сряда, 30 ноември 2022 г.

"Къщата на клоуните" - Галин Никифоров (Ревю)


 Заглавие: "Къщата на клоуните"
Автор: Галин Никифоров

Издателство: Сиела

Платформа: Storytel
Прочетено от: Симеон Владов
 
Брой страници: 160
Година: 2011

 

Не знам, дали щях да харесам толкова много "Къщата на клоуните", ако това беше първата ми среща с Галин Никифоров. Неговият стил е специфичен, историите му гравитират между реалността и неведомото.


"Къщата на клоуните" е бавна, изливаща сърцето си между страниците  история. Не бях сигурна, дали да пиша за нея. Все още не съм сигурна, дали този текст ще види бял свят. И не, защото не ми хареса. "Къщата на клоуните" е по-скоро книга, която се усеща, отколкото чете. Тя е като карта на сърцето на разказвача. 

"Къщата на клоуните" е повест за болката. Всяка дума, нота и дъх в нея са напоени с тежестта на болката. Плътни, наситени изречения ни водят през този мрачен и тъмен лабиринт на съзнанието. Плетеница от изповед, спомен, молитва и зов изграждат структурата на романа. Неопределени герои с неназовани имена изпълват страниците с копнежи и страхове. 
 
Като всяка друга книга на Галин Никифоров и тази е специфична и едновременно с това разпознаваема.
"Къщата на клоуните" е място за покой, утеха и последна стъпка преди отвъдното. Гробището на цирковите артисти, което се простира отвъд очертанията на тази малка преизподня, се превръща в мост, който свързва миналото и настоящето, животът и небитието, раждането и смъртта. Там са разказвачът и неговото семейство. Майа - неговата любима, чиято меланхолия граничи със състояние на ступор и парализа. И тяхното момче Странност, което страда от аутизъм. Разказвачът се рови в спомените си, връща се назад "в посипаното с прах минало", когато е загубил баща си - Триръкия, рее се в ателието на Богинята, неговата майка, сред живописните картини на болка, които очароват света.

Не съм вярвала, че толкова меланхолична, тъжна и бавна книга ще ми хареса. Запъвам се на този текст, не мога да опиша емоцията, която изпълзява от страниците. Не мога да ви опиша тази алхимична отвара, която е забъркал Галин Никифоров. Зловещата атмосфера на Махагоновия дворец, на Гробището, на Гримьорната на клоуните със смуглата светлина и отражението на тъжния клоун в огледалото, макар всичко това да е неназовано, усещането за него витае във въздуха. Разказвачът седи там на дървения стол, със сетни сили пред белите листове, обзет от пълна безнадеждност и безпомощност и човърка старите рани, старите превръзки. И накрая след всичката тази тежка миазма, остава чувството на безкрайна обич.


събота, 26 ноември 2022 г.

"Хроники на неведомото" - Николай Терзийски (Ревю)

 
Заглавие: "Хроники на неведомото"
Автор: Николай Терзийски
 
Издателство: Жанет 45
Година: 2019

Брой страници: 464
 
 
След първото изречение на "Отлъчване" от Николай Терзийски, знаех, че ще продължа да се връщам към тези думи и да мисля за тях. След края й, знаех, че ще прочета всяка негова книга. Няма нищо за обмисляне или чудене. Той пише, аз чета. 

"Отлъчване" ме изненада, зашемети ме. Не знаех какво да очаквам и ми беше трудно да побера в ума си дългият и шарен низ от истории, хванати ръка за ръка през годините, които ме връщаха назад и водеха напред през живота си. Сега, отваряйки първата страница на "Хроники на неведомото", знам какво да очаквам. Нетърпелива съм, искам пак да усетя мелодичността и красотата в думите, които, ей сега, ще се излеят пред мен на белите листове. Вълнувам се. (Мисля, че няма по-голямо удоволствие за читателската ми душа - вълнението и очакването от предстоящия разказ.) И малко ме е страх. Защото летвата се изстреля много високо с "Отлъчване", И сега не мога да се примиря и с трохичка по-малко. За щастие и не се и наложи. "Хроники на неведомото" е абсолютен разкош, каквато беше и предишната му книга, каквато несъмнено ще бъде и "Звезди под клепачите". 
 

