"Брилянтни създания" - Шелби ван Пелт (Ревю)

 

 Заглавие: "Брилянтни създания"

Автор: Шелби ван Пелт

Издателство: Artline Studio

Превод: Емилия Ничева-Карастойчева

Брой страници: 392

Година: 2022

Знаех какво ще се случи в края на тази книга. Знам го още от първите страници. Шелби Ван Пелт не го крие. И въпреки това си изплаках очите на нея, при това с усмивка на уста. Ако ви се чете трогателна история, "Брилянтни създания" е вашата книга.

Брилянтна е.

 

Но да се върнем в началото. Тоува е главната героиня на тази история. Обрулена от живота възрастна жена, останала съвсем сама на този свят. Загубила е сина си преди тридесет години, а по-късно и мъжът й Уил я оставя, след като губи битката с рака. Тоува обаче е от онези упорити хора, които не могат да легнат и да умрат от мъка на дивана. Нейният механизъм да се справя с ударите на живота е да е постоянно заета. И така макар и на години, и макар да е финансово обезпечена, Тоува продължава да работи - чисти местния аквариум всяка вечер. Не защото има нужда от пари, а защото има нужда от работа. Има нужда да е полезна, да прави нещо.

За да не мисли. Да не мисли за Ерик, когото не можа да погребе преди треидесет години, защото тялото му така и не е било намерено. Тук ще отворя една скоба, искам да ви споделя един един цитат от друга книга, която четох непосредствено преди "Брилянтни създания", а именно "Жажда на Амели Нотомб

"...майките, чиито деца умират, имат нужда от телата им, за да преодолеят загубата."

Вярно е, Тоува го знае. Години наред тя живее с хилядите въпроси в ума си, неспособна да се примири с версията за самоубийство. Затънала в едно неизяснено минало, това което я крепи, е да е заета. Работата в аквариума не е лесна, но е удовлетворяваща и Тоува я обича. Обича аквариума и неговите обитатели. И благодарение на доброто си сърце започва малко по малко да се сприятелява с гигантския тихоокеански октопод Марсел. 

Марсел е изключително интелигентен и лесно му доскучава в този тесен затвор. Смяла съм се с глас на неговите среднощни похождения и приключения. Невъзможно е човек да остане равнодушен към неговия образ, той е мастилото на тези страници, той е зъбното колело, което задвижва останалите герои. Чудите се как го прави от ограниченото пространство на своя аквариум? Ами прави го. С лекота.

 

Когато на сцената се поява и третия главен герой - Камерън, млад мъж, който е позволил животът му да излезе извън коловизите, сюжетната линия започва да се подрежда. Кам е умен, с добро сърце, но някак всичко му се изплъзва между пръстите. А усещането, че е изоставен от целия свят, не помага особено. Сякаш не успява да задържи нищо в живота си - майка му го оставя на грижите на сестра си, когато е на девет, заради проблем с наркотиците. Всяка работа или приятелка, която е имал през годините не се задържа дълго в живота му, винаги е уволнен или изритан. Единствената константа в живота му е леля Джийн, която го е отгледала и приятелите му от детството - Брад и Елизабет, но и те са на път да се откъснат с още една крачка по-далеч от него, защото очакват дете, а това малко измества геометрията в живота на всички. 

Кам се опитва да сложи някакъв ред в живота си и този опит го отвежда в града на Тоува и Марсел и разбира се, преплита съдбата му с тяхната по начин, който без значение, дали сте очаквали или не, ще ви трогне. 

 

Обичам такива книги, преливащи от обич и колкото и клиширано да звучи  - толкова човешки. Това е една от най-хубавите книги, които съм чела тази години. Прекрасна е, от този ден нататък няма да спра да я препоръчвам.

Книжна равносметка 2022г.

Сигурно ви е попадало онова меме, в което е направен колаж, в който Жокера, символизиращ 2022 г. показва работно място на То, който пък символизира 2023г. Всички се смеем шумно и тайничко се надяваме, да не е истина. Изминалата година беше важна в световен мащаб и се отрази на всички ни в личен, професионален, икономически и обществен план. Започна една нелепа война, светът се преобърна, хората се настроиха едни срещу други и разединиха още повече. Все по-малко неща ни обединяват и искам да вярвам, че книгите са едно от тях. Запазването на данъчната ставка върху книгите е едно от хубавите неща, които се случиха тази година и си заслужава да отбележим. Надявам се, това да позволи на големите и малки издателства у нас да продължат да издават за нас стойностни книги, въпреки малкия пазар, въпреки ниските печалби, въпреки конкуренцията и трудностите. Надявам се, всички да успеят да запазят малкото си книжно семейство устойчиво и да създадат за нас още много прекрасни и смислени издания. В този ред на мисли, 2022 беше силна книжна година. Напук на всичко като че ли.

Останах далеч от реализирането на книжното ми предизвикателство в Goodreads, 67 от 100. И сега с ясното съзнание, че пак няма да сколасам си поставих същата цел. Мислех да мина с 66, защото харесвам числото шест, но някак ми се стори нередно, да не е трицифрено.

Подбрах няколко скрийншота и снимки, в които се опитах да събера по-важното от годината, книгите, които оставиха трайна следа в мен като читател и човек. Няма да ви говоря за всички, но с някои книги си имам особена лична история, която искам да ви споделя. А други просто са ми толкова важни, че не мога да ги подмина неизказани.

"Невидимият живот на Ади Лару" на В.Е.Шуаб е първата (ще караме по хронологичен ред) от книгите, които заслужава внимание, заради начина, по който героите й асимилират своите емоции.

Пътят към опознаването, осъзнаването и приемането на емоциите е дълъг, но е път, по който всеки от нас рано или късно минава. А с всяка изминала година ставаме все по-малко гъвкави и възприемчиви към света около нас. Виктория Шуаб ни води по този път с лекота, до каквато нейните герои нямат право на достъп. Ади извървя този път повече пъти, отколкото на човек би му се искало. И най-красивото в тази истрория е, че въпреки всички тъжни и отчаяни емоции, които поражда самотата, тя продължава векове наред да открива красота в света, успява да му се наслади, да му се усмихне, продължава да търси своето място в него, да се опитва да бъде част от този свят, колкото и трудно да е.

"Разкази" на Наталия Мешчанинова

Толкова травмиращи истории обикновено  оголват много въпроси. Въпроси, които не предлагат лесни отговори. Тук въпросът е един. Кое е по-страшно? Да бъдеш мъчител или жертва? Да избягаш или да останеш? Да замълчиш или да проговориш? Да понесеш стоически тозмоза, в името най-близкия си човек или да живееш с ясното съзнание, че именно този, на когото си разчитал най-много цял живот и когото си щадил през всичките години, не те е защитил съзнателно?

 

 

"Ритъмът на войната" на Брандън Сандерсън изобщо не омаловажавам факта, че това е една от любимите ми поредици, но тази тухла има още една по-лична причина да влезе в този пост. Това е книгата, която смени две държави и три квартири и беше мой спътник по време на двете премествания, в рамките на изминалата година. Това беше книгата, с която започна една от големите промени в живота ми и която също даде знак, че тази промяна вече се е превърнала в нормална част от ежедневието ми, че умът ми вече е достатъчно спокоен, за да се наслади на приличното количесто страници между двете корици.

