"Принцеса Лея" / Марк Уейд & "Хан Соло"/ Марджъри Лиу (Ревю)

 

Заглавие/Автор:  

"Принцеса Лея" /

 Марк Уейд

 "Хан Соло"/

Марджъри Лиу

Издателство: Artline Studios

Превод: Ненко Генов

 

Година: 2026

 

 

Два отделни комикса, за които не мога да мисля по отделно -  "Принцеса Лея" и "Хан Соло" , част от Star Wars поредицата, която издават Артлайн. Лукас е създал велика enemy to lovers история, още преди да се превърне в категория изобщо. Смелата Принцеса Лея, която се хвърля във всяка опасност в името на народа си без да се замисли и устатия контрабандист Соло, който може да се измъкне от всяка беда, благодарение на пилотския си талант и острия си като бръснач ум. На пръв поглед двамата са пълна противоположност един на друг. Лея се бори за другите, Соло за себе си. Лея е готова винаги да помогне, а Соло да си спаси кожата, Лея е водена от морал, чест и идеали, а Соло от парите и изгодата.И ето че все пак тази толкова скучна, префърцунена и досадна принцеса му влиза под кожата както никой не е успял досега. 

 

И двата комикса се развиват след Епизод 4 "Нова надежда". Звездата на Смъртта е унищожена, медалите са раздадени, битката е спечелена, но не и войната. 

Принцеса Лея осъзнава дълбочината на загубите за своя народ. Оставяйки настрана личната си болка, Лея се впуска в нова мисия - да спаси разпилените из галактиката хора от своя народ, загубените олдеронци и да ги заведе у дома, да ги обедини. 

Разбира се, никой не одобрява това решение. Нито сената, нито близките й, нито звездната флота, а думите които Лея чува да се шепнат зад гърба й не са никак приятни. 

Но кога това или изобщо каквото и да било я е спирало да направи това, което си е наумила?

Обичам тази Лея - силна, безразсъдна, грижовна, умна и със сърце голямо колкото вселената. 

 

И докато си говорим за Лея е редно да споменем, че именно тя е и причината Хан да се забърка в поредните неприятности. След унищожението на Звездата на Смъртта настъпва промяна в обичайния ритъм и дейност на Хилядолетния сокол. Соло започва да отказва задачи, измисляйки си всякакви несъстоятелни причини - парите били малко, не си заслужавало количеството, с тия не го кефело да работи, не му се ходело до тази планета. Все неща, които никога не са го притеснявали. Но когато упоритата Лея му предлага тайна мисия да влезе под прикритие на най-голямото състезание за космически кораби в цялата галактика, Хан, разбира се, приема. Дали защото винаги му е било мечта да участва в турнира и да се докаже или поради други причини - това са подробности, за които предпочита да не мисли. Е, към турнира има една друга малко по-тайна и много по-важна мисия, с която също трябва да се справи. Но какво пък, той контрабандист ли или не?

 

Двата комикса предлагат завършено изживяване в света на междузвездни войни - приключенски дух, шеметна надпревара, напрежение, интересни персонажи, откраднати погледи и словесна престрелка, чест, предателства, опасност и приятелство, каквото има само между хора, минали заедно през най-трудното. Марджъри Лиу и Марк Уейд са се справили отлично. Винаги е удоволствие да се връщам в този свят. И съм безкрайно щастлива, че Междузвездни войни се превърна в сцена, на която постоянно се играят нови представления и за която постоянно се пишат нови сценарии. Още по-щастлива съм, че благодарение на Артлайн и всички замесени имаме достъп до тези страхотни комикси. 