Сравняват книгите на Николай Терзийски със "Сто години самота" на Маркес. И може би има добра основа за подобни сравнение, пред сложната тривековна фамилна история на няколко стари български рода, която запълва страниците и на тази книга. Но за мен дотам приключват приликите. За разлика от историята на рода Буендия, която Маркес разказва в своята знакова книга, тази на Несторовия и Менковия род ме удари право в сърцето. Казах го и преди, казвам го и сега. Чудя се, дали тази магия е запазена само за нас българите или думите на Николай Терзийски просто работят на стандартната честота на хорските сърца. Питам се, дали чужденец би могъл да усети всички нюанси на разказа му, да изпита всички емоции на героите му.  Николай Терзийски ни разхожда напред назад в миналото и бъдещето. Започва историята с раждане. Раждането на едно дете в измисленото село Всевидино. Сцена, която по-късно ще се превърне в декор за много други деца, внуци, правнуци и наследници.Читателят ще проследи стъпките на родителите и предшествениците на това дете, както и неговия завет. Чак до наши дни. А след това напред в бъдещето. Там ше видим неговата проекция на едно антиутопично общество, което се е отървало от глада, бедността и крехкостта на човешкото тяло и душа, но загубило по пътя си към прогреса нещо много важно. Какво, ще откриете сами. 
 
Спирам, препрочитам и си мисля, че подходих грешно към този текст. Не мога да си позволя да се опитвам да ви въведа в историята, която разказва Терзийски. Безнадеждно е. Тя е толкова многолика, пъстра и богата, че е просто абсурдно дори да се опитвам. Всеки от героите й ми стана близък, като че слушах и аз приказките на хайдушките жени вечер. За Змията и огледалото, за пещерата Утробата, за изгорялата църква, за къпиновото вино и стария джобен часовник. Не мога да ви ги разкажа всички, не и така добре като Николай Терзийски. Няма и да опитвам. Но все пак трябва да знаете, че стените на къщите в малкото село Всевидино са виждали всичко - и любов, и мъка, и загуба, и безмерно щастие, и насилие, и жестокост, и прошка, и предателство, и живот, и смърт. Нищо не им е чуждо. Стените им са пропити от магията на неведомото. Онова, което не може да се обясни, онази част от живота, която го прави плътен, истински, макар и неведомото да е пропито не от друго, а от магия и небитие. 

Затворих последната страница на "Хрониките" снощи, но техния неведом език дълго ще ми приказва и спомина.




сряда, 9 ноември 2022 г.

"Трите тела" - Лиу Цъсин (Ревю)

 

Заглавие: "Трите тела"

Автор: Лиу Цъсин

Издателство: Колибри
Превод: Стефан Русинов
 
Брой страници: 432
Година: 2020
 
 
Страхотно начало! Разбирам защо целия свят е луднал по тази трилогия. Земното минало на Лиу Цъсин се превърна в сензация на световната и българската литературна сцена. В основата на първата книга от трилогията за Земното минало на Лиу Цъсин "Трите тела" лежи добре познатия мотив за извънземна инвазия. Редица необясними явления предизвикват смут в научните среди и карат човечеството да постави под съмнение устоите на фундаменталните науки. Най-изтъкнатите учени в света, започват да се съмняват в логиката и научната стойност на натрупаните с векове знания, най-вече в областта на физиката. Събитията довеждат до лудост някои учени, което предизвиква убийства и самоубийства на изтъкнати имена в научните среди. 

Уан Мяо работи в областта на нанотехнологиите. Изследванията, които ръководи са в много напреднал стадий и изглежда се намира на крачка от постигането на успех, когато животът му се преобръща. Ученият е поканен на тайна военна среща, в която макар и по-голямата част от информацията да е засекретена, едно става кристално ясно, извънземна заплаха е надвиснала над Земята. Малко след тази среща, Уан Мяо започва да получава заплахи да прекрати нанотехнологичния си проект и необясними явления започват да се случва с и около него. Всичко това го кара да се замисли дали не е загубил ума си. В този преломен момент Уан Мяо открива виртуалния свят на играта "Трите тела". На пръв поглед играта изглежда хаотична и непредвидима. Но сякаш зад фасадата на този измислен свят се крие ключа към обяснението на цялата лудост обзела света.

В света на Трите тела, климатът и метеорологичните промени не могат да бъдат предвидени, което пречи на цивилизацията да планира своите краткосрочни и дългосрочни нужди. Това означава, че е невъзможно да бъде изградена трайна защита срещи непредвидимите климатични промени, това спира по-нататъшното развитие и съществуване на всички форми на живот.