"По релсите" на Невена Митрополитска е една от знаковите книги през изминалата година, които оставиха сериозна следа в мен. Тази история дълго ще витае в мен. И докато моето малко момиченце с опашки рисува приведено над бюрото ми в другата стая и расте, съм сигурна, че ще се връщам много пъти към нея. 

"Кафка на плажа" на Харуки Мураками  беше може би едно от събитията в литературния ми живот тази година. Една първа среща, която отлагам много години. Среща, която най-накрая се състоя. И която ще се превърне в мой редовен събеседник през идните години.

"Къщата на клоуните" на Галин Никифоров

Тази книга е нещо друго. Нещо различно от всичко, което съм чела досега в живота си. "Къщата на клоуните" е повест за болката. Всяка дума, нота и дъх в нея са напоени с тежестта на болката. Плътни, наситени изречения ни водят през този мрачен и тъмен лабиринт на съзнанието. Плетеница от изповед, спомен, молитва и зов изграждат структурата на романа. Неопределени герои с неназовани имена изпълват страниците с копнежи и страхове.  

 

 

"Трите тела" на Лиу Цъсин направи голям фурор у нас, което ме радва много. Аз може и да съм новоизлюпен фен на фантастиката, но опреледено на българския пазар няма да му е излишна по-голяма доза от нея. Тази година мисля да си купя втората част на е-книга и да продължа в дебрите на Тъмната гора. 

"Хроники на неведомото" на Николай Терзийски

 Сравняват книгите на Николай Терзийски със "Сто години самота" на Маркес. И може би има добра основа за подобни сравнение, пред сложната тривековна фамилна история на няколко стари български рода, която запълва страниците и на тази книга. Но за мен дотам приключват приликите. За разлика от историята на рода Буендия, която Маркес разказва в своята знакова книга, тази на Несторовия и Менковия род ме удари право в сърцето. Казах го и преди, казвам го и сега. Чудя се, дали тази магия е запазена само за нас българите или думите на Николай Терзийски просто работят на стандартната честота на хорските сърца. Питам се, дали чужденец би могъл да усети всички нюанси на разказа му, да изпита всички емоции на героите му. 

"Летния брат" на Яп Робен

 Колко много емоции се събират в една мъничка и много страшна дума - недъг. Дума, която всеки родител се моли да не чуе във връзка с детето си. Недъг. Няма значение какъв. Мисълта, че на детето ти може да му липсва нещо, което на всички хора им се полага по рождение - здраво тяло и здрав ум, е опустошителна. В тази думичка се излива цялата обич и болка, които може да роди едно човешко сърце. Заедно с тях ръка за ръка вървят и вината и въпросите, страхът и умората. Някъде там през тази думичка, едно непораснало момче се опитва да осмисли житейския си път, моралните ценности, да подреди чувствата си, да бъде голям не просто на години, да бъде голям по душа, по светоусет. Нещо, което на нас възрастните често не ни се отдава

"Победителите" на Фредрик Бакман

Знаете как в една поредица, броят на героите и картата на действието постепенно растат, просто защото идеите стават по-големи, по-грандиозни. Тук се случва същото, Бакман включва нови герои, нови истории, нови гледни точки, нови сцени, нови декори. Само че не идеите се променят. Идеите са си същите. Всички ние сме хора, правим грешки, прощаваме или не прощаваме. Живеем до края със загубите, с вината, с надеждата. Тук просто сърцето на Бакман расте. Сърцето на историята расте. Сякаш в него има място за всички, за целия свят, от мъничката мравка, до безутешната буря. В "Победителите" Бакман просто е намерил място в сърцето на историята си за всички, по равно.

Без да искам тук влязоха десет заглавия. Спокойно можеше да бъдат и 20 или 30, но на никого не му се чете толкова дълъг пост, а и на мен не ми се пише, да ви призная. Факт е, че едва днес седмица по-късно успях да публикувам този. 

Скролвам назад в поста, в ума и годината и накрая се усмихвам. Доволна съм. От много неща.

Надявам се, и вие. Надявам се и ви желая от сърце да бъдете здрави през новата година, да бъдете усмихнати и отворени към света, колкото и изненади да ви сервира. Останете ума и сърцето си отворено за книгите и хората, които ще бъдат част от живота ви. 

"Невидимият живот на Ади Лару" - В. Е. Шуаб (Ревю)

 

Заглавие: "Невидимият живот на Ади Лару"

Автор: В. Е. Шуаб

Издателство: Емас

Превод: Емилия Ничева-Карастойчева

 

Брой страници: 560

Година: 2021

 

 

Не е тайна колко много харесвам Виктория Шуаб. Тя е в категорията на Патрик Нес и Патрик Зюсак. Сюжетът в техните книги се завърта, заплита и разплита около някаква фантастична нишка -  измислен свят, паралелна реалност, магия, мистерия и чудовища и какво ли още не всъщност, но дълбоко по пластовете те разказват прекрасни човешки истории, които могат да докоснат и каменно сърце. 

Историята на Ади Лару не прави изключение. Тя е от онези бавни, спокойни книги, които превземат ума и душата ти парче по парче, дума по дума. Потапят те дълбоко в бъздънното море от копнеж и самота. А след това с уверена ръка те издърпват за така желаната глътка въздух. Защото дори когато разбива сърцето ми, а тя има лошият навик да го прави често, Шуаб ми подарява утехата, за която съм копняла страница след страница.

Аделин Лару се ражда преди няколко века в малкото селце Вийон във Франция в семейството на дърводелец. Пътят пред нея е начертан -  уреден брак, деца, домакинство, спокоен селски семеен живот. Живот, който Аделин чувства като примка - груба и жестока. Примка, която я задушава още преди да я е надянала на шията си, хвърляйки черна сянка върху мислите й. Примка, която Аделилин не може да се насили да надене. Затова бяга далеч, вдън гори, за да измоли милост от древните богове.
Но както с горчива усмивка ще си спомни години по-късно думите на нейната приятелка Естел, боговете не отговарят на молитви. Ала демоните - да. Мракът отговаря на молитвата на Ади и тя сключва сделка с него. Заменя предначертания й път за свобода. Но когато сключваш сделка с дявола, винаги трябва да внимаваш за ситния шрифт. Ади получава абсолютната свобода, безсмъртие. Живот, който няма да й позволи да пусне корени никога, защото ще мине през него като призрак. Свободата на Ади се оказва нож с две остриета, защото заедно с нея получава и безличието на несъществуването. Ади минава през живота ден след ден, година след година, век след век, напълно неспособна да остави дори и най-малката диря в него от себе си. Всяка дума, която напише се изтрива, всяко лице, което изгуби от поглед я забравя. Чужда на всички, сама през вековете, Ади изживява своята свобода понякога със свито сърце, понякога с пълни дробове, понякога жадно, а друг път сломена от своята безкрайна самота. Единственената й истинска компания през всички тези самотни векове е самият мрак. 

