"Хиляди сияйни слънца" - Халед Хосейни (Ревю)

 

 Заглавие: "Хиляди сияйни слънца"

Автор: Халед Хосейни

Издателство: Обсидиан

Превод: Дора Барова

 

Платформа: Storytel

Прочетено от: Йоанна Темелкова

 

Брой страници: 364

Година: 2008 

 

И понеже "Ловецът на хвърчила" не ми стигна, си пуснах да слушам "Хиляди сияйни слънца". Не мислех да пиша за първата, но в крайна сметка тесктът се изля на белия лист, без да го планирам. За тази книга обаче искам да пиша, макар и да не ми доставя удоволствие, защото ме засяга като жена, като човек и като родител. Макар че знам ли и аз защо толкова държа да пиша за нея. Няма да ви кажа нищо ново. Нищо, което вече не сте изпитали, докато четете книгата. И вероятно нищо, което да ви убеди да я прочетете, защото "Хиляди сияйни слънца" не е от книгите, които се четат леко. 

Това е точно от историите, които умишлено избягвам. Историята на две жени в Афганистан. Мариам е незаконно родена дъщеря на богаташ. Тя е харам. Ако правилно разбирам тази дума, тя е грях. И като такава е принудена на петнадесет години да се омъжи за много по-възрастния от нея Рашид, който ще бележи живота й по ужасен начин. 

Лайла пък израства в семейство, ръководещо се от обичта и уважението между двамата родители. Макар и там да съществуват проблеми, Лайла има сравнително безгрижно детство - ходи на училище, има приятели и успява да изпита трепетите на първата любов. Докато войната не съсипва всичко. Нейният любим Тарик е принуден да замине заради семейството си, а тя решава да остане, защото не може да изостави своето. Семейство, което скоро след неговото заминаване е заличено при една от бомбардировките над Кабул.

 

Самата Лайла, тежко ранена и бременна, намира подслон именно в къщата на Рашид. И след като получава вестта за смъртта на Тарик, е принудена да се омъжи за Рашид, защото алтернативите са много по-страшни. 

Това е моментът в книгата, в който започва една безкрайна поредица от сцени на побой и насилие. Не че преди това нямаше. Но след този момент, сякаш нямаше място дори за глътка въздух. Хосейни се е постарал да накара читателя да се почувства също толкова задушен и безпомощен, колкото двете жени.

Осъзнаването, че тази история е съвсем реалистична, че някъде там под хилядите сияйни слънца части от нея са се случвали на различни жени - същите побои, обиди, пълното заличване на самоличността, пълното лишаване от свобода и право на избор, ужасяващото чувство, че си затиснат под нечия чужда воля, че този човек може да направи с теб, каквото иска и ти нямаш към кого да се обърнеш за помощ, по-лошо - ти нямаш право да потърсиш помощ или да се оплачеш. Ти си негова собственост и той може разполага с теб както иска - може да те пребие, може да те убие, може да те накара да ядеш камъни и да те нареже на парчета, може да те унищожи психически и физически. Ти си никой. Ти си инкубатор, крава за разплод. Единствената функция на жената е да бъде използвана, по начини които са угодни на мъжа й и да ражда деца. А страшното идва, когато жената не може да има деца. Тогава става абсолютно непотребна. Не знам, защо ви говоря всичко това, вероятно защото не искам да оставам сама с това гадно потискащо чувство. 

Тази книга е ужасна, ужасяваща е. Страшна е. Не знам, дали щях да я дочета, ако беше на хартия. Всеки е различен. За мен сцените на насилие, особено когато те са несправедливи, незаслужени и примесени с унижение на насилника над жертвата, са особено трудни за преглъщане. Това желание за доминиране за надмощие, което кара човек да се чувства вездесъщ, да се смята за равен на Бог, това е нещо, което преобръща корема ми всеки път и ме кара да се чувствам отвратително. Смазва ме под тежестта си, оставя ме изтощена и тромава след това. Обезверена. Не ме интересува какъв добър или умиротворен край ще напише Хосейни, след всичко което се случи на Мариам и Лайла, нищо не може да ме накара да се почувствам по-добре. И понякога се чудя защо си го причинявам. Но вътрешно осъзнавам, че ще продължа да си го причинявам. Ще прочета и други книги на Хосейни. 

Едно не мога да оспоря - Хосейни адресира важни теми, отваря болезнени рани и задава трудни въпроси. Неговите книги изваждат на масата една реалност, която съществува там на няколко хиляди километра от нас. Няма дори да се опитвам да правя паралел или сравнение. Безумно е. Но ако никой не говори за това, тогава е наистина страшно. Тогава всичко е съвсем изгубено. А литературата е мощен инструмент. Тя е средство думите да достигат милиарди хора, тя не може да реши поличитеските проблеми, нито военните конфликти, но не бива да подценяваме силата й. Дори и в най-мрачните времена силата на думите е онова, което може да пробие непрогледния мрак и да ги даде звънце надежда.

"Ловецът на хвърчила" - Халед Хосейни (Ревю)

 

Заглавие: "Ловецът на хвърчила"

Автор: Халед Хосейни

Издателство: Обсидиан

Превод: Любомир Николов-Нарви

 

Платформа: Storytel

Прочетено от: Владимир Михайлов

 

Брой страници: 352

Година: 2008

 

Много се колебаех, дали да пиша за тази книга. И сега пиша този текст с уговорката, че може и да не види бял свят. Или поне не целият. 

