Cake Flavoured Books - Tag

Здравейте, 

Да е жива и здрава, Гери от Faith is no doubt, не ме забравя, когато попадне на някой интересен таг, макар че аз не заслужавам много, да знаете. Затова както всеки друг път: "Благодаря, Гери!" Все пак е истинско удоволствие да поразкажеш малко за себе си с надеждата да породиш книжна дискусия около любимите си книги. 

А сега право на въпроса!

Червено кадифе 

(Книга, която ви остави с противоречиви чувства)

Не е една. Какъвто и да е въпросът, никога не е една книга. Имало е и други преди нея, които са ме карали да се чувствам по този начин. Но ще използвам за този таг последната книга, която ме остави с противоречиви чувства. "Германия, мръсна приказка" от Виктор Пасков. Когато затворих и последната страница не знаех, дали надеждата или безнадеждността ще наделее. Потънах в нея и изплувах. Колкото по-назад се връщах, толкова по-силно ме дърпаха надолу думите. 

Все още не знам, всеки избира в какво да вярва. Пасков е избрал. Редно е всеки от нас също да го направи. 

Чийзкейк

(Книга, която препоръчвате)

Сигурно има десетки книги, които заслужават да бъдат препоръчани. Със сигурност има десетки книги, които аз искам да препоръчам на целия свят. Но тук ще открадна едно заглавие от Гери. Една история, която винаги съм обичала. Която никога не забравих, но като че ли с години си втълпих, че преувеличавам. До един ден през миналата година, когато видях Гери да пише за нея. Със същия онзи плам, който гори и в мен. Да, Етел Лилиан Войнич - "Стършел". Ако има книга, която бих препоръчала без капчица съмнение, на когото и да било - това е историята на Стършела. 

Прочетете я. Никога няма да я забравите.

Шоколадова торта

(Книга, която сте започнали, но не сте дочели докрай

Странно ми е да свържа тази книга с Шоколадовата торта, но какво да се прави.

"Сто години самота" на Маркес. Може би не й беше тогава времето. Може би просто не е моята бира. Не знам. Но това е един роман, за който не съм прочела и една лоша дума. А аз едва я преполових. 

Може би някой ден ще опитам пак, ще видим.

Морковена торта

(Книга, написана отлично; автор с хубав стил на писане)

И тук мога да си изброявам до утре, но ще заложа едно от последните имена, които четох и в чието творчество се влюбих. Галин Никифоров. Този човек пише като титан. Можете да го усетите във всеки един детайл на перото му. започнеш ли, не можеш да спреш. Не можеш да осъзнаеш какво се случва, как те оплита в думите си. Едно от наистина големите имена в съвременната българска литература. 

Тирамису

(Която ви е накарала да искате още)

"Портретът на Дориан Грей", Оскар Уайлд. Да, знам, че това не е поредица. И не, нямам предвид просто, че ме е накалара да искам да прочета и други книги от Уайлд. Макар че и това е истина. Уайлд е единствен. 

Това е книгата, която ме накара да поискам да чета отново. Да чета жадно и с наслада. Да искам да отворя нови и нови книги. Това е книгата, която ме върна отново в свсета на литературата. И не бих могла да бъде по-благодарна за това. 

Плодова пита

Книга, която не очаквахте да ви изненада

"Тяло под роклята" на Галин Никифоров. Това е последната книга, от която не очаквах нищо кой знае какво. Но се оказа, че съм много далеч от истината. Много далеч. Страхотен замисъл и изпълнение. Шапка му свалям. 

Искам да поканя всеки, който обича комбинацията от торта и книги, да сподели малко от своите захарни книжни тайни! 

Goodreads Book Tag

В момента, в който видях този таг в блога на Гери си казах, че ще го пиша. И тайнично се надявах да ме е тагнала. :) И тя е! So it's official!

Goodreads ми е най-любимото място в мрежата. Естествено не е единственият книжен списък, който попълвам, но от всички най-много него си обичам. Особено когато ми прати ежемесечния мейл с нови издания от автори, които съм чела. Ако следите блога, вече сте разбрали, че са ми влезли под кожата.
Но нека минем по същество :)

1. Коя е последната книга, която маркирахте като прочетена?

