"Тайните на занаята" - Робин Хоб (Ревю)

 

 

 

 

Заглавие: "Тайните на занаята"

Автор: Робин Хоб

Издателство: Artline Studios

Превод: Юиан Стойнов

 

Брой страници: 512

Година: 2026

 

 

Преиздаването на книгите на Робин Хоб у нас е едно от най-чаканите събития сред феновете на фентъзи. Така че, когато Артлайн обявиха новите издания на трилогията за Фиц, литературния свят избухна в радостно нетърпение. Новите издания са страхотни до последния детайл, а фактът, че вървят с отделна физическа карта на шестте херцогства ме кара още тук на място да се размажа от кеф. 

 Историята проследява младият Фиц, незаконен син на настоящият наследник на трона принц Рицарин. А повествованието се води от самия него, това е изповедта на Фиц, която го връща назад към първите му съзнателни спомени, а именно пред вратите на кралския дворец, изоставен, дори изхвърлен от семейството, което досега се е грижело за него и отказва повече да носи тази тежест. 

Поради уникалната ситуация, в която се намира Фиц, той се превръща в перфектния инструмент за властовите схеми на крал Умен. Така започва неговото обучение и служба при краля още от ранна детска възраст, защото желязото се кове, докато е горещо.

 

Светът на шестте Херцогства порапя читателя в мрачната атмосфера на Средновековието. А магията е представена основно от телепатични способни наречени  съвсем непретенциозно: 

 

• "Умението" (способността да комуникираш телепатично с други хора) и 

• "Осезанието" *(способността да се свържеш на ментално ниво с животни, до степен в която да слеете ума, възприятията и чувствата си в едно). 

• Споменава се и някаква мистериозна болест -  "Претопяването", но в първата книга не става ясно какво точно представлява, нито как се случва. 

Това е класическа фентъзи история, която предлага на читателя интересна комбинация от от литературни тропи - кралско копеле, главен герой сирак, тайно обучение за убиец, общуване с животни и телепатична връзка, враждебно настроени пирати, дворцови интриги и игри на властта. Пред очите на читателя малкият невинен Фиц израства като асасин, а покварата на занаята бавно се разстила над него.

 

Робин Хоб не бърза, разказва умерено и темпово. И без да пришпорва действието въвежда читателя в своя свят, привързва го към своите герои, изгражда емоционалните връзки, които вероятно на по-късен етап ще са й необходими, за да разкаже историята на Шестте Херцогства. 

А съдейки по стабилната основа, която налива, очакванията ми се множат с всяка страница. 

"Признания" - Канае Минато (Ревю)

 

 

Заглавие: "Признания"

Автор: Канае Минато

Издателство: Peppermill Books

Превод: Гергана Дечева

 

Брой страници: 256

Година: 2023

 

"Минами е мъртва. И това не е злополука. Тя е била убита от някои от учениците в този клас"

Не знам, дали има подходящ момент за четене на такива книги, но истината е, че не бива да си затваряме очите, дори и темата да е ужасяваща.

Двама ученици убиват четиригодишно дете - дъщерята на тяхната класна. Трагедия, която предизвиква каскадна реакция от признания. 

Канае Минато повежда повествованието от пет различни гледни, започвайки с Моригучи, майка на убитото момиченце и класна на убийците. В последния учебен от от учебната година, тя събира учениците й им разказва събитията около ужасяваща смърт на нейната дъщеря, разкривайки фактите, около убийството на собственото си дете. С равен тон, бавно и методично, тя ги превежда през една история, която не бива да се случва никога, с никого. Но за Моригучи е факт. Накрая завършва с разкритието, че убийците на собствената й дъщеря са именно в този клас. С тези думи, Моригучи отключва последващите събития. 

 

Историята прехвърля гледната си точка върху убийците и техните близки.

Мрачният равен тон, с които нейните герои споделят своята гледна точка, лудостта, заровените и подхванвани дълбоко травми от детството създават тежка, лепкава и гъста атмосфера около повествованието, която задушава читателя. 

