четвъртък, 29 септември 2022 г.

"Каменното ложе" - Маргарет Атууд (Ревю)


 Заглавие: "Каменното ложе"

Автор: Маргарет Атууд

Издателство: Orange Books
Превод: Надежда Розова
 
Брой страници: 312
Година: 2018
 
 

Маргарет Атууд няма нужда от представяне. Тя е едно от големите имена на съвременната литература. У нас нейните книги излизат с логото на издателство Orange Books в страхотен комплект от стилни и цветни твърди корици. Удоволствие е да ги събираш. Още по-голямо удоволствие е да четеш. 

"Каменното ложе" дава дом на девет "лукави" истории, както ги нарича самата Атууд, написани с много финес и свободомислие. Девет дяволити истории на крачка от смъртта, които Маргарет Атууд, разказва с половинчата усмивка на устните и намигване към изтичащия през  пръстите живот. Сякаш казва "Не ни погребвайте преди да сме легнали в студената пръст.  Във всеки от нас дреме жажда за живот. В бръчките ни се крие нашата малка победа над света. Животът е врязал всяка една от тези трески на грижа, щастие и болка в кожата ни, но ние все още сме тук. Нищо човешко не ни е чуждо и макар че ръцете ни треперят, с тях все още могат да се извършат много неща. Включително и убийство." 

Първите три разказа „Алфландия“, „Привидение“ и „Смуглата дама“ са свързани. Живота и съдбите на техните герои са свързани -  Констанс, Гавин и Джори. Констанс е възрастна жена, която броди в спомените си и разговаря с починалия си съпруг, докато открехва една по една вратите на Алфландия - фантастичен свят, който разгръща във фантазията си и сред страниците на поредица от книги, които я правят богата и известна. Но Алфландия е много повече от фентъзи поредица - тя е убежище и бягство, тя е лечение и смърт. Затворени някъде там са призраците от миналото на Констанс, един от които и любовта на нейната младост - Гавин. Вторият разказ "Привидение" подхваща историята от погледа на Гавин - тогава и сега, години по-късно, когато той е бележит поет, а Констанс известна писателка. А след него идва и разковничето. Историята на Джори в „Смуглата дама” продължава събитията от първите два разказа и разкрива причините за раздялата между Контанс и Гавин. Намигвания към много теми се прокрадват между съдбите на тримата герои от безразсъдството и лудостта на младостта, до сблъсъка между неприкосновеността на личното пространство и медийната власт, чийто граници в съвременния свят е трудно да бъдат очертани.

“Lusus Naturae” очертава мрачната история на едно консервативно и образцово семейство, в което се ражда различно дете. Срам и позор за тейния приличен дом. Атууд е украсила историята с няколко допълнителни тежки слоя миазма, които витаят в атмосферата около чудатото дете. Но зад закачките с вампирските митове, прозират по-дълбоки теми, като страха, разбирането и толерантността към различните хора в съвременния свят. 

 „Мумифицираният младоженец” обединява два разказа с общ главен герой в един, макар и неофициално - историята на един разпаднал се брак и разказа за един опасен флирт с убийца. Не мога да се отърва от усещането, че двете части на историята могат спокойно да минат една без друга и освен главният герой друго не ги свързва.
 
„Мечтая за Зения с червените зъби” е своеобразно продължение на ромата  „The Robber Bride, който не е издаван у нас, но надявам се, Orange Books да ни изненадат скоро. Булката-крадец Зения е оставила дълбок отпечатък в живота на трите си приятелки, отмъквайки по един съпруг от всяка. Сега години след смъртта си, спомените за Зения отново изплуват, готови да изровят старите рани. Или да ги излекуват. 


„Мъртвешката ръка те обича” е разказ в разказа. Млад писател, изпадна в кризисна ситуация, моли съквартирантите си за помощ, лъжейки ги, че пише страхотна книга, която е сигурен, че ще му донесе слава и богатство. Дали от съжаление, вяра или обич, тримата младежи с които живее се съгласяват да му подадат ръка и да поемат неговите грижи за дома и финансите за известно време, докато завърши ръкописа си, ако той подпише договор с тях, съгласявайки се да сподели приходите от книгата. Никой не предполага в какъв хит, ще се превърне "Мъртвешката ръка". А сега години по-късно Джони все още дели тлъстите си хонорари със своите едновремешни съквартиранти. Без особено желание. Факт, от който му е писнало и решава да си уговори по една среща с всеки от тях и да преразпредели финансите. 

"Каменното ложе" дава и името на сборника. Разказът има изразен криминален характер, но зад вниматено планираното убийство отново се крият мотиви, които без особена трудност мога да разклатят моралния ви компас. 