"Мостът на Клей". И когато затворих последната страница се почувствах като сираче. Братята Дънбар ми липсват - усмихващият се Клей, Матю и неговото "И-исусе Христе!", Хенри и залаганията, Рори и здравия му захват и Томи с неговите домашни любимци. И Убиеца с разбитото сърце.

2. Какво четете в момента?

Няколко неща. Както обикновено. Вечерното ми четиво, с което заспивам е "Оковите на скръбта" от Сандерсън, шеста книга от поредицата Мъглороден. Но там съм мно-о-ого в началото. Едва минах пролога, нищо че е 50 страници.

В метрото чета "Пробуждане: Infinity blade", пак от Сандерсън, но тя ще се стопи за няколко пътувания. Действието се развива като че ли някдъе във вселената на "Спиращия войната" и  разбира се, върви супер интересно. И както вече споменах, доакто си сопиша блога вече съм довършила Острието и сега в скута ми в метрото се мъдри "Дейзи Джоунс & The Six"

И накрая точно както се бях заканила (една от причините за което е Гери от Faith is no doubt и вдъхновяващото й ревю), купих си "Мемоарите на една Гейша" и си я чета в обедната почивка или ако отидем някъде на излет. Общо взето имам наредени винаги  минимум четири книги до главата ми, чието действие върви паралелно. 

4. Оценявате ли книгите със звезди?

Да, но само когато са 5 звезди. А те са за книгите, в които съм безусловно влюбена. Не обичам да давам лоши оценки. Не обичам да пиша лошо за книги, които не са ми харесали. Когато не ми хареса някоя книга, просто не пиша за нея. Това, че аз не я харесвам, не означава, че няма да е любима книга за редица други читатели. И ако има хора, които следят скромния ми блог и вярват в преценката ми, то предпочитам да ги подхлъзна да прочетат нещо и да не им хареса, отколкото да не прочетат нещо. 

Друго полезно свойство на този ми подход е, че когато някой ми каже "препоръчай ми книга", само отварям списъка с прочетени в Goodreads и ги подреждам по моята оценка. И ето ги, съкровищата, които според мен си заслужават no matter what!

5. Какво ще е следващото ви четиво?

Следващото мисля да е "Дейзи Джоунс & The Six", за която протривам ръчички отдавна. :)
(Междувременно вече чета "Дейзи" и съм си подготвила след нея два комиска за Jack Eridon)

6. Имате ли wishlist?

Имам, но не го следя много, ако трябва да съм честна. Обикновено боравя с вече купените книги у дома по рафтовете с непрочетени.

7. Коя е следващата книга, която ще си купите?

Мммм, най-вероятно ще е още тези дни новата книга на Катрин Арден - "Скришни места".

8. Любим автор?

Този въпрос е удар под кръста. Отказвам да отговарям на подобни подвеждащи въпроси. Защото нямат еднозначен отговор.
Истината е, че вероятно като повечето от вас и аз съм на вълни - криминална, натуралистична, трилъри, фентъзи, драма...И според периода, настроението и вълната имам любими автори. Последните писатели, чието творчество обикнах безусловно са Патрик Нес, Фредерик Бакман, Маркъс Сюзак и Брандън Сандерсън. Примерно...

9. Участвате ли в групи в Goodreads?

Не. Убийте ме, не знам защо. Май съм се включила в някакви преди години, защото  получавам ъпдейти за активността в някакви групи, но не помня да съм била някога активна.

А вие използвате ли Goodreads? Кое е любимото ви виртуално местенце са книгоманстване? :)
Ще се радвам да споделите някоя от вашите читателски особености :)
А защо не и да станем приятели. В случай, че още нямате Goodreads, време е да си направите! :)

Three Bookish Things - Book Tag

Ще вземе да ми хареса да правя тагове. Носят много хубаво настроение. Усещането да говориш нещата, които обичаш и да търсиш съмишленици в тази си страст е прекрасно.
Благодаря за Гери от Faith is no doubt, която се сети за моята скромна особа, правейки този таг.
Гери, ако не си ти, сигурно и един таг нямаше да съм написала през живота си.
(А сега са два! ) ;>