"The Sandman. Господарят на сънищата" Том 1: Прелюдии и ноктюрни - Нийл Геймън (Ревю)

 

 Заглавие: "The Sandman. Господарят на сънищата"

Том 1: Прелюдии и ноктюрни

Автор: Нийл Геймън

Издателство: Artline Studios

Превод: Здравко Генов

Брой страници: 240

Година: 2022

Този комикс е шедьовър. Не съм от най-големите фенове на Нийл Геймън, макар че уважавам творчеството и идеите му. Досега любимата ми негова книга, беше "Добри поличби" и вероятно заради съавторството на Тери Пратчет. Но този комикс е нещо друго. Идея, изпълнение, арт,  ритъм, тайминг, всичко между двете корици си е на мястото. Разбира се, историята е най-хубавото. Един злощастно протекъл ритуал, опит да бъде призована и хваната в капан Смърт от Безкрайните, се обърква и вместо нея в капана попада нейния брат Сън. Близо сто години Сън линее в капана на хората и чака търпеливо - не преговаря, не отговаря, не проговаря. Чака. Чака момента. Чака своя шанс. А през това все хората по цялата земя изпадат в сънна болест, неспособни да се завърнат от страната на сънищата. Милиони животи пропадат всяка минута. Щетите са нанесени. И когато най-накрая Сън успява да се освободи осъзнава колко жестоко се е объркало всичко, осъзнава колко много е пострадало неговото измерение. 

Кралството на съня се руши и неговите обитатели чезнат в забвение, изоставени от своя господар. Сто години са прашинка във вечността за Безкрайните, но както сам ще осъзнае Сън, в света на смъртните сто години са много време и могат да се случат много неща. Животът на хората е кратък и динамичен. Ние не можем да си позволим да чакаме един век в забвение, ние се борим със зъби и нокти за всяка глътка въздух, за всеки ден, за всеки миг. 

На Сън му предстои да се пребори с последствията от отсъствието си, да открие отново предметите, в които е вложил своята сила - маската, торбичката с пясък и рубина, за да възстанови отново света на сънищата и да възстанови баланса в света на смъртните. 

 

Нийл Геймън е намерил изключително стилен, интелигентен и интересен начин да засегне вечните теми - цената на живота, човешките грехове, тежестта на времето. На мен лично и арта на комикса ми харесва страшно много. Но това, което ме превръща в безапелационен фен на Сандман е въображението. Една от ключовите съставки на любовта ми към четенето е въображението. А в този комикс то е непресъхващ извор.

 

 

"Жената-котка: Крадец на души" - Сара Дж. Маас (Ревю)

Заглавие: "Жената-котка: Крадец на души"

Автор: Сара Дж. Маас

Издателство: Сиела

Превод: Стоянка Сербезова-Леви

Година: 2019

Брой страници: 392

Познаваме Сара Дж. Маас от поредиците й "Стъкленият трон" и "Двор от рози и бодли", които несъмнено поставиха нови правила в света на YA фентъзи жанра. Сара пише изключително увлекателно, богато и омагьосващо, умее да събужда силни емоции у своите читатели, да ги направи съпричастни с историята на героите си и да им влезе под кожата за дълго.

Така че когато Сиела обявиха новото си заглавие от поредицата DC Комикс икони и видях, чие име стои на корицата. вече бе решено, че ще се чете. Само си представете един от най-силните и зашеметяващи образи в комикс културата описана от Кралицата на YA фентъзито. Няма какво да се обърка. 

Селина Кайл е много неща. Тя е грижова сестра, единственият човек, който се грижи за малката Маги. Макар и самата тя да е все още непълнолетна, Селина прави всичко по-силите си, за да осигури покрив и храна за по-малката си сестричка, както и пари за прегледите и лечението й. Маги страда от нелечим белодробен рак, който изсмуква бавно и мъчително силите от тялото й. И колкото по-трудно става, толкова по-ожесточено се бори за нея Селена, превръщайки се в един от Леопардите на Фалконе, подземния бос на Готъм. 

Двете момичета някак се справят, докато един ден социаните и полицията идват на проверка, заради майката им, и всичко отива по дяволите. Селина и Маги са разделени, едната отива в пансион, където шансовете да оцелее са нищожни, имайки предвид здравословното й състояние. И отново за да спаси сестричката си, Селина сключва сделка с Дявола, сделка с Гул. Маги е преместена в добро и грижовно приемно семейство в хубав квартал, при хора, които ще се грижат за нея. А Селина се превръща от Леопард в един от най-добрите убийци. За да се завърне две години по-късно отново в Готъм (в образа си на Холи Вандърийз) и да вкара в действие своя мащабен план за промяна на града. Всичко започва с една кражба, толкова изкусна, че никой не разбира за нея. 

