четвъртък, 15 февруари 2018 г.

"Далечна светлина" в очите на дете

Вече няколко дни отлагам писането за тази книга. А искам да пиша за нея, искам да излея всичко онова, което се събра на топка в корема ми и отказва да излезе вече трети ден. Не съм сигурна, защо толкова ми въздйстват книги като тази. Може би защото е съвсем реален сценарий или защото не мога да избегна да се поставя на мястото на геройте в нея. 

"Далечна светлина" е като самотен фар навътре във водата - толкова недостижим, толкова нереален, че светлината му прилича на мираж, докато гребеш уморено в надуваемата си лодка през океана.  Тя показва трудната страна на живота. Тя е безмилостна и не я интересува, дали успяваш да наваксаш със събитията. Тя продължава напред без да поглежда през рамо и те оставя да изоставаш все по-назад, докато накрая вече не си способен да се включиш изобщо.

Това е една книга за изключването, за страха от непознатото. За това колко ужасно може да бъде да останеш сам - физически и емоционално, да останеш неразбран, да разпръскваш вълни от обич около себе си и нищо да не се връща, да чувстваш как сърцето отсреща бие и да знаеш, че не е за теб.

Джими Флик е различен от всички нас. Той има нещо, което аз мога единствено да нарека дарба, която никой не разбира. Джими улавя безпогрешно емоционалните потоци зад маските на възрастните, знае всеки удар на сърцето какво означава. Единственото, което Джими не разбира, е..откъде идват сълзите. Джими разбира прекрасно чуждите емоции, но не знае как да борави със своите собствени. Нещо, което често го кара да се забързва, толкова че в очите на възрастен човек изгледа неконтролируем. Въпросът е там, Джими се забързва всеки път, в който се чувства отхвърлен и пренебрегнат. И не знае как да се справи с това, не знае как да го изрази иначе.

Въртя се около периферията на историята, защото ми е трудно да говоря за същността й. Не е лесно да говориш и пишеш за домашно насилие, за смърт, за отхвърляне, за самота, особено през очите на едно малко момче, което не знае как да бъде пълноценна част от света. Задача, с която Софи Лагуна се е справила, колкото и трудна да е била. Ще се опитам да си събера мислите и да ви кажа няколко думи за тази история, защото е...тежка и трудна, но в същото време преливаща от любов.

Това е историята на Джими Флик, момчето, което не знае как работи машината за сълзи. Джими е енергично дете и се радва на обичта, грижата и вниманието на майка си и разбирането на брат си. Но понякога вечер, когато Мърл зазвучи в другата стая, Джими става свидетел на ужасни сцени на домашно насилие. Всичко е толкова навъзрано. Животът на семейство Флик не е лесен. Гавин работи в рафинерията за малко пари и се опитва да припечелва нещо, прекарвайки останалата част от деня си в гаража, търкайки ръжда. Жена му, Пола, готви за възрастните хора от дома, също за малко пари. А освен себе си, трябва да изхранват още две гърла. Едното, от които има нужда от по-усилена грижа.

Напрежението, безпаричието и хилядите "ами ако" смачкват Гавин, главата на семейството и го превръщат в един отвратителен пиян мъж, който посяга на жена си, после съжалява, а след това отново й посяга. Пола се опитва да компенсира неговата агресия и се държи толкова мило с децата, че чак изглежда фалшиво, но не е - просто се опитва да скрие белезите от побоя и умората от насилието. Тя наистина дава мило и драго за своите скъпоценни момчета.

И ако това семейство някак се крепи ден за ден, изведнъж всичко започва да се руши. Още в първите страници на книгата, знаех какво ще сполети Джими. Надявах се, да не съм права, но бях сигурна. И когато стожерите в живота на момчето започнаха един по един да се събарят, докато накрая падна и най-здравият от тях, бях опустошена. Гледах как всичко отива по дяволите, гледах как Джими се затваря в себе си, гледах как искрата в очите му бавно умира и не можех да спра плача.

Джими извървява дълъг път, буквално и метафорично, за да стигне до машината за сълзи. Преживява твърде много неща,  с които никое дете, нито възрастен трябва не трбва да се сблъсква. И показва на всички как се обича.
Тази история е ужасна и прекрасна едновременно. Ужасно е да причиняваш на другия подобни неща. Ужасно е да нараняваш някой, който не може да се защити, ужасно е да изхвърлиш от живота и сърцето си дете, просто защото не го разбираш.
И в същото време е прекрасно да видиш всичката тази любов, която се излива от Пола, да видиш прегръдките на двете момчета в нощта, да усетиш топлината на грижата, да видиш искреното съжаление в очите на Гавин и решителността му да бъде отново част от това семейство.