Докато не среща Хенри. Хенри, който може да я запомни. Хенри, който по някаква неведома причина може да бъде част от живота й. Хенри, когото може да обича без това да разбива всяка сутрин сърцето й. 

Четейки, се чудех, дали ако не беше това проклятие, Ади щеше да обикне Хенри. Но в интерес на историната това е доста повърхностен въпрос. Защото тук става дума за нещо много по-голямо от любовта, макар и да е залегнала в основата. Обичам такива истории-хиперболи. Всичко е толкова изострено, преувеличено и в същото време не е натрапващо се, не уморява, не отлющва от пластовете, не опростява характерите. Прекрасна метафора. 

"Невидимият живот на Ади Лару" дава много храна за размисъл, както и много емоции за смилане, което за мен е по-ценно.

Знам, че Виктория Шуаб пише фентъзи романи и знам, че това което ще кажа, може да ви прозвучи преувеличено. Знам, че не е обичайно за жанра, но рядко срещам автори, които пишат с емоционална интелигентност като Виктория Шуаб. Обожавам това. Пътят към опознаването, осъзнаването и приемането на емоциите е дълъг, но е път, по който всеки от нас рано или късно минава. А с всяка изминала година ставаме все по-малко гъвкави и възприемчиви към света около нас. Виктория Шуаб ни води по този път с лекота, до каквато нейните герои нямат право на достъп. Ади извървява този път повече пъти, отколкото на човек би му се искало. И най-красивото в тази истрория е, че въпреки всички тъжни и отчаяни емоции, които поражда самотата, тя продължава векове наред да открива красота в света, успява да му се наслади, да му се усмихне, продължава да търси своето място в него, да се опитва да бъде част от този свят, колкото и трудно да е.

Не знам как да завърша този текст.

И не искам.

Но трябва.

За щастие още една среща с Виктория Шуаб ме предстои - "Злодей" ме очаква. Хубаво е, когато се сбогуваш с една  прекрасна история, да те очаква нова.

"Нашият мрачен дует" - Виктория Шуаб (Ревю)

Заглавие: "Нашият мрачен дует"

Автор: Виктория Шуаб

Издателство: Емас

Превод: Елена Павлова

Брой страници: 424

Година: 2020

Виктория Шуаб ми е слабост. Когато зачетох първата й книга "Четирите цвята на магията" не съм си и представяла, че някога ще подскачам от радост при новината за всяка нейна нова "рожба". А сега съм й отредила едно много свидно място в читателското ми сърце, а тя вярна на нашата договорка, продължава да ме дарява с прекрасни емоции. 

Започвам този текст със същите думи и чувства, както и всеки предишен, който съм писала за книга на Шуаб. И тъй като започнах традиционно, мисля и да продължа така. И да ви споределя отново, че кориците на "Тази свирепа песен" и "Нашият мрачен дует" са разкошни - нежни, свирепи, красиви по един плашещо жесток начин. А преводът, както винаги -  отличен. Шуаб има малко особен стил на писане, нейните истории изразяват емоциоността си по много нестандартен начин - в междуредието, в подтекста, някак се плъзгат между пръстите на читателя, вливат се във вените, разливат се в мен. Не знам, дали е лесно да придадеш този нюанс, не изглежда лесно, но Елена Павлова се е справила майсторски, както и предишните пъти. 

"Нашият мрачен дует" ни връща шест месеца след "Тази свирепа песен" обратно в Охолство и Искреност. Пътищата на Кейт и Огъст са се разминали и всеки е взел живота си в ръце. В известна степен. Огъст е спрял да преследва измислените си човешки мечти и е започнал да изпълнява съвестно задълженията си. Той е сънаи, от него се иска едно, да изповядва и наказва. 

Кейт е част от отряд, който преследва, лови и унищожава чудовища в Охолство. Докато опасно чудовище не се появява в обхвата й. Не само се появява, но и се вмъква в съзнанието на Кейт, провокира я, обгръща я с мрак и чернота, каквито не е изпитвала преди, човърка в спомените й, дялка грозно извътре с ноктите си в ума й. 

Кейт е принудена да го последва, няма да има миг покой, ако не го унищожи. Зарязва всичко и пътят я отвежда обратно в Искреност. При чудовищата. При нейното чудовище. 

Срещата между Огъст и Кейт е едновременно плаха и избухлива, на границата между тъгата и облекчението, дългоочаквана и малко разочароваща. Тя е всичко, което Съпротивата мрази и всичко, от което ледената фасада на Огъст се бои. Ще се зарадвате да разберете, че Кейт е все така саркастична и безцеременна, дори и пред лицето на смъртта. Ситна, нахакана, самодоволна, нагла, остроумна и разбира се, момчешки чаровна. Също като размаха, с който пише Виктория Шуаб - магнетично и завладяващо. 

Какво се случва след срещата на Огъст и Кейт по-добре сами да си прочетете, аз нямам сили да ви споделя. Ако пък вече сте прочели, добре дошли сте за подкрепа. Сега цел ми е The Invisible Life of Addie LaRue. Но не бързам, много се изкушавам да видя българската корица. <3

Може би ще почакам, докато излезе у нас. Да видим, колко ми е търпелива душичката. :) 

P.S. Тук става ясно, колко време мина от това ревю :) 

"Тази свирепа песен" - Виктория Шуаб (Ревю)

Заглавие: "Тази свирепа песен"

Автор: Виктория Шуаб

Издателство: Емас

Превод: Елена Павлова

Година: 2019

Брой страници: 384

Виктория Шуаб се превърна в един от любмите ми автори с поредицата си за Цветовете на магията. Първата книга "Четирите цвята на магията" бе малко тромава, въвеждаща. Но несъмнено идеята й бе наистина много интересна и загатваща интригуващо развитие. Затова не се и замислих, когато излезе "Сборище на сенки" и си я купих. И се влюбих. Сякаш крилата на Шуаб изведнъж бяха пораснали и тя полетя със силата на вятъра в размаха си. 

И разцъфна окончателно в "Заклинание за светлина".

Сега видя ли нейното име на корица и знам, че ме очаква нещо прекрасно между страниците й. 

Така че без капчица съмнение се сбодих с "Тази свирепа песен" на Коледния панаир на книгата в НДК. Но дори и да не знаех всичко това, разкошната корица на Kontur Creative и поревода на Елена Павлова са повече от достатъчни, за да я прочета. 

Виктория Шауб гради нов свят, не по-малко впечатляващ от този на четирите Лондона. Свят на чудовища. 

Някъде в неопределеното бъдеще светът се е променил след Явлението, което е създало чудовищата. Мълчаи, сънаи и корсаи. Чудовища, които се хранят със живот, страх и души. 

Градът е разделен на две. В едната половина един човек властва над чудовищата и осигурява защита от тях на хората срещу пари, статут и власт - безмилостният Харкър.

В другата половина положението се овладява от семейство, чиито деца са чудовища. Най-страшните от всички - сънаи. 