Но както знаете, Готъм отдавна е под закрилата на прилепите. И докато Брус Уейн е на мисия извън града си, Батуинг не позволява на престъпния свят да превземе отново териориите си. Люк Фокс е млад мъж, които страда от посттравматичен синдром от времето си на служба във военоморския флот. Не е лесно да загърбиш ужаса на войната, нито да понесеш отговорността за поверениете ти животи. Но най-трудно е да продължиш да живееш, когато другарите ти са мъртви. Люк Фокс произлиза от богато семейство, което му позволява да развива интереса си към инженерните науки и да прави причудливи ъпгрейди по констюма си. И да не забравяме, че е минал през школовката на самият Брус, който е негов близък приятел. Така че до известна степен може да се каже, че Люк се е научил да контролира проблемите и способностите си. 

До деня, в който в съседния апартамент се нанася Холи - стройна красавица с разкошна руса коса, която по всичко си личи, че е просто една млада разглезена, оттегчена от парите си богаташка.

А и Люк си има по-големи проблеми, с които трябва да се справи от раздразнението си към новата съседка. В Готъм започва серия от показни грабежи, а този, които стои зад тях сякаш си играе с Люк. 

Сара гради едни от най-впечатляващите драматични образи, изтъкани от самоирония, несигурност, смелост, отчаяние и вътрешна красота, каквато несъмнено ще ви накара да се влюбите я тях. Тя е върховната кралица на Драматичното появяване на сцената, което превръща книгите й в нещо наистина зрелищно, което ще прикове вниманието ви.

"Просто Спас - Без Филтър" - Стен Дамянов (Ревю)

Заглавие: "Просто Спас - Без Филтър"

Автор: Стен Дамянов

Издателство: Сиела

Брой страници: 44

Година: 2019

Признавам, че научих за "Просто Спас", едва когато Сиела обявиха официално, че ще издадат първия комикс. Едва тогава си дадох сметка колко по-мащабен от видяното на пръв поглед е този комикс като проект.

Спас е средностатистически заек, който има красива съпруга и прекрасна дъщеря. Също така има голяма уста и умението да се забърква в неприятности предимно заради нея, а и заради някои от смотаните си приятели.

"Просто Спас" е отлична сатира. Между страниците се излива злободневието, което ни поглъща в офиса, у дома, на улицата, в кръчмата, по телеввизията. Така че няма как да останем дистанцирани и да не припознаем себе си или някой приятел сред неговите страници и панели.

Спас е идеалният пример за приказката "Покрай майтапа и истината". Комискът е добре балансиран между хумор и истина. Артът му е изключително изразителен, което е достойно за възхищение, защото.. погледнете го само тоя Спас, да не мислите, че е лесно да му се залепи на лицето нещо друго освен саркастичната физиономия.

И ако първият комикс бе това, което ме накара да харесам страницата му във фейсбук и да си чета на воля, то "Просто Спас - Без филтър" беше това, което ме накара да стана върл фен.

Представяте ли си свят, в който всичките ви мисли се изливат неконтролоруемо върху всички около вас, без каквърто и да било фоилтър. Представяте ли си свят, в който сте абсолютно неспособни да изречете лъжа. Свят, в който не можете да спрете да говорите истината или поне тази истина, в която вярвате?

Патрик Нес имаше подобни идеи в трилогията "Не пускай ножа", но Спас извежда нещата на различно ниво, добавяйки с големия черпак  доза смях, ирония, сарказъм и пародия.

Ако все още не сте чели "Просто Спас", ами, не го пропускайте. Вечно вкиснатият заек ще ви накара да се посмеейте и да се позамислите върху някой сериозни теми, които макар и придружени от шеги и закачки, не бива да бъдат подминавани с лека ръка.

 А аз продълбжавам да следя с удоволствие за нови страници, по които ще се разхожда заекът. :)

Jack Eridon: Крадецът на спомени от Констатин Витков - Тисис (Ревю)

Казвала съм ви май, че Детпул е любимият ми комикс герой. Е, излъгала съм ви. Джак Еридън е любимият ми комикс герой. Трудно някой може да бие това. It's official!