Няма да ви я препоръчвам, защото това е глупаво. Това е книга, която се дава.  Книга, която всеки чете на своя отговорност и за която знам, че няма да съжалява, задето я е прочел. Тя е толкова истинска, че оголва раната до кост и я оставя на дивите вълци, а след това нежно и внимателно я превързва и обезболява. 

Кутия за супермомичета през февруари

Кога стана четвъртък? След поредните схеми и пренасочвания, най-накрая вчера, заветната сряда, моят BOPS Пристигна.  Имам чувството, че не съм получавала BOPS от цяла вечност, което не е точно лъжа, защото последно получих BOPS миналата година. Знаете ли колко отдавна е това?
Е, липсваше ми.
Много се чудех дали да не си поръчам кутията за супермомчета. Всъщност първо умувах, дали да не си поръчам и двете, но някак ми се стори малко неразумно. После наистина се чудех, дали не поръчам синята кутия. Честно казано не съм много на ти с момичешките неща (все още си купувам мъжки дрехи от време на време, защото са много по-удобни), но в крайна сметка реших да рискувам. И често казано не съм разочарована. Изборът на Алекс и Райс е достатъчно разграничаващ, за да направи ясна разликата между кутията за момичета и тази за момчета и в същото време е удобен и комфортен, според мен за всички. Отново добре сте го премислили, семейство!
Но нека минем направо на темата. 
Няма как да пропусне човек тези сладкурски калинки, когато отвори кутията. Това е първото нещо, което грабва погледа и първото нещо, което грабва ръката ми. Чорапи за настроение от "По чорапи", произведени в България от Три молекули ЕООД. Само като прочетеш това и ти става ясно, че на тези хора не им липсва въображение. Гледайки цифрите на номерацията, изпитвам лееееки съмнения, че ще ми станат, но ще разберем по-късно.



Втората изненада се крие в този плик с надпис "For You" и е един от най-яките видове подаръци - споделено време и емоции. Да, това са ваучери, общо шест, пет от които са посветени на супер сила (Търпение, Любов, Целувка) и обикновено съдържат едно ключовео условие, което е написано с  толкова хумор и подходящата доза истина (Напр: "няма да допуска зараждането на нови микроорганизми при неизмитите чинии в мивката"), че няма как да не зарадват вас и някой ваш близък. Плюс един шести ваучер, които можете да попълните сами, както си решите.



Ето я, както ми се струва, ключовата разлика в кутията за супермомичета. Дамският артикул е балсам за устни. Идеята ми харесва. Въпреки че избягвам повечето момичешки неща и моята уста като на всеки нормален човек се напуква до кръв зимата, затова едно от тези е нещо, което винаги имам в джоба си. Честно казано досега винаги съм ползвала такива с пловодова есенция, идеята за маслината ми се вижда наистина приятна и свежа. 



И обичайно накрая, но не и на последно място, стигаме до гранд дамата на кутията-изненада. Този път книгата е "Брилятните" на Маркъс Сейки. Отдолу пише "Съвременни трилъри", което не е точно моя жанр, но път корицата изглежда доста фантастично. Анотацията на гърба пък крещи "КРИМИНАЛЕ", така че не знам... Отдавна не съм чела нещо подобно (по принцип с причина, защото не ми се четат такива книги), но една малка част от мен иска да й даде шанс. Изглежда като една от онези книги, които се поглъщат бързо. 

Има време. Ще го реша. Сега съм на вълна книги от стари BOPS-ове. Прочетох "Мечокът и славеят", след нея "Далечна Светлина", за която ревюто е готово и ще се постарая да го редактирам и кача днес по-късно и сега съм на "Момичето, което изпи луната" (Ще ви кажа под секрет, че тази книга определено е нещо, което не очаквах. Толкова е...Не знам как да ви я опиша. Толкова е идейна, сладурска, а и ми се струва, че под всички тези неща се крие нещо по-голямо, но още съвсем в началото, ще разберем.)
Хубаво е,  че февруари е толкова къс! Ей, го къде е. Ще дойде време и за следващия BOPS. Чакаме го!


вторник, 13 февруари 2018 г.

"Сияйни слова" ще бъдат изречени

Отне ми много време да довърша втория том на Летописите на Светлината на бурята - около месец. Оказа се доста по-трудно да намеря достатъчно време да чета прекрасното издание на Артлайн Студио. А да си призная, просто няма как да чета такава книга електронно. Грехота е. Но не е много удобно. Сега оценявам двутомното издание, по-умаления размер на книгите вероятно улеснява живота на читателя. Имах подозрения още в началото, когато си взех първата книга, но нямаше как да подмина твърдите корици.