Three Read Once and Loved Authors

Трима обичани автори

Винаги когато думите "обичам" и "писател" влязат в едно изречение, мозъкът ми изпраща изображения на Оскар Уайлд. Това е авторът веднъж накарал ме да осъзная колко красота, истина  и любов може да има в литературата, дори и на крехката възраст от 10-11 години, когато за пръв път прочетох "Щастливият принц" и разбрах, че тъга и любов могат да се преплетат по толкова силен и красноречив начин, че  никога не бих могла да кажа, "Щастливият принц" щастлив край ли има или тъжен.
И втори път години по-късно, отново думите на Оскар Уайлд ме върнаха към литературата. Този път завинаги. "Портретът на Дориан Грей" е шедьовър. Тя не ми е любимата книга. Това определение е много слабо. Тя е част от мен. Неразделна. Не искам да ви я описвам, това е под достойнството й. Но ще ви кажа това, което ненавиждам да ми казват на мен и затова си позволявам да го използвам изключително рядко: "Прочетете я!"

Не си личи по ревютата в блога, които четете, но един от най-дълбоко вкоренените в сърцето ми автори е Съмърсет Моъм. Прочетох случайно няколко страници от "Острието на бръснача" закътани в една от партитурите на сестра ми. На следващия ден си купих книгата от една сергия и в продължение на една година отказвах да чета, който и да било друг автор. Моъм познава и най-мрачните кътчета от човешката душа и умее да ги облича в думи.

Ерих Мария Ремарк. Това не е трето място в класация. Той е първо място в своя собствена класация. Не мога да ви опиша как ми въздейства Ремарк. Обречеността на войната и неутолимата жажда за живот, която гори в героите му, всеки път ме кара да сграбчвам живота си  като удавник сламка. Връща ме обратно при истински важните неща и ме нахоква колко цинична съм станала.

Three Titles I’ve Watched But Haven’t Read

Три заглавия, които съм гледала без да съм чела

Сега-а-а, тук е трудната част. Не съм особен киноман. Рядко гледам филми. Шансът да съм гледала екранизация без да съм чела книгата е много малък.

Но след доста размисъл, успях да събера три заглавия. 

Не съм чела "Време разделно" на Антон Дончев. Голям пропуск. Но ме е страх от тази книга. Филмът на Людмил Стайков е толкова въздействащ и тежък, че едвам него преглъщам. Знам, че книгата е съкровище, но това не я прави по-лесна за четене. Подготвям се за нея от години. Успях да преглътна Светнала Алексиевич, няма да се откажа и от "Време разделно".

"Мълчанието на агнетата" - емблематичният филм с Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, в който той се облизва като вълк, а нейната глава е високо вдигната предизвикателно, макар и краката й да треперят, поглеждайки в очите на маниакалното чудовище, оковано пред нея. Не съм чела книгата. Не съм сигурна защо. Убедена съм, че ще е много добра. И още по-зловеща от филма. Но вече познавайки историята, като че ли не бързам толкова много да я погълна.

"Теория на всичко" - биографичен филм за живота и кариерата на Стивън Хокинг, създаден по спомените на "Пътуване към безкрайността: Моят живот със Стивън" от Джейн Уайлд Хокинг. Съвсем наскоро разбрах как се казва книгата. Случайно. Беше логично филмът да е правен по книга, но така и не седнах да проверя. Филмът е наистина много добре направен, а Еди Редмейн изигра един брилянтен Хoкинг.

Three Characters You Love

Три персонажа, които обичаш

Тирион от "Песен за огън и лед" 

Дяволчето е остроумен, циничен, жесток с думите си и дълбоко лоялен и справедлив към света. Той не е непременно добър персонаж, нито е модел за подражание, но ако имах този сет от качества и недостатъци, бих се постарала да ги използвам точно като него.

Хийтклиф от "Брулени хълмове"
Знам, че повечето момичета въздишат по Мистър Дарси, но честно казано така и не можах да разбера защо. Но виж, тъмният чар на Хийтклиф е нещо, на което изглежда не мога да устоя. Той е толкова мрачен, сериозен, нещастен и толкова проклето влюбен в Катрин, че е готов на всичко. Тази любов е колкото силна, толкова и неизмеримо жестока, неразривна и самотна.



И Георг Хених - майсторът на цигулки със сърце като вселена.Човекът, който никога не забрави добротата, нито човечността, не забрави ценностите си и важните неща в живота. Загуби всичко, освен душата си.