Защо ли?

Защото не ми се говори за това. Защото не ми се мисли за тази книга. Не искам. Искам да я забравя. Но не мога. Спрях да гледам и слушам новини още преди години. Знам, че е дилетантско, но отказвам да нося бремето на този счупен и жесток свят на плещите си и да изживявам всяка трагедия по света. Не желая това чувство. Надявам се, никога да не ми се наложи да го изпитам. А дотогава ще се опитвам да се отърва от него, ще го избягвам, ще... Но явно все пак не е напълно възможно. Ето ме, все пак тук пред белия лист, пръстите ми тракат по клавиатурата. 

Познавам конфликта в Афганистан дотолкова, доколкото е възможно, човек да не го познава. Дори и в миша дупка да се завра, е невъзможно ужасът и жестокостите от войната да не достигнат до мен, до който и да било човек. Поради тази причина и години наред отказвах да чета книгите на Хосейни. Започвала съм "Ловецът на хвърчила" и преди, но я оставих. Много ми е трудно да си я причиня. И сега не мога да кажа, че я започнах с особено желание. Но трябва да призная, че аудиоформатът направи нещата по-възможни, по-поносими. Дребните ежедневни задачи ми напомняха постоянно, че това не е моята реалност. 

Истина е, че книгата е хубава и си заслужава да бъде прочетена, както всяка друга художествена литература, която носи същия емоционален товар - този на истинските събития. Да, героите може да са измислени, но някъде там на хиляди километри оттук това се е случило някому.

Това е една от многото истории, които Афганистан може да разкаже. Историята на две момчета, свързани от тайна, която ще бележи живота на двама им. Толкова парфюмирано звучи това изречение. Не мога да го понасям. Зад тези напудрени думи има цял един свят, който не познаваме и се моля никога да не опознаем. Тази книга е като някоя страшна антиутопия, само дето не е - съвсем истинска е. В нея проблемите са много. Халед Хосейни се е постарал да бъде изчерпателно жесток. Или по-скоро може би е избрал да не смекчава и заглажда проблемите.

 

Предполагам повечето от вас вече познават историята. Но все пак за онези като мен, които хал хабер си нямат, ще придам малко контекст на това, за което искам да пиша впоследствие.

Това е историята на две момчета - Амир и Хасан. Амир е богаташко момче, той е и разказвачът, а Хасан е неговият най-добър приятел още от детинството и също син на човек, който работи за баща му. Статутът на Хасан в обществото е много нисък поради социални, политически и етнически причини. Това е причина той често да бъде подложен на тормоз, както от възрастни, но най-вече от други деца. Хасан преживява редица сцени на насилие, а Амир е твърде страхлив, за да му помогне. Амир е слабохарактерен, не е лош човек, но тази му черта му пречи да защити близките си, да се докаже пред баща си, да излезе от сенките, да се почувства свободен. Амир живее в постоянен страх, разочарование и с чувството, че не е приет, не е достатъчен, не е обичан. Проблемът е много комплексен. За да добиете представа за реалните измерения на това, което разказва Хосейни, трябва да прочетете историята, никое ревю не може да ви даде тази дълбочина. Ще ви кажа само че Хосейни е отличен разказвач и превежда читателя през тази тежка и жестока история много умело. Безпощаден е. Той не осъжда Амир, но не го и оправдава. Оставя цялата вина да се изсипе върху му, точно както би се случило с всеки безхарактерен и съвестен човек. 

Тази книга адресира много проблеми. Проблеми, които могат да бъдат изкарани от котекста на войната и на етническите преследвания и престъпления, и да бъдат разгледани в контекста на съвремението ни. Но това не е самоцел. Хосейни пише и разказва тази история, такава каквато е. Изпълнена с жестокост, мръсотия, лудост, унижения и насилие. 

След нея не се чувствам по-добре. Чувствам се емоционално изцедена, защото разнасях с Амир тази негова вина през всичките часове, докато слушах гласа на Владимир Михайлов и не го съжалих, не му симпатизирах. Приех го, такъв какъвто е и всичко, през което мина. Разбирах го, без да го оправдавам. Знаейки, че всички сме несъвършени. Някой би казал "едни повече от други". Може и така да е, знам ли, всичко е въпрос на гледна точка, на ценностна система, на възприятие, на история, на психика, на много неща. Казвам това, защото съм човек, който неминуемо си опитва да се постави в обувките на образите за които чете, колкото и да не ми се иска понякога, защото както вече казах, искам да забравя, че съществуват истории като тази, че са възможни, че са реалност. Но те са. И не съм сигурна, дали аз щях да имам повече смелост от Амир. Не искам и да разбирам. 

Има още много въпроси, по които можем да говорим за тази книга. Но не искам този текст да става излишно дълъг. Халед Хосейни е свършил отлична работа и се радвам, че това е световно признато. Радвам се, че има хора като него, които да адресират тези теми, тези проблеми толкова открито, без свян и забулване. Не е книга, която бих препоръчала с лекота, но определено смятам, че е една от важните книги на нашето съвремие. И ако успеете да постигнете нужното вътрепно равновесие, за да я прочетете, си заслужава да го направите.

"Констанс" - Матю Фицсимънс (Ревю)

Заглавие: "Констанс"

Автор: Матю Фицсимънс

Издателство: Обсидиан

Превод: Надежда Розова

 

Брой страници: 388

Година: 2021

Представяли ли сте си някога свят, в който смъртта  повече няма да ви пристенява? Свят, в който, ако утре се случи нещо с вас, децата ви няма да останат сираци. Свят, в който повече никога няма да скърбим за близък. Това е светът на Матю Фицсимънс и той не е чак толкова далечен.