 

Канае Минато изследва теми като тормоза в училище травмите от детството, липсата на обич, изоставянето, домашното насилие, обсебващите взаимоотношения между деца и родители. Пътят, който извървяват нейните герои е болезнен за наблюдение, а това, че повествованието се води от първо лице, макар и гледната точка да се сменя, оставя в читателя усещането, че е пряко засегнат от всяко действие, превръщат го в изповедник на всяка почернена душа в тази книга. Изповедите предизвикват и моралната дилема къде свършва ролята на жертвата и къде започва тази на насилника, и колко силно свързани са двете. 

 

"Признания" на Канае Минато е отправна точка за много и важни дискусии особено с младите хора, с родителите, с учителите. Също така е поредното силно заглавие в каталога на Пепърмил букс. Не знам, дали ви прави впечатление, но те нямат слаба книга в редиците си, всяка една от книгите им са внимателно подбрани и засягат важни общочовешки, исторически или социални теми. Ще ми трябва глътка въздух след тази сериозна книга, но съвсем скоро ще се върна към следващата добра и смислена история сред кориците на тяхното издателство. 

"Под каската на дявола" - Невена Иванова (Ревю)

 

 

Заглавие: "Под каската на дявола"

 Автор: Невена Иванова

Издателство:  Рива

 Брой страници: 304

Година: 2025

 

"Под каската на дявола" е още един хубав български роман, който мина някак под радара на читателите. 

 

Болезнено актуална антиутопия, в която главна тема е съдбата на човечеството, управлявана от изкуствения интелект. 

 

Света, в който ни въвежда Невена Иванова, се контролира от Системата, за да може да се подсигури съществуването на хората. В нейният свят пълен с високотехнологични джаджи, изразът "да се омъжиш по любов" е архаична приумица, съществувала някога в миналото, което почти всички вече са забравили. За намирането на правилният партньор се грижи системата. Тя обработва всички данни и определя, кои са най-успешните съчетания между необвързаните индивиди достигнали подходящата възраст за възпроизвеждане. Системата свърза хората и разбира се, го прави по най-подходящия начин, тя взима предвид и изчислява тяхната съвместимост, общи интереси, темперамент, навици, нужди. Всичко се върши с математическа точност. Място за грешки няма.

 

Технологиите предлагат съвършения живот. Във виртуалната реалност под шлема невъзможни неща няма, изживяването е върховно и желания табу няма. Каквато и нужда да има човек, шлемът може да я задоволи. Неизживените мечти са вече отживелица. Всяко преживяване е достъпно. 

Светът в романа на Невена Иванова е многопластов, съставен от няколко ключови измерения, които карат читателя да се чувства като в Матрицата и да се пита кое хапче е взел от ръката на Морфей - червеното или синьото. 

 

А главните й герои са като накриво забити пирони в дървена мебел, пробили са тънката стена на гърба и стърчат грозно, пречат на системата, пречат на мебелта перфектно да залепне за стената, постоянно драскат, късат дрехите, които се закачат в тях. Аналогови устройства в дигитален свят. 

 

В крайна сметка обаче има неща, които изкуственият интелект никога няма да разбере, нито да научи, защото те са изтъкани от материя, която му е непозната - богатството на вътрешния емоционален свят на един човек. Тази вихрушка от чувства, която ни прави уязвими като отворена рана и едновременно с това устойчиви на бурите на живота. 

"Змей омайник" - Симона Панова (Ревю)

 

 

Заглавие: "Змей омайник"

Автор: Симона Панова

Издателство: Сиела

 

Платформа: Storytel

Прочетено от: Христина Ибришимова

Брой страници: 584

Година: 2024

Много харесвам аудиопрочита на Змейската трилогия на Симона Панова и затова търпеливо изчаках докато пуснат и последната част, която завършва историята на любимите ми герои. 

"Затварям последната страница" метафорично и си мисля, колко много се разви жанра у нас. И несъмнено книгите на Симона са солиден камък в основата на това развитие. Много ме радва факта, че можем да се насладим на качествена жанрова литература у нас, която ляга в устоите на фолклора ни и в същото време звучи съвременно. Преплитането на реалността ни, такава каквато е, с корените, вярванията и магията на старите легенди е нелека задача. Но Симона е намерила отличен баланс в историята си.