Трябва да се науча да слушам околните. От няколко години насам девойките на щанда на Artline ми хвалят комиксите на Константин Витков - Титис. А пък аз "Ами то аз не чета комикси", "Харесвам само Детпул"...и десетки други малоумни оправдания от моя страна. Тази година обаче отидох и самоинициативно си  купих "Крадецът на спомени", без никой нищичко да ми казва. И определено ми се зарадваха много на избора. Аз пък се зарадвах още повече. И броени секунди след като започнах да чета вече ми се искаше да си изям ушите, че чак сега откривам това съкровище.

Този комикс е страхотен по абсолютно всеки един параграф.
Сюжет: Джак Еридън подобно на Супермен всъщност е демон - Абадон, а маската, която носи пред света, е човешкият му облик, контролиран от специална ръкавица, изобретена за него от човекът, който го е отгледал. Но дотук стигат приликите със Супермен, защото Джак е длъгнест, изпълнен със самоирония, сарказъм и небрежно чувство за хумор, по каквото би трябвало всяка девойка да си падне. Само дето нещо не го заобикалят девойките. Джак е частен детектив в далечното бъдеще, където териториите са разделени на сектори и всичко изглежда много квадратно и клошарско.

Персонажи: С Джак вече се запознахме. И разбира се този колоритен персонаж е съпроводен от достойна на неговата причудливост компания.  Циркова маймунка, която бащата е на Джак модифицирал, превръщайки я в говореща маймунка. И най-добър приятел на Джак. Никога не го оставя сам в беда, но и не пропуска да му припомни колко е смотан на моменти. И за разкош в самотния детективски живот на Еридън се подвизават и двойка информатори от улицата, изразяващи се в бездомник, който "работи" за парцалена кукла. Когато си частен детектив винаги е полезно да имаш уши и на улицата. А самият Джак е съвкупност от качества, от която на мен лично ми омекват краката.  Особено когато си отвори устата.



Арт: Артът е жесток, таймингът е отличен, сякаш всеки панел е с правилната големина и място. Напоследък, когато чета комикси започнах несъзнателно първо да хвърлям един поглед на цялата страница, за да се ориентира мозъкът ми в последователността. Тук това не беше необходимо, Панел след панел, действието следваше гладка линия с подходящи почивки и добър усет за наситените сцени.

Прекланям се пред подобна изпипана, завършена и отлична работа, пред усилията вложени в този комикс, защото те несъмнено са много. Пред желанието, с което е работен този проект, защото този личи във всеки детайл и пред упоритостта и смелостта да пишеш комикси за българския пазар. Не че няма почитатели, но комикс културата у нас далеч не е толкова развита колкото у някои държави от западното полукълбо.

Jack Eridon е любимият ми комикс герой! Ето, вие сте ми свидетели. Записано е на хартия и е увековечено публично! тържествено обещавам да прочета всеки комикс излязъл под ръката на Константин Витков - Титис! С удоволствие! И нетърпение!

Death Note: Тетрадка на смъртта

Още не е изтекъл и първият месец от новата година, а на мен ми се струва, че е вече април и се чудя защо има толкова много сняг навън. (Е, това изречение вече е невалидно, но да знаете, че седнах да пиша далеч преди този ден.) Толкова интензивно бе началото на тази година по толкова много различни причини. Това беше завоалиран опит да извинение за отсъствието ми. Извинявайте, че не съм се появявала от известно време насам. През тези няколко седмици чета книги, събирам впечатления и нямам търпение да ви разкажа (паралелно с което се опитвам да разкарам гадните вируси от всичките членове на семейството ми).

Днес ще се опитам да сглобя един смислен текст, с който надявам се да изразя поне една малка част от въодушевлението ми около мангата Death Note.
Мисля, че предозирах. Чувствам се все едно съм прочела Колелото на един дъх, като пълен мазохист. Но просто не можах да се спра.

Признавам му го на Цугуми, Оба (не мога, насилих се и му написах името, както бих написала според нашите правила, но просто изглежда толкова грешно..не мога, ще си е Цугуми Оба и това е), това беше една много разклонена и хлъзгава схема.
Преди да започна, искам да ви кажа, че надолу в текста вероятно ще последват спойлъри, четете на своя отговорност.  Но просто няма как да ги избегна, ако искам да ви поговоря за всичките 12 томчета.