Обръщам се назад и си спомням, как някои неща като дете ми се струваха като научна фантастика, а сега са не просто възможни, но и достъпни. Това ме кара да се замисля всеки път, когато посегна съм фантастична книга, питайки се вече, не дали е възможно, а дали ще доживея, за да го видя.

В бъдещето на Матю Фицсимънс клонингите вече са факт. Както и пренасянето на съзнанието на даден индивид от едно тяло в друго. Стига телата да са много близки. Една крачка напред към безсмъртието. Всеки месец решилите да си направят двойник обекти трябва да направят Ъплоуд на съзнанието си, за да има актуална база данни не по-стара от тридесет дни във всеки един момент, в случай че се наложи клонингът да бъде активиран. Отклонения по-големи от това число могат да бъдат пагубни за двойника. 

Идеята, че можеш да качиш съзнанието си на флашка и да го заредиш в ново здраво тяло, ако с настоящето се случи нещо е сбъднатата мечта на Абигейл Стърлинг. Макар и самата тя, да не може да се възползва от делото на живота си, заради напредналата болест на Уилсън. Тя най-накрая се е стъпила на финалната права, а безсмъртието вече не е просто блян, не е незвъзможно. Той е просто въпрос на малко изчисления и време. Денят, в който човечеството ще може окончателно да се свободи от ограниченията на тленните си окови е съвсем близо.

Разбира се, за да ти направят двойник, трябва да си несметно богат. Или връзкар. Кони (Констанс Дарси) е племеница на Абигейл (разбирайте - връзкарка) и тъкмо отива за последната си актуализация, когато медиите избухват с новината, че леля й се е самоубила. Неприятна новина, но само толкова. Кони и Абигейл никога не са били близки. Така че младата жена спокойно минава през всички процедури и сяда на стола, за да качи последната си актуализация в базата данни на "Палингенеза". Когато отваря очи, разбира, че оригиналът й е мъртъв, а от въпросната актуализация са минали много повече от тридесет дни. Минали са осемнадесет месеца. Недопустимо число за отклонение. Недопустимо или не, Кони е будна, съществуването й е факт. 

Тя ще трябва първо да заяви пред света присъствието си достатъчно ясно, за да получи правото си на живот, преди "Палингенеза" да са я изключили завинаги. Както и да остане с всичкия си, опитвайки се да разнищи мистерията около смъртта на оригинала си и да попълни белите петна от последната година и половина в живота си. Защото този живот сега все още не й принадлежи наплно, тя трябва да го познае, изпита и приеме, преди да почувства себе си отново пълноцена. За да излезе от обвивката на клонинга и да бъде отново човек.

Матю Фицсимънс е създал много добра събитийна и поведенческа картина на процеса на клониране и неговото приемане от обществото. Нстроенията на масите и отделния индивид, приемствеността, жестокостта и размитите граници дават на историята нужните пластове, за да почувстваме светът му истински, възможен. А образът и действията на  на Контанс оставят читателя в състояние на постоянен парадокс. И някъде под прожекторите на силно развиттите технологии, футуристичната атмосфера и готините джаджи светът на Контанс опира до най-ценното - хубава музика и хора, които ни обичат. 

 

 

***Благодаря на Издателство Обсидиан за предоставения екземпляр! ***

 

 

"Мемоарите на една гейша" - Артър Голдън (Ревю)

Заглавие: "Мемоарите на една гейша"

Автор: Артър Голдън

Издателство: Обсидиан

Превод: Дора Барова

Брой страници: 477

Година: 2005

Не съм гледала филма, доскоро не бях чела и книгата. Тя е едно от онези заглавия, които всчики знаем, че са доказали себе си през годините и като че ли точно заради това не бързаме да ги прочетем, защото няма да избягат никъде. Ще бъдат преиздавани отново и отново.


Японците са сурови хора, традициите им - жестоки, а културата им почти несмилаемо различна от нашата. Но всичко това се излива с подобен финес, че няма как да не останеш пленен от тях.
Това са Мемоарите на една Гейша. Историята на Чийо Сакамото, която се превръща в известната гейша  - Саюри Нита.
Не знам до каква степен сте на ясно със света на гейшите, аз не бях, затова ще започна от някой основни обяснения.

Пътят на една гейша започва в ранна детска възраст, когато бива приютена (или по-скоро продадена на) от някоя окия. Това е домът на гейшата. Всяко момиче започва като прислужница в окията. И ако е достатъчно трудолюбива, смирена, плавна, стриктна и изпълнителна, има шанс някоя гейша да я избере за своя по-малка сестра. Което означава, че обучението й за гейша ще започне. Животът на истинска Гейша започва, когато Майка на окията реши да осинови момичето. Но колкото и добре подреден да изглежда този свят, не се подлъгвайте, ужасно жесток е.

Чийо Сакамото пристига в окията на Майка Нита не по свое желание. Когато родната й майка остава на смъртен одър, а баща й не изглежда способен да отгледа сам двете си момичета, един "велможите" на селото изпраща Чийо и сестра й в Киото.
Животът на Чийо в окията на Майка Нита е труден. Тя е просто едно красиво и будно малко момиченце, което изведнъж бива хвърлено в дълбоките води, без да  има и капчица опит, в един свят, за който не знае нищо и който не разбира. И понеже това не е достатъчно, гейшата на окията Хацумото-сан се чувства застрашена от малката Чийо и прави всичко възможно, за да превърне живота й в ад и да я злепостави по всеки възможен начин, който ще доведе до нейния провал. И това почти се случва.