 

Третата част се фокусира върху Йордан и неговият обет. Симона се е заела с нелеката задача да превърне Йордан от пълен егоист и бохем в образ, на когото може да се разчита. Харесва ми, че не му предоставя бързи решения, ами го кара да измине бавно и методично целия път, стъпка по стъпка, дa размишлява и осъзнае грешките си, да поиска промяната отвътре, да приеме пораженията и да изгради наново мостовете, които отдавна е разрушил.

 

Това е начинът, по който Симона подхожда към всичко в своите книги. И това е едно от нещата, които обожавам в творчеството й. Проблем след проблем, тя си блъска главата и търси решение. А резултатът е смислени герои, завършен свят, интересен сюжет, магична атмосфера и пристастяващо желание да четеш още. 

 

А накрая си казваш "Now that make sense", без значение какъв финал ще ти предложи, щастлив или трагичен, независимо, дали ще си изплачеш очите от рев или ще подскачаш от радост на нейният вариант за "и всички заживели щастливо", ще бъдеш доволен, защото абсолютно всичко в тази история има смисъл. Всяко малко нещо има своята роля и значение, всяко действие, всяка дума, всяка шега. Няма излишъци, само богатство. 

Не мога, а и не искам да бъда по-кокретна, все пак това е последна част от трилогоия, което евентуално означава спойлъри. Ще ви споледя обаче, че аз съм безкрайно доволна от завършека, който Симона даде на всеки един от своите герои, че отдели специално време на всеки и по ненатрапчив начин им позволи да се преборят със собствените си проблеми, по един или друг начин. Нищо в този живот не е идеално, защо да е в книгите, често всяка победа е съпътствана и с малки загуби, които обаче единствено увеличат стойността на извоюваното. 

"Ако ти носи щастие" - Джули Оливия (Ревю)

 

Заглавие: "Ако ти носи щастие"

Автор: Джули Оливия

Издателство: Charly Wilde

Превод: Деница Янкова

 

Брой страници: 630

Година: 2026

 

 

 

Не съм особен почитател на съвременната романтика, да не използвам по-силна дума, защото смятам, че от известно време насам жанра изпраща неправилни послания към читателската аудитория. Няма да се впускам в детайли, но ще ви кажа, че ако попадна в романса на 80-90% от книгите в жанра, ще избягам колкото мога по-бързо по-далеч.  

Затова, когато попадна на книга като "Ако ти носи щастие" на Джули Оливия, радостта ми е толкова голяма, че граничи с еуфория. 

 

Рядко ще ме видите да препоръчвам романтична книга, това може би е първият път, надявам се, да не е последния. Но тази ви я препоръчвам с цялата искреност, на която един непочитател на жанра е способен. 

 

Джули Оливия е спазила рамките на поджанра - романс в малкия град, любопитни и сърдечни съграждани, пекарна, чиито аромат се носи по улиците и печели сърцата на всички, топла, уютна есенна атмосфера, с типичните за сезона празненства, които се превръщат в отлична сцена за малко драматизъм.

 

Познати и обичани тропи в жанра са използвани и за главните герои в книгата. 

Тя е разбира се, новодошлата главна бизнес дама с травма от миналото - жена с разбит брак, изгубила доверие в мъжете, необоснован комплекс за малоценност, причинен й от бившият й съпруг, които разбра се, е е пълен кретен. Мишел е аутсайдер, който се движи в този живот от максимата "На вълка врата му е дебел, защото си върши работата сам." И когато й се налага да поеме управлението на семейната къща за гости за няколко месеца след смъртта на майка си, тя подхожда по абсолютно същия начин и към тази задача. Пише си домашното, научава всичката необходима информация, за да подкара отново механизмите на бизнеса и отваря врати. 