Кейт Харкър, дъщерята на господаря на чудовищата и Огъст Флик, син на водача в другата половина на града, най-силния поддръжник на Примирието между двете половини се превръщат в неволни врагове и съюзници в тази история.

Двамата "се оказват съученици". Това е една интересна среща. Двама младежи, които стоят от двете страни на барикадата и едновременно с това са опрели гръб в гръб и се бият срешу целия свят, имайки доверие само един на друг. Свирепото човешко момиче и човечното чувствиетлно чудовище. Каква комбинация само, а?

Знаете ли какво умее да прави Огъст? Той яде души. Неговото присъствие кара хората да бъдат искрени, а невъзможно красивата мелодия на цигулката му ги кара да признаят и най-мръсните си тайни, най-черните си престъпления. Тя вади душите им на повърхността, за да може сънаито да ги погълне. 

Ще си кажете не е кой знае какво. Нали Огъст е добричък. Просто ще спре да яде душите на хората и ще се превърне в истински водач на чудовищата. Но Шуаб е безмилостна. Няма спасение от тази чудовищност. Ако Огъст престане да се храни, което повярвайте ми той е опитвал, когато гладът окончателно го завладее, последствията са катастрофални. Мнозина губят живота си, без значение, дали са невинни или виновни. Сънаито се храни, докато не загуби себе си в този пир на смъртта.

В същото време Кейт е най-обикновено момиче, което е израстнало в сянкатана свирепия си баща. Тя е всичко, което Огъст мечтае да бъде. Човек. Но за да оцелее в своя свят, е принудена да се превърне в кръвожадно подобие на своя баща. Той е единственото семейство, което има, което познава. Затова тя е готова на всичко, за да получи одобрението му. И се справя прекрасно. Кейт е жестоката принцеса на града. Тя няма приятели, но определено не искате да бъдете нейн враг. 

Кейт и Огъст ще бъдат принудени да бягат с цената на живота си, защото стойността на Примирието е изтъняла до прозрачно було. На някой му е писнало да се съобразява. И какъв по-добър начин от това, да убиеш дъщерята на Харкър и да натопиш синът на Флик. Идеалният начин да обявиш Примирието за невалидно и да започеш война.

Героите на Шуаб носят онази искра, който ме кара да тръпна в очакване. Не че са безстрашни. Или перфектни. Не. Те са нещо много по-интригуващо. Те са свирепи и гладни за живот. Те са готови да се борят за своето оцеляване. И не са сами. Силата е в слабостите ни.

Типично в стила на Шуаб, "Тази свирепа песен", започва малко мудно, първите страници са по-скоро описателни, отколкото дейни, за да въведат читателя в света на чудовищата. Но това, което следва компенсира многократно тези някоко страници. Действието е динамично  и изпълнено с обрати. Атмосферата е мрачна и заплашителна. А музиката, която се лее вълшебна.

"Песен за сянката" - С. Джей-Джоунс (Ревю)

Заглавие: "Песен за сянката"

Автор: С. Джей-Джоунс

Издателство: Емас

Превод: Емилия Ничева-Карастойчева

Година: 2019

Брой страници: 364

Зад привидното впечатление, което оставят красивата корица и мелодичното заглавие на тази дуология, се крие много повече. 

Но това не е някаква скрита тайна, която трябва сами да откриете.  С. Джей-Джоунс разказва открито много от това, което е вложила в тази своя творба. Това е една много лична борба, битка, която е коствала на самата нея много, но все пак спечелена битка. 

Може би и вие като мен сте зашпочнали "Зимна песен" с нагласата за феерична фентъзи YA история.  И това не е далеч от истината. Историята на Лизл и Царят на Гоблините е изпълнена с вълшебства, магия, древни поверия и суеверия. Един цял свят невидим за невъоръченото око. Но в сърцевината си това е една история за любовта и разума. За тяхната битка и единение. Тази битка всеки един от нас я е водил по един или друг начин. Но С. Джей-Джоунс отива много отвъд нашите разбирания. 

Лизл напуска Царството на гоблините. След като дълго се бори да излезе и когато най-накрая спря да го иска. Онзи неземно красив мъж, който се ожени за нея и я превърна в кралица на гоблините, онзи опасен мъж, който я обича до полуда. Той я пусна, въпреки че нямаше право да го прави. Пусна я с ясното съзнание, че това ще унищожи света. Но можеш ли заключиш слънчоглед на тъмно? Не той има нужда от своето слънце, колкото и да го обичаш, понякога това не е достатъчно. 

Пътят за Лизл е труден. И най-накрая може да твори музиката си. Тя е свободна. Но любовта слага нови окови в сърцето й. Лизл остави сърцето си при Царя на гоблините. Отдаде му всичко, тялото, душата си, музиката си и ги сля с неговите. А сега трябва да се научи да живее сама. Възможно ли е, когато погледът му я преследва в мрака - жаден и копнеещ? Когато дъхът му се заиграва с къдриците й всеки път, щом вятърът се завърти около нея? Възможно ли е да продължи напред, когато е на парчета? Разпилени по нотните листи, непособни да сътворят мелодия. 

Сватбената соната стои недовършена, защото брак вече няма. Няма партньор, няма единение. Отломките от две души изгарят в огъня на самотата и изсмукват всичкия въздух от дробовете им. А каква музика без въздух?

Всичко е толкова естествено и толкова объркващо. Лизл бяга от твърде много неща - от Ловците, от спомените си, от сърцето си, от истината. 

И нито една от опорите й вече не достатъчно солидна, за да издържи тежестта на лудостта й. Йозеф е далеч. И тялом, а както се оказва в последствие, и духом. Той вече не е малкото й братче, с което се разбира само с поглед. Или с нота. Той вече е затворен в себе си млад мъж, когото тя не разбира, който не я допуска до себе си и когото самата тя не може да допусне до себе си. Всеки препазва другия от собствената си болка. И така сам страда двойно. 

Когато Лизл получва покана от мистериозен балгодетел, който й обещава бляскаво бъдеще за нея и брат й, Ловците се добират най-нарая до Царя на Гоблините. А те могат да бъдат жестоки, безскрупулни мъчители. Ще се пречупи ли Царят на гоблините преди да предаде Лизл? И ако издържи, ще остане ли нещо за обичане от осакатената му душа. 

"Песен за сянката" е като трескаво бълнуване, като онзи полусън, който те кара да се питаш, дали това е истинско. Как да не е истинско, когато страхът лази по гръбнакът ти, топлият дъх сгрява сърцето ти, светлината заслепява очите ти. Как е възможно да не е истинско?

И донякъде то е. То е като летопис на една лична битка, като протегната ръка към всички онези, които и сега се борят. И заедно с това е едно прекрасно фентъзи, красив мак, който нежно разтраваря цветовете си, за да изпъстри съзнанието на читателя. 

Книжна равносметка 2019

Здравейте книгоядци, 

Време е за книжна равносметка. За пръв път от много време успях да си довърша книжното предизвикателство в Goodreads. С което си постижение се чувствам много горда. И с ръка на сърцето мога да кажа, че това беше една изключителна книжна година. Опитах се да направя малка подборка на едни от най-хубавите книги, които прочетох тази година и накрая с много лишения и самовъзспиране, купчината пак нарастна много повече от планираното да ви споделя. 