Както казах и миналия път...отегчения от живота Лайт (Райто) и отегчената от небитието (да, 50 глави по-късно вече знам, че Рюук е от женски пол) шинигами пресичат пътищата си, когато Рюук изпуска "случайно" своята тетрадка на смъртта на Земята, а Райто я открива.
Тетрадката изначално е притежание на шинигами, наричан в мангата още бог на смъртта и жътвар. Шинигами я използват, за да удължават собствения си живот, като отнемат оставащите години живот на своите жертви. Но животът в измерението на шинигами е безкрайно муден, скучен и изгнил, затова Рюук решава да се позабавлява и за нейно щастие открива идеалният човек за това. (А и ябълките на земята са толкова сочни)
Райто е амбициозен младеж - арогантен, изключително умен, тих, спокоен, учтив, прилежен и досетлив. Усещате ли накъде бия? Напомня ли ви на нещо този профил? На мен ми напомня на добра основа за социопат и сериен убиец. 
А тетрадката е нещо друго. Ако напишеш в нея името на човек, чието лице познаваш, той ще умре от сърдечен удар до 40 секунди. Но това далеч не е всичко. Има няколко простички правила, които дават на човека, който я използва, тайнствената сила да убива от разстояние, без да оставя никакви следи. Без да бъде в контакт със своята жертва. Дават му възможността да контролира времето и обстоятелствата на смъртта, както и последните действия на жертвата. 

Райто решава да използва тетрадката за да твори добри дела, за да наказва престъпници, за да унищожи злото. Затова започва да пише в тетрадката имената на най-лошите престъпници, които биват съобщавани по телевизията. Сутрин отива на училище, а следобед се прибира и пише имен в тетрадката. Малко е зловещо...
И когато случаите на сърдечен удар, покосил криминално проявени лица в цял свят, зачестяват твърде подозрително, полицията и ФБР се раздвижват и търсят помощта на най-добрия детектив в света - Л. А Райто се превръща в Кира - медийният образ на масов убиец. 

И тук започва играта на котка и мишка. Или може би е по-правилно да кажа на котка и котка, защото това преследване е взаимно и равносилно. 

Кира и Л. си приличат прекалено много. И двамата пазят самоличността си в тайна, при това наистина умело, всеки със своите причини - единият, за да не бъде хванат и осъден, другият, за да не бъде убит. И двамата притежават отлични дедуктивни умения и изключително проницателни умове, затова и надпреварата по между им е толкова равностойна. И двамата са безскрупулни, когато стане дума за постигане на цел, макар и да стоят от двете страни на барикадата, начинът им на мислене е доста еднакъв. И двамата са готови да стигнат до екстремни нива на крайност, за да победят. И като към всичко това сложим в сметката и че в крайна сметка средството за постигането на целта им е човешкият живот, нещата добиват наистина сериозни измерения.

Цугуми Оба има подхода на Кинг към историята, която разказва. Няма мистерия около идентичността на притежателят на тетрадката и детективът, който го разследва. Поне не и за читателя. Но това далеч не прави нещата по-малко интригуващи или мистериозни. Напротив, така авторът ни дава възможност да видим нещата от друг ъгъл. Позволява ни да влезем в главите на Райто и Л., да разберем как мислят, как вадят изводи, как действат, как реагират един на друг.

Панел след панел, действието се заплита, интригата се усложнява, схемата става все по-мащабна. Докато постепенно фокусът се измества от целта. Райто все още иска да прочисти света от злото, все още иска да създаде нов световен ред, нови правила, но вече всичко това не е продиктувано само от неговото силно чувство за справедливост и разбиране за правосъдие. В неговата игра започва да се промъква и едно съвсем естествено състояние на самозабравяне, започват да се прокрадват думи като "аз ще бъда бог". И въпреки тази промяна, въпреки откровено жестоките и егоистични действия на младия мъж, въпреки безскупулността му, Цугуми Оба успява да запази симпатиите на читателя към Райто  до последно. Поне успя да запази моите.
И при все всичкото напрежение, което постоянно се натрупва, при все задъханата надпревара, има малки отдушници за смях, които балансират много добре историята. Наред с тях и неведнъж устата ми се огъна в зловеща усмивка, предвкусвайки какво предстои. И определено няколко пъти ми висваше ченето от изненада. В процес на четенето разбирам защо тези действия бяха необходим и колко ползотворен ефект имаха върху бъдещите машинации в книгата, вливането на нова кръв в действието, нови идеи и фигури. Но-о-о-о въпреки всичко това в момента, в който четях ключовия панел, оставах зяпнала и безмълвна.