"Да изгорим боклуците" е любимият ми разказ. Носи антиутопичния дух на "Разказът на прислужницата". Но историята отива в съвсем различна посока този път. Светът е крачка от това да бъде поставен пред нов световен ред, ред, в който старите хора трябва да бъдат елиминирани навреме, преди да се превърнат в тежест за държавата. Мрачното бъдеще наднича зад стените на един старчески дом, а езикът на Атууд е по-остър от всякога. 

Една тема обединява всички разкази, а именно заника на живота, може би заради това и "Каменното ложе" дава името си на корицата. Най-често героите са възрастните хора застанали почти на прага в края на пътуването си - преборили се дотук с живота, вдигнали гордо глава, готови на всичко, останали без нищо за губене, понякога дребнави, понякога великодушни, изпълнени със съжаления, спокойно очакване, задоволство или просто жажда за още живот. Те са такива, каквито са, част от нашия живот. Късно е да се променят. Не че искат. Но не можем просто да ги изтрием от страницата, когато ни станат неудобни. Те са написали проклетата страница! Писани и събирани отделно, деветте разказа се допълват чудесно, създавайки ядро, в което всеки ще открие нещо различно.


сряда, 28 септември 2022 г.

"Констанс" - Матю Фицсимънс (Ревю)


Заглавие: "Констанс"
Автор: Матю Фицсимънс

Издателство: Обсидиан
Превод: Надежда Розова
 
Брой страници: 388
Година: 2021

Представяли ли сте си някога свят, в който смъртта  повече няма да ви пристенява? Свят, в който, ако утре се случи нещо с вас, децата ви няма да останат сираци. Свят, в който повече никога няма да скърбим за близък. Това е светът на Матю Фицсимънс и той не е чак толкова далечен.
Обръщам се назад и си спомням, как някои неща като дете ми се струваха като научна фантастика, а сега са не просто възможни, но и достъпни. Това ме кара да се замисля всеки път, когато посегна съм фантастична книга, питайки се вече, не дали е възможно, а дали ще доживея, за да го видя.
В бъдещето на Матю Фицсимънс клонингите вече са факт. Както и пренасянето на съзнанието на даден индивид от едно тяло в друго. Стига телата да са много близки. Една крачка напред към безсмъртието. Всеки месец решилите да си направят двойник обекти трябва да направят Ъплоуд на съзнанието си, за да има актуална база данни не по-стара от тридесет дни във всеки един момент, в случай че се наложи клонингът да бъде активиран. Отклонения по-големи от това число могат да бъдат пагубни за двойника. 

Идеята, че можеш да качиш съзнанието си на флашка и да го заредиш в ново здраво тяло, ако с настоящето се случи нещо е сбъднатата мечта на Абигейл Стърлинг. Макар и самата тя, да не може да се възползва от делото на живота си, заради напредналата болест на Уилсън. Тя най-накрая се е стъпила на финалната права, а безсмъртието вече не е просто блян, не е незвъзможно. Той е просто въпрос на малко изчисления и време. Денят, в който човечеството ще може окончателно да се свободи от ограниченията на тленните си окови е съвсем близо.

Разбира се, за да ти направят двойник, трябва да си несметно богат. Или връзкар. Кони (Констанс Дарси) е племеница на Абигейл (разбирайте - връзкарка) и тъкмо отива за последната си актуализация, когато медиите избухват с новината, че леля й се е самоубила. Неприятна новина, но само толкова. Кони и Абигейл никога не са били близки. Така че младата жена спокойно минава през всички процедури и сяда на стола, за да качи последната си актуализация в базата данни на "Палингенеза". Когато отваря очи, разбира, че оригиналът й е мъртъв, а от въпросната актуализация са минали много повече от тридесет дни. Минали са осемнадесет месеца. Недопустимо число за отклонение. Недопустимо или не, Кони е будна, съществуването й е факт. 

Тя ще трябва първо да заяви пред света присъствието си достатъчно ясно, за да получи правото си на живот, преди
"Палингенеза" да са я изключили завинаги. Както и да остане с всичкия си, опитвайки се да разнищи мистерията около смъртта на оригинала си и да попълни белите петна от последната година и половина в живота си. Защото този живот сега все още не й принадлежи наплно, тя трябва да го познае, изпита и приеме, преди да почувства себе си отново пълноцена. За да излезе от обвивката на клонинга и да бъде отново човек.

Матю Фицсимънс е създал много добра събитийна и поведенческа картина на процеса на клониране и неговото приемане от обществото. Нстроенията на масите и отделния индивид, приемствеността, жестокостта и размитите граници дават на историята нужните пластове, за да почувстваме светът му истински, възможен. А образът и действията на  на Контанс оставят читателя в състояние на постоянен парадокс. И някъде под прожекторите на силно развиттите технологии, футуристичната атмосфера и готините джаджи светът на Контанс опира до най-ценното - хубава музика и хора, които ни обичат. 
 
 




***Благодаря на Издателство Обсидиан за предоставения екземпляр! ***