Разказът на възрастната вече Саюри се лее из страниците на  нейните мемоари, като бавна и спокойна, но пълноводна и силна река - без колебание, без прикрити думи, без да ни спестява нищо. А езикът, който използва Артър Голдън е мек, благозвучен и притеглящ.

Изключително трудно ми е да вляза в обувките на Чийо. Макар че тя самата като че ли има повече западни нишки в характера си, отколкото японски. През цялото време се опитвах да застана до Чийо, да застана на нейното място. Да очаквам събитията, които предстоят, сякаш ще се случат на мен. Да понасям последиците заедно с нея. Да понеса горчилката, разочарованието и смирението, които тя опитва да овладее и балансира в себе си, за да достигне до онази мъдрост, която години по-късно ще я изведе във висините - над нещата, над дребните настроения, над тленните желания, преоформяйки собственат й философия за живота.

Не мога да кажа, дали трябва да прочетете тази книга поне три пъти в живота си. Но със сигуност има какво ново да откриете дори и да я прочетете пет или сто пъти. Тази история оперира на много различни нива, чисто времево в границите на един човешки живот, но и в различни социални проявления на обществото. Давам си сметка, че ако я бях прочела в юношеските си години фокусът би паднал върху коренно различни неща и бих запомнила тази история по много по-различен начин.

Как ще я запомня сега ли?
Като история за желанието и смирението, която мина през много притоворечия,за да завърши с един изтръгващ сърцето край.
Думите й нежно се стелят по страниците, но това, което разказват е жестоко. Упоритостта на Чийо, нейната несломима натура и това, в което се превръща - подхвърляната от вятъра и вълните Саюри, която сякаш дори не си прави труда да размаха ръце и да заплува, без значение по или срещу течението. Дълбокото желание, което гризе Саюри години наред и всички положени усилия то да бъде потиснато.
 Не зная дали това противопоставяне е търсен ефект или естествения ход на историята базирана върху разговорите, проведени от Голдън с различни гейши като проучване за книгата му. Но дори и скандалът, който се развихря след нейното издаване, когато Голдън си позволява да спомене в кредитите името на Минеко Ивазаки, с която има изричната уговорка да запази самоличността й в тайна. Всичко това е някак си в унисон с яркия контраст опасващ рамката и контурите на всеки образ и движение в тази книга.

Като се има предвид, че мъж разказва историята на гейша от първо лице, бих могла спокойно да заявя, че Голдън е свършил прекрасна работа. Не съм сигурна, че някоя европейска жена би могла да се справи особено леко с такава задача, какво да говорим за мъж, при това американец. Нищо лично, просто вярвам, че те американската култура и начин на живот са дори по далеч от азиатската и от нас - като разбирания, стереотипи, митоглед, действия, философия...всичко.

Несъмнено и вие като мен, ще направите аналог с книгите на Клавел. Не знам, дали се дължи на личния му и особено горчив сбъсък с азиатската култура или на факта, че той набляга на мъжкия свят в своите книги. Свят, който макар и с други традици все пак е по-близо до неговия. Не знам каква е приината, но Клавел като че ли по-добре улавя моралния, социалния и междуполовия кодекс на тази култура. Това е моето усещане.




Без значение с каква настройка седнете да четете Мемоарите, няма начин да останете незасегнати от нейната деликатна символика, която се прокрадва между редовете. Тя носи онази изстрадана мъдрост на човек, научил се да живее в мир със себе си и битието си. Това не е смирението на сведената глава, на подчинението. Не, това е онзи мир, към който всички се стремим. Дори най-големите бунтари. Особено те.
Истината е, че без значение кои сме, дали имаме власт или сме безгласна буква в обществото, на всеки от нас се случват неща, на които не можем да влияем, събития, срещу които сме безсилни. но малцина успяват да намеря мир в себе си, за да ги преодолеят без да разпокъсат напълно ума и живота си.

Моят списък и малко интересни препоръки за Пролетния Панаир на книгата

Потривам доволно ръчички. Вие предполагам също. Като всеки уважаващ себе си маниак, си имам списък, в който редосвно се попълват заглавията, които ще си купя. Така че плановете ми за Панаира са в общи линии готови. Реших този път да се самодисциплинирам малко и да ви споделя своя книжен избор, а защо не и няколко добри препоръки 

Артлайн Студиос

Артлайн са прибрали под шапката си няколко от любимите ми автори. Така че гарантирано не минава и Панаир, в който да не се сдобия поне с 3-4 бижута от тях и да си повися 30-40 мин на техния шанд. Тази година съм на вълна комикси. "Дедпул убива класиките" и "Дедпул убива Дедпул". Ако още не сте ги чели, може да започнете с "Дедпул убива вселената на Марвел". Планирам да се оборудвам с поне няколко издания на ERIDON - Крадецът на спомени от Константин Витков-Титис. И надявам се, с "Doctor Who: 12 доктора, 12 истории".
И-и-и броени дни преди Пролетния панаир на книгата, Артлайн ни зарадваха с още две жестоки новини. Ще има Сандерсън по две. Топлички-топлички сега за Базара ще излязат третата книга за "Легион:Лъжи наяве" и едно наистина жестоко издание на "Към Небето" с 3D корица от дърво и естествена кожа. 





