Заглавие: "Гардеробът"
Автор: Олга Токарчук
Издателство: ICU
Превод: Крум Крумов
Брой страници: 64
Година: 2022
Заглавие: "Гардеробът"
Автор: Олга Токарчук
Издателство: ICU
Превод: Крум Крумов
Брой страници: 64
Година: 2022
Заглавие: "В огън"
Автор: Патрик Нес
Издателство: Artline Studio
Превод: Цветана Генчева
Брой страници: 364
Година: 2020
Името на Патрик Нес като че ли винаги минава под радара. Книгите му не изглежда да правят фурор у нас. Честно казано и не виждам постове с ревюта за тях. Не знам защо. Лош маркетинг или просто е твърде голям особняк за вкуса на повечето хора, не ми е ясно. Но истината е, че с всеки текст, който пиша за негова книга, ми се иска и се опитвам да променя нещо в тази насока. Защото смятам, че е прекрасен писател и това е несправедливо. Спрямо него и спрямо хората, които никога не са се докосвали го историите му. Така че, ако не ви се чете моята пропаганда, можете още сега да изоставите този възхвалителен текст.
"Искам свят, в който мама е жива и няма да изгубим фермата, а ядрената война не е ежедневна заплаха и никой няма да ни мачка заради цвета на кожата или защото сме толкова бедни, че ни се налага да наемем дракон. Това искам."
Заглавие: "Свидетел на безименност"
Автор: Ия Кива
Издателство: Знаци
Превод: Денис Олегов
Брой страници:100
Година: 2022
Само фенерът на сънищата остава свидетел на безименността,
сляп като водата, никога не отваряща своя куфар,
в който фотоалбумите на историите сивеят, набирайки прозрачност,
с която цветята говорят как са изгубили себе си.Така паметта, повдигнала се на пръсти, гледа в прозореца
на първата къща,виждайки се голяма, а после все по-малка и по-малка,
и конецът, освобождавайки се от тесните обятия на иглата,
минава на ситен ход, като в детски език.
Най-странното, което се прояви във времето
за тези шест години, –
това са сънищата за войната разрушаващи
всички свидетелства
това беше така мръсно
че сапунът на въображението просто не се пени
и ние го складираме по ъглите на спомените
за да го сменим, когато земеделците възкръснат
така порязват детската бузка на реалността с ножчето на кошмара –
и кръвта изтича в теб,
запълвайки бъдещето като ръждива вана
и във водата, оплодена с духа на забвението
започват да звучат моите изтрили се имена
хиляди шевни машини
пришиват лястовиците към земята
смъртоносно бързат
тъкат мръсната кърпа кърпичка
на военния порой
Автор: Стивън Кинг
Издателство: Бард
Превод: Катя Перчинкова
Брой страници:512
Година: 2021
Автор: Лекси Райън
Издателство: Ибис
Превод: Вера Паунова
Брой страници: 392
Година: 2022
Харесвам този жанр. Поради редица причини. Защото е динамичен, пълен с магия и изненади, заради интересните обрати и разнообразния набор от характери. Често и заради противоречивата любов, която се заражда между главните герои, защото е забавно и носи тръпка, когато четеш. Този жанр е моята чаша вода между сериозните книги през годината. Това е моят начин да отмия наситените емоции от някои книги, моят начин да взема глътка въздух, то е онова, което ми позволява да започна следващата си книга със свежа мисъл. Миналата година обаче нещо се промени. Прочетох няколко книги и не си паснахме с нито една от тях, въпреки че бяха поредици, които следя и съвсем убедена си бях накупила и продълженията, които така и си седят сега непрочетени. Не ми се и започват.
Автор: Холи Блек
Издателство: Сиела
Превод: Мариана Христова
Брой страници: 528
Година: 2022
Заглавие: "Колорадеца"
Автор: Стивън Кинг
Издателство: Плеяда
Превод: Весела Прошкова
Брой страници: 184
Година: 2022
Не е чак толкова рядко срещано у дома да си купя книга, която вече имам. Без да искам. Тази обаче не беше грешка. Новото издание на "Колорадеца" излезе и с нов превод от Весела Прошкова. А това е нещо, което не бих пропуснала. Това обаче не е единствената причина. Тази история е малко по-различна от останалите. Тя е от онези разкази, които малцина биха се осмелили да публикуват. И определено, ако не стоеше името на Краля на корицата й, малцина биха й дали шанс. Мистерия в най-чистия й вид. Докато я четох, си мислех нещо.
"Историята не е сувенирна тишъртка или геймбой. Тя прилича на отломка, част от още един неоткрит, но съществуващ от край време свят. Работата на писателя е да извади историята на повърхността с помощта на инструментите от сандъчето си възможно най-непокътната. Понякога успяваш да освободиш малка вкаменелост — например раковина. Друг път находката е гигантска, същински тиранозавър-рекс с огромни кости и ухилен череп. Но дали ще се получи кратък разказ или тухла от хиляда страници, техниката на разкопаване е една и съща в основата си. "
Останах далеч от реализирането на книжното ми
предизвикателство в Goodreads, 67 от 100. И сега с ясното съзнание, че
пак няма да сколасам си поставих същата цел. Мислех да мина с 66, защото
харесвам числото шест, но някак ми се стори нередно, да не е
трицифрено.
"Разкази" на Наталия Мешчанинова
"Летния брат" на Яп Робен
Колко много емоции се събират в една мъничка и много страшна дума - недъг. Дума, която всеки родител се моли да не чуе във връзка с детето си. Недъг. Няма значение какъв. Мисълта, че на детето ти може да му липсва нещо, което на всички хора им се полага по рождение - здраво тяло и здрав ум, е опустошителна. В тази думичка се излива цялата обич и болка, които може да роди едно човешко сърце. Заедно с тях ръка за ръка вървят и вината и въпросите, страхът и умората. Някъде там през тази думичка, едно непораснало момче се опитва да осмисли житейския си път, моралните ценности, да подреди чувствата си, да бъде голям не просто на години, да бъде голям по душа, по светоусет. Нещо, което на нас възрастните често не ни се отдава