Ще карам по ред в снимката, защото ми е трудно да фаворитизирам сред толкова любими книги. 

Тази година открих комиксите на Константин Витков - Титис за Jack Eridon, които излизат под логото на Artline и се превърнах във върл фен още от първите страници. Титис твори с много въображение и хумор. 

Три български книги се откроиха много ярко за мен през тази година. Различни от хоризонт до хоризонт и под общия знаменател на прекрасното. Най-накрая и с много желание прочетох "Кръв от къртица". За Здравка Евтимова ще кажа само, че тя е литературен гигант. Безкрайно съм щастлива и горда, че споделя с нас своя талант. 

"Втора кожа" на Катерина Стойкова открих случайно, но няма да забравя никога. Думите й още откеват в костите ми и стягат гърлото ми. 

"Процедурата по забравяне на човек" от Антония Атанасова смело мога да заявя, че е най-хубавият книжен подарък, който съм получавала някога. Тя е излята душа измежду страниците, замесена с любимата ми музика. Разкош.

Две книги, които ти циментират краката и те хвърлят на дъното на океана, едната написана бекрайно красиво, другата жестока и безмилостна като бръснач прерязал плът и кост. И двете изпълнени с толкова обич и болка, че като че ли събират цялата гама от емоции, които човек може да предизвика у друг човек, без пропуск. 

"Берлинска любовна песен" на Сара Матиас и "Чернобилска молитва" на Светлана Алексиевич. 

Дебютната и последната книга на двама мои изключително любими писатели от съвремененната литература, които ми се струва, че остават някак недооценени. А не заслужават подобно отношение. 

"Спасението на Хенингтън" - дебютната книга на Патрик Нес е нещо изключително. Все още не мога да проумея що за човек, за да напишеш нещо толкова чудовищно добро в първият си ръкопис! 

И Патрик Зюсак, който мнозина познават предимно с "Крадецът на книги". Най-известната му творба. Първата, която прочетох от него и след нея знаех, че ще прочета и всяка следваща, която напише. А той става все по-добър и по-добър. "Мостът на Клей" е семейна история, много тривиална, предсказуема и написана по неустоим начин. Никой не разбира и не вниква по-добре в момчешкяи свят от Зюсак.

"Sapiens: Кратка история на човечеството"???е една от трите тухли, с които се зарекох да изпратя книжната си година. Хахари е разказал историята на човешкия вид от антропологична гледна точка по един много интригуващ начин с щипка хумор и добър баланс. 

"Пожарникаря" на Джо Хил е вторият ми избор за завършек на годината. Отгърнах първите страници с известна доза риск, защото рядко си избирам 700-странична книга за първа среща с автор, но това се оказа едно от най-добрите ми книжни решения. Джо Хил едновременно тодава нужната почит на творчеството на великия си баща, но и с размах излиза от сянката му и утвърждава своето място на литературната сцена и в сърцата на читателите. 

И като говорим за Краля няма как да пропиуна "Доктор Сън", продължението на "Сиянието", което ми хареса дори повече от първата книга. Отличн баланс между страхотии, подкрепа и смелост, която рикушира през цялото време между Дан и малката Абра, за да изгради една много силна връзка в един много вълнуващ разказ. 

Има още една българска книга, за която искам да ви поговоря. "Афиши в огледалото" от Радостина А. Ангелова, която направо се излива от страниците като концерт за пиано, толкова мелодична и красива. 

Книгата за Дейзи Джоунс & The Six  пък беше стъпка в нещо ново - биографичен фикшън. Написа на сбор от инревюта, взети от всеки един от членовете на бандата и техните най-приближени хора, тя толкова реалистична и магнетична, че в края те кара да се почувстваш като част от голямата сцена. 

И следва много фентъзи. И много Young Adult! :)

Фолклорните фентъзита на Наоми Новик ("Изтръгнати от корен" и "Сребърна приказка") ги подминавах години наред и ако не беше едно ревю, което прочетох, вероятно щяха да отлежават още там някъде по задните рафтове на библиотеката ми. Там някъде в този жанр е и последната книга от трилогията за Вася и Морозко - "Зимата на вещицата". Не е лесно да омаеш Царя на Зимата, но е едно от най-вънуващите неща, особено като се има предвид, че нямаш никакво намерение да го правиш. 

Всъщност тази година има много епични завършеци на поредици. Като "Кралица от мрак и въздух", която привърши "Тъмни съзаклятия", "Кралство на Пепелта", която сложи край на Стъкленият трон, "Заклинание за светлина", която ни доразказа историята за антари в четирите Лондона. 

И всяка една от тези книги беше зашеметяваща. Толкова много поредици приключиха през изминалата година, че се чувствам малко осиротяла. За щастие чакаме нови книги и от Каси и от Сара Дж. Маас и до броени часове чакаме и "Кралица на нищото", за да завършим още една поредица тази година. 

А догодина очакваме и третата книга от порецита "Дъгата на косата", която се оказа много различна от повечето книги в жанра и прикова вниманието ми. Така че имам за какво да се живее и догодина. :)

Надявам се и следващата година да е също толкова силна, увлекателна и вихрена. Пожелавам на себе си и на вас много книжки приключения и развинтено въображение.

Благодаря на всички за всички споделени мисли, книги и емоции!

Догодина! :)

Моят списък и малко интересни препоръки за Пролетния Панаир на книгата

Потривам доволно ръчички. Вие предполагам също. Като всеки уважаващ себе си маниак, си имам списък, в който редосвно се попълват заглавията, които ще си купя. Така че плановете ми за Панаира са в общи линии готови. Реших този път да се самодисциплинирам малко и да ви споделя своя книжен избор, а защо не и няколко добри препоръки 

Артлайн Студиос

Артлайн са прибрали под шапката си няколко от любимите ми автори. Така че гарантирано не минава и Панаир, в който да не се сдобия поне с 3-4 бижута от тях и да си повися 30-40 мин на техния шанд. Тази година съм на вълна комикси. "Дедпул убива класиките" и "Дедпул убива Дедпул". Ако още не сте ги чели, може да започнете с "Дедпул убива вселената на Марвел". Планирам да се оборудвам с поне няколко издания на ERIDON - Крадецът на спомени от Константин Витков-Титис. И надявам се, с "Doctor Who: 12 доктора, 12 истории".
И-и-и броени дни преди Пролетния панаир на книгата, Артлайн ни зарадваха с още две жестоки новини. Ще има Сандерсън по две. Топлички-топлички сега за Базара ще излязат третата книга за "Легион:Лъжи наяве" и едно наистина жестоко издание на "Към Небето" с 3D корица от дърво и естествена кожа. 





Препоръки:
Както вече споменах тук са трима от любимите ми автори. Брандън Сандерсън от когото ви препоръчвам поредиците "Летописите на светлината на бурята", "Възмездителите", "Мъглороден", "Легион" както "Душата на императора" и ..ами всичко, до което можете да се доберете и всичко, за което ви стигнат парите. 