Препоръки:
Както вече споменах тук са трима от любимите ми автори. Брандън Сандерсън от когото ви препоръчвам поредиците "Летописите на светлината на бурята", "Възмездителите", "Мъглороден", "Легион" както "Душата на императора" и ..ами всичко, до което можете да се доберете и всичко, за което ви стигнат парите. 





Не пропускайте и книгите на Патрик Нес, който нашумя с "Часът на чудовището", но не спира да пише прекрасни книги и след това. Обърнете внимание на "Освен този живот", "Ние, останалите, просто живеем тук" и трилогията за Хаоса.

И Дерек Ланди, който пише жестоката поредица за детективът-скелет - "Скълдъгъри плезънт", от които аз за щастие имам да наваксвам с четенето. Както и "Демон шосе". При Ланди няма какво да се обърка. Той се особняк, такива са и книгите му.

Ако сте фен на комиксите, а и да не сте, вярвам, че пак ще ви хареса мангата Death Note. Крими, трилър, много туистове, изненади, схеми и не малко веселие.

Бард

Издателство Бард имат толкова много книги, че не ми се вярва, да мога качествено да ги обхвана, но ще се спра на няколко.

В планираните ми покупки са "Академия за магьосници" на Ел Феъри и "Невърмуур 2: Чудотворката Врана Мориган". (споменах тука няколко поста по-надолу, че още не съм прочела и първата, но то май е ясно, че ще се четат и трите.)

И разбира се, задължителният Кинг. - част 1 Тук съм си харесала новото издание на "Гробище за домашни любимци".


Препоръки:

Не мога да обхвана всичко, но със сигурност мога поне да ви споделя своите собствени увлечения.
Бард издават почти една втора от книгите на Стивън Кинг у нас. И аз не пропускам да се сдобия поне с една. Не пропускайте класики като "Мизъри", "Играта на Джералд", макар че каквото и да хванете от Краля няма да сбъркате.

Не пропускайте и двете книги на Харпър Лий "Да убиеш присмехулник" "И страж да бди на пост". Прекрасна история за предразсъдъците, свободомислието, смелостта и еснафщината. 

Ровя по блога за линкове и постоянно се връщам да добавям. Старая се да не прекалявам, но няма как да пропусна двете книги на Стефани Габър "Каравал" и "Легендата", които бяха наистина магия - опасна и красива, каквато не ме беше обсебвала отдавна. 

Сиела

Тук ще ми трябва отделен пост, за да ви споделя всичко, което искам. И може би отделно ходене до НДК, само да си напазарувам техните книги.

Желанията ми са много Така например "Как виждам света" от Айнщайн и "Баба Марта и месеците" от Слави Ганев са се наредили на списъка откакто са анонсирани и в крайна сметка реших да изчакам Панаира. Но има и някои нови попълнения. 

Още една книга от български писател, а именно "Огънят в мен" на Даниела Богоева-Гюргакова. 

И две книги на сър Тери по очевидни причини - "Клавиатурна грешка" и "Последният герой", както и последната книга от Азиатската сага "Вихрушка". И там съм изостанала много. Прочетох "Шогун" и се влюбих в нея. Не знам, защо още не съм посегнала отново към Клавел.
Това е основният ми списък. Ще видим на място още какво ще забърша. О, и разбира се, "Бунтът на кралицата" от Ребека Рос.





Препоръки:

Сиела напоследък издават доста добри YA и фентъзи поредици" -  "Улището за Добро и Зло", "Софийски магьосници", "Гневът и зората" и "Вещерът", разбира се.

издават също така Любимият ми Бакман, който получи това определение с първата си книга "Човек на име Уве" и не се спря. Като "Ние срещу всички" и "Бьорнстад" доведоха прозата му на съвсем ново ниво за мен. Всеки път, когато реша, че не може да напише по-добра книга, той го прави.

Не пропускайте и прекрасните "Сол при солта" на Рута Сепетис и "Светлината, която не виждаме". Те са две сурови и красиви по свой собствен начин истории, които се въртят около години на ВСВ, в които ще срещнете не малко жестокост и много човещина.

Сиелците сбъднаха и една моя мечта - да видя Ремарк с твърди корици. Започнаха мисля с "Гам", "На западния фронт нищо ново", "Мансардата на бляновете", "Живот назаем" ...надявам се, да не спрат.

При тях ще намерите и някои устояли на бурите на времето романи като  "Повелителят на мухите", "Пилето" и книгите на Джани Родари в красиви нови издания с твърди корици, които всеки би искал да има у дома си.

Колибри

Издателство Колибри винаги са имали свой собствен уникален стил. И това важи за всичко - за оформлението на книгите, за кориците, за избора на издания, за авторите им.

Тук имам да си накупя някои книги на Джо Абъркромби, с които още не съм се сдобила от последната му поредица. Както и с "Корабът с алените платна".

Препоръки:
На щанда на издателство Колибри ще намерите огромно разнообразие от жанрове. Така например ако сте фен, "Кървави книги" на Клайв баркър са жестоки. Ще откриете биографии "Геният" на А. Скот Бърг, антиутопии "Небостъргачът" на Балард, драма  ("Вечерята" на Херман Кох), Световна класика ( Набоков ) и съвременни романи (Амели Нотомб и Юнас Юнасон)... Само разгледайте имената и ми кажете, дали нямат свой стил!