Паралелно със съвременната и виртуалната сюжетни линии, повествованието се връща и години назад по време на Културната революция в Китай, защото именно там и тогава започва всичко. Как и защо не мога да ви кажа, защото, първо, концептуално книгата е твърде многопластова и географски и хронологично динамична, за да бъде синтезирана в един кратък текст. Второ, това ще спойлне твърде много. Културната революция в Китай трае десет години, последиците от нея - много по-дълго. В тези десет години Китай издига на пиедестал комунизмът и изкоренява с пълната бруталност, жестокост и безкомпромисност, на която е способен, всяка треска, която посмее да щръкне от гладките идеали на Партията. Кървавите сблъсъци и сляпата жестокост са отразени много натурално още в първите страници на книгата. 

Много силно начало поставя Лиу Цъсин в "Трите тела". Следваща спирка от "Земното минало" - "Тъмна гора"

петък, 4 ноември 2022 г.

"Майстора и Маргарита" - Михаил Булгаков (Ревю)


  Заглавие: "Майстора и Маргарита"

Автор: Михаил Булгаков

Издателство: Кръг
Превод: Лиляна Минкова
 
Брой страници: 416
Година: 2020
 

Винаги се чувствам нелепо, когато седна да пиша за книги от величината на "Майстора и Маргарита". Винаги си мисля "Коя съм аз, да давам оценка на писател като Булгаков?". На второ място, защото повествованието е толкова многопластово, че не съм сигурна накъде ще ме отведе този текст. Накрая все пак избирам да напиша тези редове, с ясното съзнание, че може да са пълна катастрофа, защото смятам, че е важно да се говори за големите книги, дори и когато далеч по-ерудирани от мен хора са направили далеч по-добър анализ. 

Ще започна с лесната част - изданието, което четох. "Кръг" стъпиха здраво на българския пазар с изданията, които правят. Под тяхното лого излязоха вече редица вечни романи с нови, изпипани, стилни, красиви издания, които е удоволствие да държиш в ръце, да притежаваш, да разгръщаш и четеш. "Майстора и Маргарита" излезе в две различни издания, изборът между които не е никак лесен. Но все пак си е разхищение да си купиш и двете. Така че у дома своето място намери червеното издание на книгата, което е абсолютно разкошно. 

 

А съдържанието вътре ме изненада вътре. "Майстора и Маргарита" отдавна е утвърдила своето място в литературния свят. Нямах никакви съмнения, че това ще бъде една смислена и стойностна книга. Но да си призная, очаквах да е много по-тромава, трудна и бавна. Много съм грешала. Разказът на Булгаков лети и прехвърча с лекотата на сръчен майстор-разказвач, позволявайки на читателя да види картината в дълбочина. Всичко започва в един най-обикновен ден в средата на 20в. в Москва, когато Дяволът и неговата свита стъпват на сцената. От този миг се случват редица необясними събития, които карат Москва да полудее и настръхне. На фона на цялата тази лудост обаче изпъкват ясните очертания на греховете и добротата, на любовта, сплетничеството, на лицемерието, на меркантилността, на предателството. 

Паралелно Булгаков разказва историята от ръкописа на Майстора. Ръкописът, който не гори. Ръкописът разказва една добре позната история - за един мъж, който предстои да бъде разпнат. Животът му  е в ръцете на римската власт, но дори и Пилат Понтийски не е способен да го спаси. Тук искам да отворя една скоба, не съм чела и разглеждала други по-стари издания, но в това има страхотен предговор с допълнителни бележки към превода, които за хора като мен, непознаващи кой знае колко детайло руския литературен и политически елит, бяха много интересни и полезни. Именно тези бележки, ме накараха да се замисля, колко скрити послания има в тази книга, които аз не разбирам. Също така вероятно и не малко сарказъм и ирония към конкретни руски прослойки, събития и личности, които също не мога да усетя. Дори с ясното съзнание, колко малка част от това произведение разбирам, не мога да не оценя магията на този разказ. И посланията, които отправя през призмата на любовта между Майстора и Маргарита.


Този роман заслужава втори и трети прочит, задължително след известна доза ограмотяване, в случай, че сте лаици като мен. "Майстора и Маргарита" е много детайлна, объркваща и омагьосваща книга с герои, които се отпечатват дълбоко в съзнанието на читателя - сдържания и властен Воланд, пакостливия Котарак с чеширска усмивка, нежната ефирна Маргарита. Всичко това е оплетено с отмерена доза магичен реализъм и метафоричност, които се изкачват много над пределите на литературния жанр.