Three Series’ Binged

Три поредици, които не можах да спра да чета

Тук трите избора са безапелационни
"Песен за огън и лед"  
Книгите на Джордж Р.Р. Мартин са епично фентъзи. Всички чакаме с нетърпение, което започна да се изчерпва, следващата книга от поредицата. И всички се ядосваме, че почитаемият Мартин пише книга след книга и само се ослушва. Казвам ви аз, накрая Сандерсън ще му я допише, ама не ми вярвате.

"Стъкленият трон"
Генерално книгите на Сара Дж. Маас ги поглъщам като живителна вода след дълга жажда. Изказът й е лек, думите богати и създаващи живот. И Троновете и Дворовете са изключително увлекателни истории, които вярвам, че се харесват на много хора.

"Каравал" 
Тази поредица очаквах да е хубава, но да си призная си я купих предимно заради корицата. Но тя се оказа много отвъд очакванията ми. Магия, съблазняващ опасен чар и сурова жестокост пленяват сърцето на читателя с нежните си хищни нокти страница след страница.

Three Unpopular Bookish Opinions

Три непопулярни книжни мнения

Не успях да оценя по достойнство "Сто години самота" на Маркес. Вярвам, че за всяка книга има време, в което би се понравила на различните читатели. И смятам, че ако човек насили събитията, тези книги ще останат безвъзвратно загубени за него.След първия злополучен опит, не съм сигурна, дали ще седна отново да я прочета. 

Вярвам, че във всеки жанр и книга човек може да открие нещо стойностно. Всичко опира до това какво търси. Дори и в любовните романи, които много хора оплюват като загуба на време. Всеки е свободен да изказва свободно мнението си и за мен е крайно грозно, когато видя тълпа да се нахвърли върху някого, защото чете любовни/еротични (примерно) романи и му харесва. Всеки знае себе си.

Спойлърите са нещо хубаво.  Противно на повечето хора, аз нямам нищо против спойлърите. Чета с удоволствие ревюта със спойлъри и статии, преди да съм прочела книгата. И също така прочитам края на книгата много преди да стигна до него. И това не намаля и на йота удоволствието ми от нея.

Three Current Favourite Book Covers 

 Три любими корици на книги в настоящия момент

 Момичето, което изпи Луната

Зимна песен

Заклинание за светлина

Three Goals for the Year  

Три цели за година

Нямам таргети, когато става дума за четене, защото книгите които чета обикновено сами намират път към мен в правилният момент. Те сами решават когато да попаднат в ръцете ми. А аз просто се наслаждавам.

Но има няколко неща, които ми се иска да се реализират тази или следващата година, когато дойде.

Искам да си завърша предизвикателството в Goodreads от 113 книги, което две години подред не успявам.

Искам да прочета Homo Sapiens

И искам да прочета повече разкази, стихове и комиски пред идните години. 

Десет книжни факта за мен

Идеята за този пост си откраднах от Гери от Faith is no doubt. Досега не съм правила Booktag-ове. И този пост не го възприемам като такъв, защото не съм тагната. :) Но идеята ми хареса, да видим какво ще се получи.

Читателите често сме странни птици. Имаме си нашите малки ритуали, особености, пристрастия, мании и страхове. Понякога си давам сметка какъв психопат съм, понякога не. Но сега като виждам всичко това надолу черно на бяло, подредено в точки, осъзнавам колко сериозно е положението. (Смях)
Винаги съм смятала подобен род постове за клюкарски, като статии в Космополитън "Десет неща, които ще накарат гаджето ви да се влюби безнадеждно във Вас". И са точно такива - клюкарски. Но когато говориш за себе си, всичко е ок. Не е клюкарстване, а нарцисизъм! :)
Та по темата - ето няколко неща за читателя в мен, които може би не знаете. 

1. Не обичах да чета до първата си година като студент. Като изключим ранните си детски години, когато четенето беше ново и интригуващо, а прилежността ми в училище на високо ниво, почти през целия си ученически живот не обичах да чета. Тук, разбира се, имаше някои малки изключения - "Железният светилник" на Талев, "Тютюн" на Димов, "Бел-Ами"..и т.н., но наистина мисля за тях като за малки изключения. Ако някой ме беше попитал тогава, щях откровено да кажа, че не възприемам себе си като четящ човек.