Еднорог

При Еднорог съм си харесала "Лунно сияние", макар че още не съм прочела първата книга на Шейбон, която прилежно чака на един от рафтовете у нас. Но както вече стана ясно, на мен това не ми пречи.

Препоръки:
Силно ви препоръчвам книгите на Дона Тарт. Моят личен опит се простира до "Щиглецът" и "Тайната история", но съдейки по тях, вярвам, че и "Малкият приятел" ще бъде разкошна.
Известните имена като  Орхан Памук, Артуро Перес-Реверте, Борис Акунин само ще ги спомена, вие си знаете за тях.
Обаче искам да ви обърна специално внимание на  "Далечна светлина" от Софи Лагуна, която няма как да не ви направи съпричастни.

Екслибрис

Не пропускайте и щанда на Издателство Екслибрис, за да се сдобиете с книгите нас Наоми Новик "Изтръгнати от корен" и "Сребърна приказка". Страхотни, добре построени истории в духа на фолклорното фентъзи.

Емас

Издателство Емас пак има интересна селекция. Аз лично няма как да пропусна заглавие като "Призрачната гора", при това с толкова яка корица. А тук на този щанд няма как да не ви препоръчам трилогията Цветовете на магията ("Четирите цвята на магията", "Сборище на сенки", "Заклинание за светлина" ) от В. Е. Шуаб  и "Зимна песен" от С. Джей-Джоунс. Тук ще ви кажа само, че след като прочетох "Сборище на сенки", никога не съм чакала така книга, както "Заклинание за светлина" и те преизпълни всичките ми очаквания и ги задмина, оставяйки огромна липса в читателското ми сърце след като затворих и последната страница.

Ентусиаст

От щанда на издателство Ентусиаст трябва задължително да се сдобия и с третия том на приказките на Андерсен. Не съм прочела още първите два, но си имам добра причина. Тях си ги пазя за тежки времена, когато не ми достига топлина и любов.

Ера

Издателство Ера  са запретнали ръкави и издават някои от най-търсените автори у нас. Книгите на Агата Кристи  не престават да излизат от тяхната редакция с нови и все по-хубави и елегантни корици. Феновете на Асасините също могат да се наредят пред техният щанд. Ако сте любители на романтиката ви препоръчвам книгите на Анес Мартен-Люган, а ако обичате фентъзи жанра и търсите нещо различно, може да се сдобиете с "Лешниковата гора", за която прочетох много добри отзиви навсякъде. Заредила съм я на рафта и чака ред у дома.

Аз лично, смятам да се сдобия с новото издание на любимият ми Ерик-Еманюел Шмит "Феликс и невидимият извор"  и с новото издание на "Терез Ракен" от Емил Зола.

Жанет 45

На щанда на Жанет 45 винаги намирам съкровища. Тези хора имат някакво особено лирично чувство към книгите, които издават и успяват винаги да накарат ритъмът на сърцето ми да се покачи, когато държа тяхна книга. Харесала съм си две книги на Здравка Евтимова - известната вече "Кръв от къртица" и "Зелените очи на вятъра"

Препоръки:
Вероятно която и книга да хванете от този щанд, ще е стойностна. Но въпреки това ще спомена няколко заглавия.
На първо място, ако още не сте чели Яна Букова, ами прочетете я. Започнете с миниатюрната "4 приказки без връщане" и като се влюбите може смело да продължите с "Пътуване по посока на сянката"

Съвсем в духа на Жанет 45, тук ще откриете и "Бели зъби" на Зейди Смит, която никой не може да ви представи пълноценно. Тя просто трябва да се прочете.

Ибис

Аз съм си харесала от щанда на Издателство Ибис книгите на Керстин Гир ("Рубиненочервено", "Смарагдовозелено" и "Сапфиреносиньо"), които притежавах преди години, но се оказа злощастно унищожени с вода у дома. Харесвам поредицата наистина много, така че съм твърдо решена да си я попълня отново в библиотеката си.




В списъка ми са още "Годината на оракула" на Чарлс Соул и "Пожарникарят" на Джо Хил, с която трябваше да съм се сдобила отдавна.

Препоръки:
От друга страна излезе и последната книга от поредицата на Каси Тъмни съзаклятия, а именно "Кралица на мрак и въздух", която бих определила като събитие. Препоръчвам ви цялата поредица ("Лейди Полунощ", "Повелител на сенките"  и "Кралица на мрак и въздух"), както и всички предходни книги, които е хубаво да прочетете преди тази, защото макар и да се отделни и самостоятелни поредици, в последната книга на Каси има струпване на герои от всички останали.

Искам да ви обърна внимание и на това, че Ибис имат няколко много добри издания на Кинг.  -  "Бягащият човек", "Кристин", "Куджо, "Бурята на века" 

И една наистина прекрасна YA книга  - "Елайза и нейните чудовища", която със сигурност ще ви влезе под кожата, ако някога сте били тийнейджър.

ИвиПет

Издателство ИвиПет навлязоха в полезрението ми миналата година с една книжна препоръка в някоя от групите. На техните рафтове ще откриете български автори, ще откриете българско фентъзи и ще се чудите как сте ги пропуснали, защото книгите, които издават, изглеждат наистина страхотно и няма как да не ви грабнат окото.