За да напишеш дванадесеттомна манга, която по история, сложност и мащабност не отстъпва на нито една криминална порецита, била тя и под формата на роман, се налага да направиш някои жертви и да обновиш антуража си по някое време. Не мога да спра да разделям мислено цялото действие на две части. Когато Л. е главният детектив по случая. И когато Ниър и Мелло започват разследването си. Двамата са аналог на Кира и Л. по малко по-друг начин. Те преследват една и съща цел - Кой е Кира? И неговото залавяне. Подобно на Райто и Л., те са сходно безскрупулни, манипулативни и остри, но все пак избират различен път за разследването си. А съревнованието помежду им го прави още по-интригуващо. Да не говорим, че на Кира му се налага да пази гърба си от двамата изключително умни противника, които е трудно да различи човек кога действат на различни фронтове и кога обединяват усилията си.

Играта на шах става все по-опасна с всеки следващ панел, плановете все по-заплетени и трудни за отгатване, а всичко опира до това, кой ще наиграе другия, кой ще предвиди по-добре плановете на противника си, кой ще действа по-умно, по-бързо, по-безскрупулно, по-непредсказуемо.

Отне ми няколко дни, за да прочета целия комикс. Обичам черно-белите страници на мангата, защото е истинско удоволствие да следваш нюансите на сивото и да откриеш емоциите на изписаните по тях лица. Думите са могъщи, никой филм не може да предаде всички емоции, така както биха го направили думите. Но когато към тях добавиш и черно-белите панели, които изразяват емоциите така сякаш собственото ти сърце се преобръща от вълнение, това вече е ново ниво на интеракция с читателя. 

Сега остава да намеря време да изгледам и анимето, но определено не планирам да бързам. Първият път когато започнах да гледам Игра на тронове някъде по-средата на втората книга, бях толкова разочарована, че ако не беше една щастлива случайност нямаше никога да посегна отново към сериала, който сега ми е не по-малко интересен. Няма да направя повече тази грешка. 

Един нов свят се отваря пред мен и аз стъпвам с все по-уверени крачки в него, готова да опитвам и да рискувам. Жалко, че не излизат много такива издания на български. 

Death Note: Тетрадката на смъртта

Гледам открай време аниме - откакто в 5-6 клас, преди близо 20 години, хванах да дават по една от немските телевизии Kamikaze Kaitou Jeanne. Но хвърляйки по един поглед на аниме/манга общностите си давам сметка, че аз подхождам доста аматьорски към този раздел. Още едно доказателство за това твърдение е, че едва вчера хванах първата си манга в ръце. Death Note  е шесттомна манга от Цугуми Оба, която Атлайн издададоха преди няколко години у нас. 

Light, който разбира се, в мангата би назован като Raito, защото японците имат проблем с буквата "р" и най-вече по заповед на щуката - по решение на създателя на мангата - Оба-сан.... Отплеснах се. 

Ще подходя по друг начин.

Отегчения от живота Райто и отегчения от небитието шинигами Рюк пресичат пътища още в първите страници на мангата, когато Рюк "изпуска" тетрадката на Земята, а Райто съвсем "случайно" я открива. Райто е отличник -  тих и спокоен младеж, който учи здраво, не създава проблеми и притежава завидното спокойсвие и безскупулност на наемен убиец, мен ако питате. Третрадката, която Райто намира, върви с простички инструкции. Простички и доста радикални. Ако напишеш нечие име вътре, приносителят му ще умре. Тетрадка-убиец, която дава на притежателя си пълна власт около събитията, часа и начина на смъртта. Това е инструмент, от който не всеки би имал топките да се възползва. Не такъв е случаят с Райто. 