Четейки една подир друга двете книги без почивката, която планирах да направя между тях, малко ми се размива границата между двете. Сандерсън продължава историята там, където я оставя в края на първия том. И аз вече не съм сигурна къде беше това. Надявам се, да не разваля нечие удосовлствие с прекалено много спойлъри.
Каладин обърна отново хода на събитията и спаси живота на Далинар и Адолин Колин и това, което беше останало от тяхната войска след предателството на Садеас. 
Благодарение на тази лудост, Мост Четири извоюва своята свобода. Отрядът на Каладин се превръща от мостови във войници. А самият Каладин получава капитански чин. Пост, който никога не е бил даван преди на тъмноок. Пост, който отговаря единствено пред Далинар и краля.

Сандерсън освобождава малко каишката около врата на своите герои преди да ги хване отново за гушата. Мост Четири може вече и да не са роби и да са получили известни удобства и уважение, но живота им далеч не е песен. Малко от мостовите на Садеас са обучени, а Каладин трябва да превърне всички тях в тренирани воини в най-скоро време. Опитите за покушение над кралсткото семейство не са преустановени и задачата на мостовите се утежнява с всеки изминал ден. 

През това време Шалан дерзае по своя собствен път. След смъртта на Ясна, нейната повереница се оказва съвсем сама и беззащитна в негостоприемни земи. Но както вече сте се досетили, това не е проблем за младата жена. Шалан крие много таланти и една-две мрачни тайни под повърхността на провинциална девойка с остър ум. В крайна сметка Шалан достига Пустинните равнини, след като е убедила група дезертьори и разбойници да работят за нея и е надхитрила изключително ловка джебчийка и наемница в нейната собствена игра. Представете си я, в целия й блясък и чар със свитата си от разбойници как се изтипосва на някакво видимо важно събрание, на което присъстват всички високопоставени личности и заявява, че е годеницата на Адолин. Сцени като тази все още ме карат да прихвам от смях, а Сандерсън се е погрижил да има добро количество от тях. 

Виденията бавно изоставят Далинар, но не и съмненията. След дълго лутане, върховният принц най-накрая взима нещата в свои ръце. Повече от удоволствие беше да видя този внушителен и властен по природа човек най-сетне да се почувства в кожата си и на място. Да бъде такъв, какъвто е - силен, непоколебим и солиден. Цялото семейство Колин заедно с Навани, неудобната вдовица на крал Гавилар, чието убийство на пръв поглед е докарало тази война на главата на кралството, излъчват сила и респект.

И докато всеки се бори за своята кауза, Вечната буря се задава на хоризонта. Не се появява изненадващо, знаците и подсказките за нейното началото датират отдавна. Но как да се подготвиш за апокалипсис, как да го спреш?

Сандерсън развихря въображението си, рисувайки ярки образи, които завъртат колелото на историята. Няма нужда да споменавам, че дуото на Каладин и Сил ми е любимо, особено  когато са заедно и той се опитва да излезе на глава с нея. 
Ужавам у Сандерсън това, че той съумява да не се изгуби в обичта си към своите персонажи и благодарение на това успява да им придаде малко по мрачни и реалистични щрихи, за да ги извае по-инстински в ума на читателя. 

Каладин, макар да е благороден, честолюбив и добър по душа, носи своите демони, които често намират израз в омразата и злобата му към светлооките. Шалан е умна и красива млада дама, отдадена на науката, която таи в себе си тъмни тайни от миналото. Далинар също помни едни доста кървави и тиранични времена, когато е правил това, което е смятал за правилно за кралството, макар и да не се гордее особено със себе си.
С премерена доза хумор, Сандерсън изгражда идеалния баланс между сенки и светлина у своите герои, за да ги направи достъпни и човечни.  Мрачният Каладин ме накара не един и два пъти да се хиля, а ведрата и многословна Шалан ми докара доста страховити тръпки. 


Сандерсън както винаги гледа много триизмерно на историите си. Хареса ми това, че от време на време прехвърляше разказа в лагера на паршендите, за да опознаем и тяхната гледна точка и да завърши онази безупречна логика, която неизменно присъства във всяка негова книга и отговаря на въпросите ни. Не пропусна да ни вкара и в главата на Сет, който макар и безмилостен убиец, кара читателя да бъде спричастен с историята му.

Но всичко това са само голи факти. Сандерсън създава магия. Начинът по който пише е толкова завладяващ, че буквално те откъсва от реалността и те запраща в дивите земи на Рошар. Преди винаги съм смятала тези литературни мотиви за дълг, чест, рицарство, епични битки, дуели и други подобни отживелици за скучни и еднотипни. Но Сандерсън за пореден път ми показа, че може да вземе един крайно банален в основата си сценарий и да го превърне в нещо наистина страхотно и завладяващо. Може да превърне битките в танц, звъна от остриетата в симфония, може да прехвърли вълнението на дуелите върху читателите си. Възхищавам се искрено на таланта и труда, който влага в своята работа. Няма как да не обикна творбите му. Чакам всяка следваща с искрено нетърпение, за да се потопя отново в тази мелодия.