2. Оскар Уайлд е един от най-важните автори в живота ми. По много, много причини! Една от тях е, че именно "Портретът на Дориан Грей" прочетен лятото преди да започна първия си семестър в университета, ме направи страстен читател. След тази книга не можех да се спра. Изпитвах непреодолимо желание, граничещо с абстиненция, да чета. Направих един "плавен" преход  от Уайлд, към Богомил Райнов и неговата комунистическа криминална поредица за Емил Боев и вече бях върл фен.

3. През студентските си години си купувах само и единствено книги от сергии. Не си бях купувала нова книга в продължение на почти 15 години. Четях стари доказали себе си автори и не желаех да дам шанс на нито една книга написана в последните десет години. Щандът с нови книги беше щателно оплюван или пренебрегван всеки път, когато попаднеше пред очите ми. Не съм сигурна защо, дали гроздето беше кисело, защото финансовите ми възможности не можеха да задоволят жаждата ми за книги при настоящите цени. Или както винаги обичах да съм наопаки на всичко., като част от някакво мое лично разбиране за бунтарство и индивидуалност. Кой знае...

4. Замених стотиците стари книги със стотици нови. Когато се преместих извън Студентски град още във втори курс и вече можех да си позволя да пълня рафтовете си с книги, точка три отиде по дяволите и всичко се промени. Започнах да си купувам само и единствено нови книги с ясната идея и цел, те да бъдат част от домашната ми библиотека дълги години. Също така започнах и постепенно да заменям старите си издания с нови. Сега единствените стари издания, които имам у дома са тези, които не са били издавани от тогава насам. 

5. Аз съм психопат на тема "отношение към книгите". Ако видя някой да прегъва страница, за да си отбележи книгата или направо да огъне цялата книга на обратно и да я държи като вестник, изпитвам физическа болка, ръцете ми изтръпват и се чудя, в кой ли ден нещо в мен ще изчатка и ще се стигне до вербална агресия в градски транспорт.

6. Едно от ученическите ми "изключения" е Анна Кареннина, която прочетох в рамките на 24 часа. И не разбрах нищо....Първо, исках толкова бързо да я дочета, за да мога да кажа, че съм прочела дебела книга за нищо време. Второ, какво ми е разбирала тогава главата от любов, че да достигне нещо до мен от тази история.

7. Чета най-добре в градски транспорт и нощем, когато всички у дома заспят. Никога, ама никога не влизам в градски транспорт без книга. Напоследък може да се каже, че и до магазина не отивам без книга. А нощем просто не мога да се спра. Продуктивна съм рано сутрин, но истината е, че съм нощна птица. И понякога си позволявам наистина да изгубя представа за времето.

8. Периферното ми зрение работи най-добре, когато чета вървейки. Аз съм от онези  смотани момичета, които и на гладък асфалт могат да се пребият.  Когато чета обаче, работата е друга. Мога да вървя и да чета хартиена книга без проблем. По някакви неведоми за мен причини мога да се придвижвам като жената-котка в тълпи, да пресичам улици, да следя добре светофарите, минувачите, да внимавам за криви тротоари, дупки и всякакви други класически препятствия по софийските улици, да се качвам и слизам по стълби без абсолютно никакъв проблем с книга в ръка, докато погледа ми следи думите, а периферията околната среда. Във всички останали случаи, може да ме удари и трамвай без да го видя.

9. Не съм привърженик на екранизациите. Меко казано. По-правилно е да се каже, че ги избягвам като дявол тамяна. Смятам, че филмът не може да улови цялата палитра от мисли и чувства, които се изливат сред страниците на една книга. Но "Часът на чудовището" промени донякъде гледната ми точка. Това беше най-добрата екранизация, която съм гледала някога. И не отстъпи по нищо на този чудовищен роман от Патрик Нес.

10. И накрая ми се струва редно да бъда честна пред себе си. Аз съм литературен помияр. Единственото, което не чета и заклеймявам твърдо за шарлатаните - в това се включват всички книги за Seflhelp, за самолечение, за езотерика и т.н. Но що се отнася до художествената литература...чета всичко - ОТ биографии, до любовни романи. И ми харесва това разнообразие.

Това, разбира се, само докосва повърхността на планината от странности, ритуали, мании и психопатия, но стига толкова себеизтъкване. Убедена съм, че и вие имате по някоя и друг чаровен "дефект", защо не ми споделите един/. Хубаво е, когато човек не е сам в тази лудост.