Момчето има ясен план - да прочисти света от престъпниците. Запретва ръкави и започва. Ден след ден, име след име. Когато се прибере от училище започва да попълва в тетрадката имената на престъпниците, за които е научил. Не малка помощ е и това, че баща му е шеф на полицейското управление (мисля, не съм сигурна, със сигурност е шеф в някое от звената на органите на реда), така че Райто може лесно да получи информация за текущи разследвания и криминално проявени лица. 

Всичко изглежда просто страхотно. Момчето е поело нелек товар на плещите си в името на благородната цел да направи света по-добро място. 

Ала границата бързо се размива и Райто от супергерой се превръща в престъпник. Нищо не се е променило, момчето продължава да прочиства света от злото. Но убийството си е убийство, без значение дали е на престъпник или на невинен човек. Тук може и моралната страна на въпроса е ключова, но законът е ясен. А всички ние имаме нужда от закон. Представете си каква тоталитарна анархия би настъпила, ако  един човек да определя кой е добър или зъл, още по-малко  - ако самосиндикално изпълнява присъди. 

Това не ме спира да симпатизирам на Райто. А панелите с Рюк са ми любими. Артът на шинигами Рюк е просто убийствен. Демонът определено харесва Райто и това си проличава в полу-шеговития, полу-саркастичния тон, с който общува с него. А да забавляваш един пренаситен отегчен демон не е лесна работа. 

Мангата е много схемаджийска. Още от началото беше ясно, че клони в криминалния жанр. Разследването около мистериозния Кира, който убива престъпници, без да има нужда от какъвто и да е физически, словесен или някакъв друг контакт с жертвата си, се превръща постепенно в една от най-мащабните акции на ФБР. А в такива случаи Бюрото работи с Л. - мистериозен детектив, който, използвайки дедукционни методи, успява да разреши случаи, с които обединеното IQ на цялото Бюро се затруднява. Райто и Л. се преследват страница след страница, един друг в напрегната надпревара. Райто е твърдо решен да не бъде разкрит, а Л. твърдо е решил да разкрие и спре Кира. 

Цугуми Оба не се колебае да постави своите герои в опасни ситуации, измъкването е на косъм. Всеки следващ панел усложнява плана, разширява схемата. А аз не мога да се спра. Знам, че ви казах, че започвам да чета "Кръвта на елфите", но все още съм на 10-та страница. Все пак направих почивка между книгите за Гералт. Отивам да си чета. Очаквате скоро ново включване, когато прочета и 6-ти том. 

"Дедпул избива вселената на Марвел" епично!

Хора, аз съм фен на комиксите. Разбрах този факт с N. на Стивън Кинг и сега с "Дедпул избива вселената на Марвел" вече съм абсолютно сигурна. Няма връщане назад. Зарът е хвърлен. Направо се чудя къде ми е бил досега литературният вкус, че не съм разбрала колко готино нещо за комиксите. Аматьорска работа, казвам ви. 

Дедпул е един от любимите ми Марвел супергерой. По ред причини. Първо, защото играта беше върхът. Наистина беше върхът. Толкова много не съм се смяла никога в рамките на друга игра, книга или филм. Все още не съм сигурна, дали създателят й е пълен психопат или просто има егати въображението. Преполагам, че е първото, защото, за да създадеш Дедпул и за да си позволиш да правиш епизоди с него, независимо под каква форма - книга, комикс, филм, сериал, игра, анимация и т.н., трябва да си поне малко психопат. .Иначе няма как да разбереш Уейд, няма как да влезеш в кожата му.

Второ, Дедпул сам по себе си е уникален. Въпреки че спада към графата на супергероите, на добрите, той е по-скоро тъмен образ, отколкото светъл. Той е кръвожаден, безскрупулен, злопаметен, отмъстителен и на практика безсмъртен. И всичко това е поднесено с убийствен хумор. Този смях може би е единственият достатъчно силен буфер, който да балансира епизодите, за да не прекрачи история на Дедпул границата с допустимото насилие, подходящо за издаване и продуциране.

