега като се замисля за пръв път е толкова уместно да възкликна "Тази книга наистина ми отвори очите!"(малко гийк хумор). Защо ли, ще се зачудите вие?

 Защото библиотекарите са древна тайна организация, която от векове управлява света. Всъщност дори нещо повече, именно библиотекарите са направили света да изглежда такъв, какъвто го познаваме днес. Напълнили са умовете ни с куп лъжи, като например Индустриалната революция, или асансьорите, или пистолетите. Сигурно ще ви се стори странно това, което казвам, но по-добре първо прочетете книгата. Завесата се вдига и много заблуди ще бъдат разкрити. 

Знаехте ли например, че съществуват окулатори, това са хора, които могат да боравят с магически лещи? И аз не знаех. По-лошото е, че и Алкатраз Смедри не знаеше. Толкова далеч се простират лъжите на Библиотекарите. Дори самите окулатори да не знаят какви са. Макар че тук може би известна вина има и семейството на Алкатрас, защото са решили, че като израсне далеч от техния свят, ще бъде в безопасност, може би. А може и други мотиви да има. Когато човек се изправи на прага на нов свят, преследван от хора, на които до скоро е имал доверие, открие изгубени роднини...Може би малко избързвам. 

Нека се върнем на Алкатрас Смедри - тринадесет годишен сирак, който от години сменя приемните домове. Трудно е да си намериш дом, когато неприятностите те следват по петите. Както и разрушението. Виждате ли, Алкатрас е крайно способен младеж. Способен да счупи всичко, до което се докосне. Историята започва с неговият рожден ден. Броени часове преди това, той получава торбичка със загадъчен пясък вътре (или по-скоро скучен пясък, защото хайде да бъдем честни, колко вълнуващо може да е да получите торбичка с пясък за рождения си ден), а броени часове след това запалва кухнята на приемните си родители.  И така след поредното фиаско, Алкатрас се събужда на следващата сутрин, очакващ социалния работник, който трябва да го върне обратно в дома. Но вместо него се появява един луд старец, който твърди, че му е дядо и един, както по всичко личи, наемен убиец, или иначе казано - непознат, който е насочил пистолет срещу му и тъкмо е дръпнал предпазителя. 

Макар че Алкатрас не е вчерашен, и определено не е хората, които просто, ей така, биха се качили в колата на непознат, пък нека да твърди, че е и папата, ако иска, все пак се качва във въпросната кола, защото алтернативата е дулото на пистолета, което го очаква в стария му дом. 

И ако си е мислите, че сутринта е започнала шантаво, почакайте да видите остатъка от деня. На Алкатрас му предстои да открие много тайни, да изобличи някои врагове и да намери приятели, също така му предстои да проникне в една много тайна Библиотека и да открадне въпросния пясък, който получи в торбичка. Или да си го върне, защото все пак, като заначало, именно на него го изпратиха, преди да му го откраднат. При това въоръжен само с един чифт очила. И всичко това, ще се случи докато разказва историята, за да може ние, избраните, които сега държим тази книга в ръцете си, да получим на готово цялата истина. Ако все още е останал свят, след разказването й. Или ако Алкатрас все още е жив, защото все пак, вижте първата сцена и си помислете пак, дали искате да изпуснете останалото. 

А сега в последните редове на този текст, ще си позволя да използвам семплия псевдоним на нашия смел разказвач. Личи си, че Сандерсън се е забавлявал, разказвайки всичките тези невероятни приключения. На пръв поглед лековато надрасканата история, крие сред страниците си много намигвания, сарказъм и самоирония. В тандем с динамичното действие и приятните задявки, крайният резултат е страхотен.