Не пропускайте и книгите на Патрик Нес, който нашумя с "Часът на чудовището", но не спира да пише прекрасни книги и след това. Обърнете внимание на "Освен този живот", "Ние, останалите, просто живеем тук" и трилогията за Хаоса.

И Дерек Ланди, който пише жестоката поредица за детективът-скелет - "Скълдъгъри плезънт", от които аз за щастие имам да наваксвам с четенето. Както и "Демон шосе". При Ланди няма какво да се обърка. Той се особняк, такива са и книгите му.

Ако сте фен на комиксите, а и да не сте, вярвам, че пак ще ви хареса мангата Death Note. Крими, трилър, много туистове, изненади, схеми и не малко веселие.

Бард

Издателство Бард имат толкова много книги, че не ми се вярва, да мога качествено да ги обхвана, но ще се спра на няколко.

В планираните ми покупки са "Академия за магьосници" на Ел Феъри и "Невърмуур 2: Чудотворката Врана Мориган". (споменах тука няколко поста по-надолу, че още не съм прочела и първата, но то май е ясно, че ще се четат и трите.)

И разбира се, задължителният Кинг. - част 1 Тук съм си харесала новото издание на "Гробище за домашни любимци".


Препоръки:

Не мога да обхвана всичко, но със сигурност мога поне да ви споделя своите собствени увлечения.
Бард издават почти една втора от книгите на Стивън Кинг у нас. И аз не пропускам да се сдобия поне с една. Не пропускайте класики като "Мизъри", "Играта на Джералд", макар че каквото и да хванете от Краля няма да сбъркате.

Не пропускайте и двете книги на Харпър Лий "Да убиеш присмехулник" "И страж да бди на пост". Прекрасна история за предразсъдъците, свободомислието, смелостта и еснафщината. 

Ровя по блога за линкове и постоянно се връщам да добавям. Старая се да не прекалявам, но няма как да пропусна двете книги на Стефани Габър "Каравал" и "Легендата", които бяха наистина магия - опасна и красива, каквато не ме беше обсебвала отдавна. 

Сиела

Тук ще ми трябва отделен пост, за да ви споделя всичко, което искам. И може би отделно ходене до НДК, само да си напазарувам техните книги.

Желанията ми са много Така например "Как виждам света" от Айнщайн и "Баба Марта и месеците" от Слави Ганев са се наредили на списъка откакто са анонсирани и в крайна сметка реших да изчакам Панаира. Но има и някои нови попълнения. 

Още една книга от български писател, а именно "Огънят в мен" на Даниела Богоева-Гюргакова. 

И две книги на сър Тери по очевидни причини - "Клавиатурна грешка" и "Последният герой", както и последната книга от Азиатската сага "Вихрушка". И там съм изостанала много. Прочетох "Шогун" и се влюбих в нея. Не знам, защо още не съм посегнала отново към Клавел.
Това е основният ми списък. Ще видим на място още какво ще забърша. О, и разбира се, "Бунтът на кралицата" от Ребека Рос.





Препоръки:

Сиела напоследък издават доста добри YA и фентъзи поредици" -  "Улището за Добро и Зло", "Софийски магьосници", "Гневът и зората" и "Вещерът", разбира се.

издават също така Любимият ми Бакман, който получи това определение с първата си книга "Човек на име Уве" и не се спря. Като "Ние срещу всички" и "Бьорнстад" доведоха прозата му на съвсем ново ниво за мен. Всеки път, когато реша, че не може да напише по-добра книга, той го прави.

Не пропускайте и прекрасните "Сол при солта" на Рута Сепетис и "Светлината, която не виждаме". Те са две сурови и красиви по свой собствен начин истории, които се въртят около години на ВСВ, в които ще срещнете не малко жестокост и много човещина.

Сиелците сбъднаха и една моя мечта - да видя Ремарк с твърди корици. Започнаха мисля с "Гам", "На западния фронт нищо ново", "Мансардата на бляновете", "Живот назаем" ...надявам се, да не спрат.

При тях ще намерите и някои устояли на бурите на времето романи като  "Повелителят на мухите", "Пилето" и книгите на Джани Родари в красиви нови издания с твърди корици, които всеки би искал да има у дома си.

Колибри

Издателство Колибри винаги са имали свой собствен уникален стил. И това важи за всичко - за оформлението на книгите, за кориците, за избора на издания, за авторите им.

Тук имам да си накупя някои книги на Джо Абъркромби, с които още не съм се сдобила от последната му поредица. Както и с "Корабът с алените платна".

Препоръки:
На щанда на издателство Колибри ще намерите огромно разнообразие от жанрове. Така например ако сте фен, "Кървави книги" на Клайв баркър са жестоки. Ще откриете биографии "Геният" на А. Скот Бърг, антиутопии "Небостъргачът" на Балард, драма  ("Вечерята" на Херман Кох), Световна класика ( Набоков ) и съвременни романи (Амели Нотомб и Юнас Юнасон)... Само разгледайте имената и ми кажете, дали нямат свой стил!

Еднорог

При Еднорог съм си харесала "Лунно сияние", макар че още не съм прочела първата книга на Шейбон, която прилежно чака на един от рафтовете у нас. Но както вече стана ясно, на мен това не ми пречи.

Препоръки:
Силно ви препоръчвам книгите на Дона Тарт. Моят личен опит се простира до "Щиглецът" и "Тайната история", но съдейки по тях, вярвам, че и "Малкият приятел" ще бъде разкошна.
Известните имена като  Орхан Памук, Артуро Перес-Реверте, Борис Акунин само ще ги спомена, вие си знаете за тях.
Обаче искам да ви обърна специално внимание на  "Далечна светлина" от Софи Лагуна, която няма как да не ви направи съпричастни.

Екслибрис

Не пропускайте и щанда на Издателство Екслибрис, за да се сдобиете с книгите нас Наоми Новик "Изтръгнати от корен" и "Сребърна приказка". Страхотни, добре построени истории в духа на фолклорното фентъзи.

Емас

Издателство Емас пак има интересна селекция. Аз лично няма как да пропусна заглавие като "Призрачната гора", при това с толкова яка корица. А тук на този щанд няма как да не ви препоръчам трилогията Цветовете на магията ("Четирите цвята на магията", "Сборище на сенки", "Заклинание за светлина" ) от В. Е. Шуаб  и "Зимна песен" от С. Джей-Джоунс. Тук ще ви кажа само, че след като прочетох "Сборище на сенки", никога не съм чакала така книга, както "Заклинание за светлина" и те преизпълни всичките ми очаквания и ги задмина, оставяйки огромна липса в читателското ми сърце след като затворих и последната страница.

Ентусиаст

От щанда на издателство Ентусиаст трябва задължително да се сдобия и с третия том на приказките на Андерсен. Не съм прочела още първите два, но си имам добра причина. Тях си ги пазя за тежки времена, когато не ми достига топлина и любов.