Май няма да продължавам с останалите десет точки, заради които обичам Дедпул, защото и без това вече доста се измести фокуса на този текст. Уейд по принцип не е в час. Х-мен са го хванали на тясно и са решили да поправят механизмите в ума ми, давайки го във вещите на ръце на лудия учен-доктор.Той от своя страна се опитва с  Психомен да го подчини на собствената си воля. Но с Уейд нещата никога не са толкова лесни и прости. Все пак докторът наистина отключва нещо. Една дремеща страна на Дедпул, която ще отприщи ада на земята. Новият Дедпул е решил да прочисти света от всеки проклет, банален и тривиален до болка супергерой. 

Няма да ви лъжа, мед ми капе на сърцето, да гледам всичките тези облечени в трико патетични, скучни и до болка тривиални супергерои да измират един по един, подобаващо. Дедпул има стил. И въображение.

Наистина  съм изключително впечатлена от това издание. По всеки един параграф - арт, детайл, излъчване, сюжет, идея. Идеята е брилянтна. Замисълът на този комикс е наистина голям и дълбае много дълбоко с точно премерена доза самоирония и изкуствен патос, които придават още по-сериозни измерения на внушенията. 

А видяхте ли надписа на корицата "Не е за деца"?

Еми, не е за деца. Аз бих си помислила преди да го дам на някоя невръстен фен на Спайди и Върколака. И затова си имам две много добри причини. Хора, този комикс е кървав, жесток и садистичен. (Знам, прекрасно е, нали! :)). Не е за детски очи, особено ако са още в онази възраст, в която приемат света по-скоро буквално. Второ, никак, ама никак да няма да му хареса на малкия фен да види как Дедпул избива безмилостно любим герой след любим герой. Не знам после как ще му обяснявате за грандиозния замисъл на този сюжет... 

Официално съм фен на комиксите.Много е хубаво, когато откриеш нещо ново, което да те запали истински и да имаш творчество в изобилие, с което ти предстои да се запознаеш. Завиждайте ми. :)

Български комикс-артист рисува графичната новела Stephen King's N.

Графичната новела по едноименния разказ на Стивън Кинг от сборника "Малко след залеза" е рядко срещано артистично и бих дипълнила оригинално и интересно решение. По молба на Марк Гугенхайм с комикса се заема българския художник Алекс Малеев, вдъхвайки на историята живот. Стилизацията, която използва Малеев за комикса, създава напрегнато чувство за реализъм, а героите сякаш изпълзяват от гланцираните странци живи от плът и кръв. Този избор в комбина с таланта на Кинг създават една много витална картина в ума на читателя. 


Не съм почитател на комиксите. Всъщност не знам, дали съм почитател, никога не съм чела комикс, ако не се броят детските списания "Мики Маус". Винаги ми се е струвало странно да се осланям на нечие чуждо въображение, когато чета, вместо сама да градя образите на героите в главата си. Но трябва да призная, че не изпитах чувство на непълноценност, четейки графичната новела. Напротив - рисуваните панели засилиха ефекта на напрежението дори повече.

Четейки оригиналния разказ по-късно нямаше как да избягам  от референциите към комиска и образите, които Малеев закодира в ума ми. И вместо това да ме подразни (особено добавените епизоди), както обикновено се получава, осъзнах че работата на Малеев допълва и изпълва по прекрасен начин творчеството на Кинг. 


Мрачните краски, хубавите и лошите числа, обсесивното състояние на героите ме караха да надзъртам бързо и плахо зад гърба си докато четях. И не е като да не ми мина през ума да подредя в кръг разхвърляните играчки на дъщеря ми по пода късно през нощта, когато всички заспаха, а аз останах сама  с проклетите камъни от нивата на Акърман. 

Документалният стил на новелата - разхвърляните писма, изследвания, папки с досиета на пациети и записки, придава допълнително плътност на историята. Открояват се няколко пасажа с по-дълъг текст вмъкнати като писмо или статия от вестник, затрупани от други предмети и документи върху масата, което изглежда добро и ненатрапващо се решение по отношение на детайлността, с която Кинг пише. 
В изданието ще откриете кориците на новелата преди тя да бъде събрана в едно, както и някои от предварителните скици на сториборда на Алекс Малеев.

"Stephen King's N." е приятна изненада за всички фенове на Кинг, а също и за феновете на комиксите у нас, прекрасна възможност за едните да изследват територията на другите и обратното, да опитат нещо ново и да се докоснат до световнопризнатия талант на Алекс Малеев.