![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhPBDUZc49rBSYoQfxGwQpDEBO6RaPA7r4iP2STAYmUE81It1rf1k6lSt5jqL6tM6xecHj-3kSW_s8UGgQrD6-GXnBLct_ayTM6mdpfNuIOI6anoKUT8JDpqsWdcKpcu-Uxy2etLBEV1-k/s320/26061267.jpg)
И макар да не съм чела арабските приказки в оригинал, това е история, която всеки познава - за сладкодумната разказвачка на истории Шехеразада (или бива наречена в тази книга - Шахризад), която омайва предадения и наранен арабски принц, дави го нощ след нощ в благоуханието и нежността на поучителните, магични истории, които му разказва и го оставя на ръба на познанието, чезнещ в собственото си любопитсвто, неспособен да вдигне ръка и да прекъсне тази идилия. И така нощ след нощ.
Но историята на Шахразад остава някъде назад, докато чета. Разказите преливат един в друг и следват неотлъчния ритъм на Багдат. Ханан ал-Шейх ме потапя в задуха на пъстрите, пренаселени пазари, в благоуханието на халифския харем, в адското леговище на самия Шайтан и в нежната красота и дивност на джиновете, докато не се изгубвам напълно в очарованието и жестокостта на думите й.
Прекрасно издание с красиви илюстрации, които допълват по уникален начин цялостната атмосфера, която създава книгата.