Ера

Издателство Ера  са запретнали ръкави и издават някои от най-търсените автори у нас. Книгите на Агата Кристи  не престават да излизат от тяхната редакция с нови и все по-хубави и елегантни корици. Феновете на Асасините също могат да се наредят пред техният щанд. Ако сте любители на романтиката ви препоръчвам книгите на Анес Мартен-Люган, а ако обичате фентъзи жанра и търсите нещо различно, може да се сдобиете с "Лешниковата гора", за която прочетох много добри отзиви навсякъде. Заредила съм я на рафта и чака ред у дома.

Аз лично, смятам да се сдобия с новото издание на любимият ми Ерик-Еманюел Шмит "Феликс и невидимият извор"  и с новото издание на "Терез Ракен" от Емил Зола.

Жанет 45

На щанда на Жанет 45 винаги намирам съкровища. Тези хора имат някакво особено лирично чувство към книгите, които издават и успяват винаги да накарат ритъмът на сърцето ми да се покачи, когато държа тяхна книга. Харесала съм си две книги на Здравка Евтимова - известната вече "Кръв от къртица" и "Зелените очи на вятъра"

Препоръки:
Вероятно която и книга да хванете от този щанд, ще е стойностна. Но въпреки това ще спомена няколко заглавия.
На първо място, ако още не сте чели Яна Букова, ами прочетете я. Започнете с миниатюрната "4 приказки без връщане" и като се влюбите може смело да продължите с "Пътуване по посока на сянката"

Съвсем в духа на Жанет 45, тук ще откриете и "Бели зъби" на Зейди Смит, която никой не може да ви представи пълноценно. Тя просто трябва да се прочете.

Ибис

Аз съм си харесала от щанда на Издателство Ибис книгите на Керстин Гир ("Рубиненочервено", "Смарагдовозелено" и "Сапфиреносиньо"), които притежавах преди години, но се оказа злощастно унищожени с вода у дома. Харесвам поредицата наистина много, така че съм твърдо решена да си я попълня отново в библиотеката си.




В списъка ми са още "Годината на оракула" на Чарлс Соул и "Пожарникарят" на Джо Хил, с която трябваше да съм се сдобила отдавна.

Препоръки:
От друга страна излезе и последната книга от поредицата на Каси Тъмни съзаклятия, а именно "Кралица на мрак и въздух", която бих определила като събитие. Препоръчвам ви цялата поредица ("Лейди Полунощ", "Повелител на сенките"  и "Кралица на мрак и въздух"), както и всички предходни книги, които е хубаво да прочетете преди тази, защото макар и да се отделни и самостоятелни поредици, в последната книга на Каси има струпване на герои от всички останали.

Искам да ви обърна внимание и на това, че Ибис имат няколко много добри издания на Кинг.  -  "Бягащият човек", "Кристин", "Куджо, "Бурята на века" 

И една наистина прекрасна YA книга  - "Елайза и нейните чудовища", която със сигурност ще ви влезе под кожата, ако някога сте били тийнейджър.

ИвиПет

Издателство ИвиПет навлязоха в полезрението ми миналата година с една книжна препоръка в някоя от групите. На техните рафтове ще откриете български автори, ще откриете българско фентъзи и ще се чудите как сте ги пропуснали, защото книгите, които издават, изглеждат наистина страхотно и няма как да не ви грабнат окото.

Идната седмица смятам да се сдобия с "Ледена зора" на  Соня Христова

ICU

ICU  може и да нямат 200 страници със заглавия, но всяко едно от тях си струва. Преди година някъде прочетох "Бащите не си отиват" и в този момент разбрах, че няма начин да издадеш книга като тази без да вложиш цялото си сърце в нея. Сега в списъка ми има няколко техни заглавия  -  

"180 секунди" от Джесика Прак, 

"Другата ръка" от Крис клийв и 

"Втора кожа" от Катерина Стойкова

Изток-Запад

И-и-и-и-ииии нека изброяването да започне сега. Изток-запад правят наистина много сериозни книги. Не съм сигурна, дали има изобщо нещо слабо, което да е излязло под тяхната редакция. "Homo Sapiens" и "Homo Deus" трябваше отдавна да съм ги прочела. Но сега съм се навила като пружинка. 

Любопитството ми събуди и "Астрофизика за заети лица" на Нийл Деграс Тайсън. Тук има и много сериозен подбор от книги свързани с Втората световна война. Планирала съм да се сдобия с втория том на "Възход и падение на третия Райх"

Една девойка, с която случайно се разприказвахме за книги, ми препоръча "Люляковите момичета" на Марта Хол Кели и от тогава се чудя, как не съм я видяла тази книга по-рано.


Пак под шапката на  Изток-Запад излезе миналата година и един сборник пълен с български имена - "Сърдити небеса", който се очертава да бъде десетка. Тук моментално добавям и "Агенция Барнет и сие" на Морис Льоблан, който разказва историите на един мои наистина много любим персонаж - Крадецът-джентълмен Арсен Люпен. 

Препоръки:
Мога да ви препоръчам много книги от този щанд, но ще спомена само няколко, върху които искам да сложа акцент.

Книгата за "Левски" на Яна Язова, "Сталинград" на Антъни Бийвър и тетралогията на Сафон  "Гробището на забравените книги". преди година излезе и последната книга "Лабиринтът на духовете", която отнесе част от сърцето ми в Барселона и го остави завинаги там.

Лабиринт

В Издателство Лабиринт са се сгушили две прекрасни книжки за деца и възрастни "Шумът на върбите" от Кенет Греъм и "Пакс" от Сара Пенипакър. Там ще ви очакват и книгите на  Нарине Абгарян, които спечелиха стотици сърца по света, включително и моето още с "Три ябълки паднаха от небето".

Лист

Издателство Лист мисля, че влиза за първа година в личния ми списък. Но го прави със замах и жажда, каквито не се срещат лесно. "Антон Чехов за писането" и "Джейн Остин у дома"  са двете заглавия, които със сигурност ще отнеса у дома. Но искам да отбележа още едно заглавие, зад корицата на което се крие сериозна и важна книга - "Подземната железница" и Колсън Уайтхед. Годините на робството ме ужасяват. не съм сигурна, че мога да се справя емоционално с това потисничество, което ще срещна сред страниците на книги, свързани с темата. Ужасява ме мисълта, че цялата тази идеология е била дълго време смятана за нещо съвсем нормално, обикновено и редно. Последните десет години избягвам книги по темата. Не знам, може би в бъдеще нещо ще се промени и ще разлистя някоя от тях отново. Засега мога само да ви подсетя за тях.

Милениум

На щанда на издателство Милениум ще намерите една малко особено, но наистина много красива  и емоционална история - "Кажи на вълците, че съм си у дома" на Карол Рифка Брънт. Още една препоръка от мен са книгите на Дот Хъчисън, от които съм чела само първата "Градината на пеперудите", но определено мисля да си купя следващата "Майските рози".