Идната седмица смятам да се сдобия с "Ледена зора" на  Соня Христова

ICU

ICU  може и да нямат 200 страници със заглавия, но всяко едно от тях си струва. Преди година някъде прочетох "Бащите не си отиват" и в този момент разбрах, че няма начин да издадеш книга като тази без да вложиш цялото си сърце в нея. Сега в списъка ми има няколко техни заглавия  -  

"180 секунди" от Джесика Прак, 

"Другата ръка" от Крис клийв и 

"Втора кожа" от Катерина Стойкова

Изток-Запад

И-и-и-и-ииии нека изброяването да започне сега. Изток-запад правят наистина много сериозни книги. Не съм сигурна, дали има изобщо нещо слабо, което да е излязло под тяхната редакция. "Homo Sapiens" и "Homo Deus" трябваше отдавна да съм ги прочела. Но сега съм се навила като пружинка. 

Любопитството ми събуди и "Астрофизика за заети лица" на Нийл Деграс Тайсън. Тук има и много сериозен подбор от книги свързани с Втората световна война. Планирала съм да се сдобия с втория том на "Възход и падение на третия Райх"

Една девойка, с която случайно се разприказвахме за книги, ми препоръча "Люляковите момичета" на Марта Хол Кели и от тогава се чудя, как не съм я видяла тази книга по-рано.


Пак под шапката на  Изток-Запад излезе миналата година и един сборник пълен с български имена - "Сърдити небеса", който се очертава да бъде десетка. Тук моментално добавям и "Агенция Барнет и сие" на Морис Льоблан, който разказва историите на един мои наистина много любим персонаж - Крадецът-джентълмен Арсен Люпен. 

Препоръки:
Мога да ви препоръчам много книги от този щанд, но ще спомена само няколко, върху които искам да сложа акцент.

Книгата за "Левски" на Яна Язова, "Сталинград" на Антъни Бийвър и тетралогията на Сафон  "Гробището на забравените книги". преди година излезе и последната книга "Лабиринтът на духовете", която отнесе част от сърцето ми в Барселона и го остави завинаги там.

Лабиринт

В Издателство Лабиринт са се сгушили две прекрасни книжки за деца и възрастни "Шумът на върбите" от Кенет Греъм и "Пакс" от Сара Пенипакър. Там ще ви очакват и книгите на  Нарине Абгарян, които спечелиха стотици сърца по света, включително и моето още с "Три ябълки паднаха от небето".

Лист

Издателство Лист мисля, че влиза за първа година в личния ми списък. Но го прави със замах и жажда, каквито не се срещат лесно. "Антон Чехов за писането" и "Джейн Остин у дома"  са двете заглавия, които със сигурност ще отнеса у дома. Но искам да отбележа още едно заглавие, зад корицата на което се крие сериозна и важна книга - "Подземната железница" и Колсън Уайтхед. Годините на робството ме ужасяват. не съм сигурна, че мога да се справя емоционално с това потисничество, което ще срещна сред страниците на книги, свързани с темата. Ужасява ме мисълта, че цялата тази идеология е била дълго време смятана за нещо съвсем нормално, обикновено и редно. Последните десет години избягвам книги по темата. Не знам, може би в бъдеще нещо ще се промени и ще разлистя някоя от тях отново. Засега мога само да ви подсетя за тях.

Милениум

На щанда на издателство Милениум ще намерите една малко особено, но наистина много красива  и емоционална история - "Кажи на вълците, че съм си у дома" на Карол Рифка Брънт. Още една препоръка от мен са книгите на Дот Хъчисън, от които съм чела само първата "Градината на пеперудите", но определено мисля да си купя следващата "Майските рози".

Както и още едно от новите издания на Льоблан - "Осемте удара на часовника"

Обсидиан

Издателство Обсидиан издават голяма част от най-добри криминални автори евър. Тук са книгите на Лий Чайлд и Джон Гришам, които сами по себе си са като алманах за жанра. Ако си търсите крими и трилър, това е вашият щанд. Аз, макар и да не съм върл фен на жанра от години, все пак не се стърпях и си набелязах едно заглавие, което откровено грабна вниманието ми - "Фантом" на Стив Кавана. Пък да видим, дали след него ще започна отново да си купувам трилъри един след друг.





Препоръки:
Тук искам да ви обърна внимание на две книги, които несъмнено заслужават вашето внимание
"Елинорт Олифант си е супер" от Гейл Хъниман  е най-странната книга, която съм чела някога и една от най-прекрасните. Във всеки от нас живее по една Елинор. В някои от нас преобладава. И това е прекрасно, каквото и да си мислите, каквото и да ви се струва, че ви казва света.
"Молитва към морето" на Халед Хосейни  е книга със сърце и кауза. Тя е толкова тънка и фина, толкова силна и дълбока, че не ви трябва нищо повече от малките абзаци, за да оставите сърцето си в нея.

Парадокс

Винаги свързвам издателство Парадокс с книгите на Светлана Алексиевич. МИналата есен излезе и последната "Цинковите момчета", която все още чака ред в моя списък. Книгите на беларуската писателка са жестоки и сурови. "Войната не е с лице на жена. Последните свидетели" събира разказите, изповедите и спомените на жени, участвали и станали жертва на Втората световна война - от командирите, до перачките, през лечителките и редовите войници. А последните свидетели са децата на ВСВ, децата, които са изпитали ужаса на войната със собствените си кости, които са видели смъртта, които са се научили да живеят отново с дълбоките белези по тялото и душата си.
"Чернобилска молитва" събира разказите очевидци и пряко засегнати от най-голямата технологична катастрофа на ХХ век  - аварията в Чернобил.