събота, 10 февруари 2018 г.

Господарят на зимата ще ви плени в "Мечокът и славеят"

"Мечокът и славеят" е част от декемврийския BOPS, заедно с куп други неща, които не успях да ви споделя, защото напоследък не ми остава много време. Този път книжното семейство от "Четат ли двама" ни зарадва с двойна BOPS радост. "Мечокът и славеят" беше едната, а другата чета в момента - "Далечна светлина", а тя е не по-малко прекрасна. 

Изданието на Orange Books пълни окото и душата. Кориците са твърди, страниците дебели, подравняването подходящо, а шрифтът приляга перфектно на топлото одеяло и какаовия ми чай.  Трябва да призная, че очакванията ми малко се разминаха с действителността. Но това си е моя отговорност. 
Книгата беше в списъка ми за Коледния панаир.  Една от онези книги, които решаваш за четеш само заради топлата корица и приказното заглавие. Една от онези книги, които те приласкават и ти обещават вълшебства. И, разбира се, като истинска любопитна гарга още щом разопаковах BOPS-a и открих едно от желанията ми вътре  (и след като прилежно й се насладих от корица до корица), прочетох анотацията отзад. Нямаше как да не се сетя за Тери Пратчет. Малко момиченце с необикновена дарба и суровият Зимен дух, Смъртта - какво друго да си помисли човек. 

Ала противно на очакванията ми истоията се разгърна много бавно. Вася порасна, братята и сестрите й се изпожениха и замонашиха. Беше интересно да гледам как палавото дете се превърна във вироглаво, свободомислещо момиче. Но нетърпението ми Мраз най-накрая да се намеси по-сериозно в историята беше толкова голямо, че не успях да се насладя истински на прочетеното. Чакането ме убиваше.
Долавям същото натрапчиво чувство сега, докато пиша. Вместо да започна от началото, както е редно, обърнах всичко с главата надолу. Затова сега ще се върна назад и ще опитам да ви въведа в света на Катрин Арден.

Пьотр и Марина живеят и отглеждат децата си в снежните покрайнини на Рус, отдалечени от света и неговите чудеса, те водят простичък живот. Дуня е възрастната бавачка, която е отгледала самата Марина още в двореца, а сега отглежда и нейните деца в къщата им дълбоко в гората. Макар и слаба и изтощена Марина забременява отново и противно на всички в къщата, решава че това дете трябва да се роди.  Знае,че е то ще бъде специално, че ще наследи силата на баба си. Марина си отива от този свят, давайки живот на дъщеря си и Вася наистина е специална. Прекрасна, чаровна и много палава, тя играе наравно с момчетата, раговаря с чортите (древни домашни духове) и продължава да си намира нови приятели извадени от сказанията на старата религия - пазители на дома, на конете, на реката. 

Ала Вася не е единстгвената, която вижда митичните същества. Нейната мащеха Ана също от край време вижда демоните. Уплашена и уморена да не им обръща внимание и да се преструва, че не съществуват, Ана постепенно намразва малкото момиче, задето разговаря с тях.
Истинският сблъсък се заплита, която в града пристига новият Божи пратеник - отец Константин. Новата и старата религия ще подложат на изпитание хората в околността. Злото дреме в мрака и бавно се пробужда. Колкото повече хората протягат ръце към новата вяра, толква повече отслабват силите на пазителите на старите вярвания. А гората остава все по-незащитена. 
Василиса израства и се превръща в красиво и борбено младо момиче. И когато мечокът започва да се пробужда, тя трябва да защити дома и близките си. Зимният дух е нейн съюзник, но тези битка няма да бъде спечелена лесно и без жертви. 
Мраз, разбира се, е очарователен - мълчалив, жесток, властен и много могъщ и въпреки всичко има нещо топло и любящо в господаря на Смъртта, което се намъква под кожата на читателя. 

Катрин Арден създава една чудна руска приказка, без да е захаросана, без да е клиширана и все пак класическа. И ребром с това поставя на масата и сериозните теми - свободата на личния избор, ограниченията на религията и предразсъдъците и ужасните последици от вярата на сляпо.



Макар по-голямата част от книгата да бе една (смея да твърдя необходима) прелюдия и подготовка за истинския възел в историята, развръзката и краят на тази приказка бе достатъчно диманичен, магичен и живописен, за да ме остави с чувство на задоволство. Интересно с какво ще ни изненада Катрин Арден в продължението "The Girl in the Tower". Очаквам с любопитство и се надявам не след дълго Orange Books да ни зарадват с нова доза от приключенията на Вася.