Както и още едно от новите издания на Льоблан - "Осемте удара на часовника"

Обсидиан

Издателство Обсидиан издават голяма част от най-добри криминални автори евър. Тук са книгите на Лий Чайлд и Джон Гришам, които сами по себе си са като алманах за жанра. Ако си търсите крими и трилър, това е вашият щанд. Аз, макар и да не съм върл фен на жанра от години, все пак не се стърпях и си набелязах едно заглавие, което откровено грабна вниманието ми - "Фантом" на Стив Кавана. Пък да видим, дали след него ще започна отново да си купувам трилъри един след друг.





Препоръки:
Тук искам да ви обърна внимание на две книги, които несъмнено заслужават вашето внимание
"Елинорт Олифант си е супер" от Гейл Хъниман  е най-странната книга, която съм чела някога и една от най-прекрасните. Във всеки от нас живее по една Елинор. В някои от нас преобладава. И това е прекрасно, каквото и да си мислите, каквото и да ви се струва, че ви казва света.
"Молитва към морето" на Халед Хосейни  е книга със сърце и кауза. Тя е толкова тънка и фина, толкова силна и дълбока, че не ви трябва нищо повече от малките абзаци, за да оставите сърцето си в нея.

Парадокс

Винаги свързвам издателство Парадокс с книгите на Светлана Алексиевич. МИналата есен излезе и последната "Цинковите момчета", която все още чака ред в моя списък. Книгите на беларуската писателка са жестоки и сурови. "Войната не е с лице на жена. Последните свидетели" събира разказите, изповедите и спомените на жени, участвали и станали жертва на Втората световна война - от командирите, до перачките, през лечителките и редовите войници. А последните свидетели са децата на ВСВ, децата, които са изпитали ужаса на войната със собствените си кости, които са видели смъртта, които са се научили да живеят отново с дълбоките белези по тялото и душата си.
"Чернобилска молитва" събира разказите очевидци и пряко засегнати от най-голямата технологична катастрофа на ХХ век  - аварията в Чернобил.


Знам, че са трудни за преглъщане, за смилане, но това не е причина да ги пропуснете. Причинете го, чуйте гласовете на тези хора, които най-накрая решават да заговорят след толкова много години мълчание.
Петокнижието на Светлана Алексиевич:
"Войната не е с лице на жена. Последните свидетели"
"Време секънд хенд"
"Чернобилска молитва"
"Цинковите момчета"



И още една препоръка от щанда на Парадокс - "Крематорът" отново по темата за втората световна война.

Плеяда

Плеяда са издателството, което не спира все така отдадено да издава книгите на Краля. Може и да не обичам трилърите и психариите, но Кинг си е Кинг. Продължавам да събирам малка библиотека с негови книги. Този път съм си набелязала новият му рома "Другият", както и "Торба с кости", на която й се каня отдавна. И втората част на "4 след полунощ" и ще видим, дали няма да забърша още някоя. 

Прозорец

От издателство Прозорец съм си набелязала "Холокостът" на Лорънс Рийс, която не успях да си купя миналата година. И за баланс "Дори чудовищата си мият зъбките" на Грегъри Мабир и Джесика Мартинело.




Препоръки:
Ако не сте чели книгите на Джоан Харис, ви препоръчвам да им дадете шанс. Знам, че напоследък стана много модерно да се пишат романтични истории свързани с ателиета за шоколад, чайни и не знам още какво, но преди цялата тази паплач да залее пазара имаше една Джоан Харис, която владееше магията на шоколада и разказваше истории за предразсъдъците, за свободата, за демоните и за северняка, който духне ли веднъж, трябва да си стягаш багажа, защото настигне ли те...
В шоколадената трилогия са:

"Шоколад"
"Бонбонените обувки"
"Праскови за кюрето"


А извън нея, но все още в този дух, може да прочетете и "Къпиново вино"
И още една малка препоръка - "Фалшивата брада на Дядо Коледа" от Сър Тери. Вие сигурно си го знаете, но все пак - където видите името на Тери Пратчет, не пропускайте за нищо на света!

Софтпрес

На щанда на издателство Софтпрес напоследък ме чакат предимно детски книжки. И няколко криминалета от поредицата за инспектор Гамаш, който миналата година ме спечели с "Убийството на художника".Е, да, от тогава мина една година, но знам, че и на следващите ще им дойде времето. Така че продължавам да си попълвам колекцията. Заедно с тях съм си харесала няколко красиви издания на любими детски приказки.

И новите две книги на Радостина А. Ангелова - "Виенски апартамент" и "Бал в Мулен Руж"

Имам "Афиши в огледалото" у дома и откакто я притежавам изпитвам един смугъл неясен копнеж по нея. Но не ме питайте още защо не съм я прочела.

Препоръки:
Отново в духа на детско-юношеската литература
"Магични мистерии" от Нийл Патрик Харис
"Забранете тази книга" от Алън Грац
И една ОГРОМНА препоръка за "Камен и пиратите от 5г" от Елена Павлова

Хермес

От щанда на Издателска къща Хермес със сигурност ще си купя "Сбогом, дневнико!" от Ненко Генов, която си я пазя специално за панаира, за да ми е по-готино като си я купувам.

Препоръки:
Виктор Франкъл - "Човекът в търсенето на смисъла". Това е книга-разказ за живота в концентрационните лагери от първо лице, съпътстван с психологически анализ на менталното състояние на концлагеристите.
Блага Димитрова. Аз открих творчеството на Блага Димитрова сравнително късно. Започнах с "Лавина" и продължих с "Пътуване съм себе си" и "Отклонение", а сега следва "Лице". Не знам как да ви опиша думите й, те като че ли се изливат в сърцето й, без капчица страх, срам, свян или арогантност. Като красива мелодия, която приглася на планината и на душата .


И още няколко препоръки, които не влизат в списъка ми, но вероятно ще ви заинтересуват . За някои от тях ще намерите статии в блога. 

 Deja Books

"Аристотел и Данте откриват тайните на вселената"
"Дракула"
"Български народни приказки"
"Детски и домашни приказки от Братя Грим"

Пергамент Прес

"Крадецът на книги" - Маркъс Зюсак
"Аз съм пратеник"  - Маркъс Зюсак
Трилогия за Братята Улф - Маркъс Зюсак

Фама

"1984" - Джордж Оруел
"Фермата на животните" - Джордж Оруел
„Една Коледа в Париж”  - У. Съмърсет Моъм
"Театър"  - У. Съмърсет Моъм
"Цветният Воал"  - У. Съмърсет Моъм

Леге Артис

"Нощта на огъня"
"Любовен еликсир" 
Излишно е казвам защо ви препоръчвам Ерик-Еманюел Шмит.

Кръгозор

"Кронос" - Юлия Спиридонова  - Цялата ученическа поредица на Юлка си заслужава и лесно могат да й се насладят както подрастващи, така и пораснали.

И още две приблекателни заглавия, за които още не мога да кажа нищо от личен опит, но прочетох толкова хубави неща, че ми се струва малко вероятно да ви разочароват.

"И аз съм Рейчъл" на Кас Хънтър

"Земята вика майор Том"  на Дейвид М. Барнет

Локус, Intense

"Играч първи приготви се" - аз лично обожавам книги, чиято действителност се развива върху някоя платформа за виртуална игра. 

"Часовете"

"Четецът"