Знам, че са трудни за преглъщане, за смилане, но това не е причина да ги пропуснете. Причинете го, чуйте гласовете на тези хора, които най-накрая решават да заговорят след толкова много години мълчание.
Петокнижието на Светлана Алексиевич:
"Войната не е с лице на жена. Последните свидетели"
"Време секънд хенд"
"Чернобилска молитва"
"Цинковите момчета"



И още една препоръка от щанда на Парадокс - "Крематорът" отново по темата за втората световна война.

Плеяда

Плеяда са издателството, което не спира все така отдадено да издава книгите на Краля. Може и да не обичам трилърите и психариите, но Кинг си е Кинг. Продължавам да събирам малка библиотека с негови книги. Този път съм си набелязала новият му рома "Другият", както и "Торба с кости", на която й се каня отдавна. И втората част на "4 след полунощ" и ще видим, дали няма да забърша още някоя. 

Прозорец

От издателство Прозорец съм си набелязала "Холокостът" на Лорънс Рийс, която не успях да си купя миналата година. И за баланс "Дори чудовищата си мият зъбките" на Грегъри Мабир и Джесика Мартинело.




Препоръки:
Ако не сте чели книгите на Джоан Харис, ви препоръчвам да им дадете шанс. Знам, че напоследък стана много модерно да се пишат романтични истории свързани с ателиета за шоколад, чайни и не знам още какво, но преди цялата тази паплач да залее пазара имаше една Джоан Харис, която владееше магията на шоколада и разказваше истории за предразсъдъците, за свободата, за демоните и за северняка, който духне ли веднъж, трябва да си стягаш багажа, защото настигне ли те...
В шоколадената трилогия са:

"Шоколад"
"Бонбонените обувки"
"Праскови за кюрето"


А извън нея, но все още в този дух, може да прочетете и "Къпиново вино"
И още една малка препоръка - "Фалшивата брада на Дядо Коледа" от Сър Тери. Вие сигурно си го знаете, но все пак - където видите името на Тери Пратчет, не пропускайте за нищо на света!

Софтпрес

На щанда на издателство Софтпрес напоследък ме чакат предимно детски книжки. И няколко криминалета от поредицата за инспектор Гамаш, който миналата година ме спечели с "Убийството на художника".Е, да, от тогава мина една година, но знам, че и на следващите ще им дойде времето. Така че продължавам да си попълвам колекцията. Заедно с тях съм си харесала няколко красиви издания на любими детски приказки.

И новите две книги на Радостина А. Ангелова - "Виенски апартамент" и "Бал в Мулен Руж"

Имам "Афиши в огледалото" у дома и откакто я притежавам изпитвам един смугъл неясен копнеж по нея. Но не ме питайте още защо не съм я прочела.

Препоръки:
Отново в духа на детско-юношеската литература
"Магични мистерии" от Нийл Патрик Харис
"Забранете тази книга" от Алън Грац
И една ОГРОМНА препоръка за "Камен и пиратите от 5г" от Елена Павлова

Хермес

От щанда на Издателска къща Хермес със сигурност ще си купя "Сбогом, дневнико!" от Ненко Генов, която си я пазя специално за панаира, за да ми е по-готино като си я купувам.

Препоръки:
Виктор Франкъл - "Човекът в търсенето на смисъла". Това е книга-разказ за живота в концентрационните лагери от първо лице, съпътстван с психологически анализ на менталното състояние на концлагеристите.
Блага Димитрова. Аз открих творчеството на Блага Димитрова сравнително късно. Започнах с "Лавина" и продължих с "Пътуване съм себе си" и "Отклонение", а сега следва "Лице". Не знам как да ви опиша думите й, те като че ли се изливат в сърцето й, без капчица страх, срам, свян или арогантност. Като красива мелодия, която приглася на планината и на душата .


И още няколко препоръки, които не влизат в списъка ми, но вероятно ще ви заинтересуват . За някои от тях ще намерите статии в блога. 

 Deja Books

"Аристотел и Данте откриват тайните на вселената"
"Дракула"
"Български народни приказки"
"Детски и домашни приказки от Братя Грим"

Пергамент Прес

"Крадецът на книги" - Маркъс Зюсак
"Аз съм пратеник"  - Маркъс Зюсак
Трилогия за Братята Улф - Маркъс Зюсак

Фама

"1984" - Джордж Оруел
"Фермата на животните" - Джордж Оруел
„Една Коледа в Париж”  - У. Съмърсет Моъм
"Театър"  - У. Съмърсет Моъм
"Цветният Воал"  - У. Съмърсет Моъм

Леге Артис

"Нощта на огъня"
"Любовен еликсир" 
Излишно е казвам защо ви препоръчвам Ерик-Еманюел Шмит.

Кръгозор

"Кронос" - Юлия Спиридонова  - Цялата ученическа поредица на Юлка си заслужава и лесно могат да й се насладят както подрастващи, така и пораснали.

И още две приблекателни заглавия, за които още не мога да кажа нищо от личен опит, но прочетох толкова хубави неща, че ми се струва малко вероятно да ви разочароват.

"И аз съм Рейчъл" на Кас Хънтър

"Земята вика майор Том"  на Дейвид М. Барнет

Локус, Intense

"Играч първи приготви се" - аз лично обожавам книги, чиято действителност се развива върху някоя платформа за виртуална игра. 

"Часовете"

"Четецът"