Това, което обаче Мишел не разбира са сложните човешки механизми, които се крият в сърцето на един подобен бизнес. В малкото затворено общество на провинциалните градчета всяко нещо си има точно определена роля. Всеки човек, всяко капанче - кафене, сладкарница, шивашко ателие, всяко семейство, всяко малко събитие в личния и обществения живот на града е важно. И когато една брънка от веригата се скъса и изпадне, всички усещат нарушението в ежедневната си рутина. 

И тук се появява това, което прави историята различна - образът на Клиф (знам, изборът на име е абсурден, още не мога да го преживея напълно). Клиф е разведен мъж, който отглежда две момичета - Британи е около възрастта на моето момиченце - 9-10  годишна, а Емили е  тийнейджърка, която е преполовила този важен етап от живота си и започва да навлиза полека в света на възрастните. Клиф е собственик на въпросната пекарна, без която не минава нито една есенна романтична книга. И когато Мишел пристига в града и се оплита като гордо пате в кълчища в къщата за гости, той й протяга ръка. 

 

 

Това, което истински харесвам и оценям в тази история е именно развитието и градацията в отношенията между Мишел и Клиф. Джули Оливия не бърза ги хвърли в пламъците на изгарящата страст. Между тях постепенно се изгражда силна връзка, чисто човешка, която разбира се е съпътствана с малко флирт и редица словесни престрелки и забавни диалози. Но техните отношения наистина узряват бавно и започват да лекуват раните си един на друг далеч преди да започнат да им се подкосяват краката при вида на другия. Много хубаво е развита и сюжетната линия в семейството на Клиф - отношенията му с момичетата, с бившата му жена. Джули Оливия е уловила много нюансите на бащинството и на сложните отношения в едно семейство с разведени родители, но и съвсем в духа на жанра не си е позволила да тръгне по драматичната спирала надолу повече от необходимото. С този добър баланс тя съживява героите си за читателя превръщайки ги в истински хора с проблеми, каквито не са чужди на много семейства. И в същото време успява да задържи романтичната атмосфера на историята, която споява всички части на тази книга. 

 

"Пътниците по линия Ханкю" - Хиро Арикава (Ревю)

 

 

Заглавие: "Пътниците по линия Ханкю"

Автор: Хиро Арикава

Издателство: Colibri Books

Превод: Надежда Розова

 

Брой страници: 216

Година: 2026

 

 

Може да прочетете десетки книги, които да ви покажат червените флагове в поведението на един човек. Има тонове добра литература, включително и такава, която ще ви обясни поведението им, ще ви даде нужните инструменти как да ги разпознаете и как да се справите с тях. 

А можете и просто да прочетете "Пътниците по линия Ханкю" на Хиро Арикава. Двеста страници синтезиран наръчник за всичко, което трябва да знаете по темата.

 

Изглежда темата за човешките взаимоотношение й е любима на Арикава и мога да разбера защо. В "Пътеписът на един котарак" отново фокусът беше върху връзките, които градим с околните и трайната следа, която оставяме в техния свят. 

 

Тук Арикава е завъртяла леко обектива и е фокусирала малко по-ясно камерата върху друга конкретна тема - токсичните взаимоотношения. 

 

Всеки един от нейните герои е бил по някакъв начин наранен, унижен, потиснат или дори малтретиран от друг човек. Човек, на когото му е било гласувано доверие в даден момент от живота на потърпевшия. Арикава проследява техните истории една след друга, докато се возят във влака по линия Ханкю и спират и се качват на различни спирки. Всяка глава, всеки нов персонаж бива въведен през очите на последния разказал историята си. И така постепенно пътниците на линия Ханкю се нареждат в спретната и здрава верига, всяка халка от която се е превърнала в опора за другите две, които я ограждат. Изключително прецизно и добре реализирана идея. Обожавам книги, които имат въображение и мислят в перспектива. 

 

Историите в тази книга са крайно ежедневни и много разнообразни. Момиче, което е малтретирано от приятеля си; жена, която е била предадена от мъжа, когото обича; момиче, което излиза с по-възрастен от нея мъж; момче и момиче, които се запознават във влака; приятелки, които си пазят една на друга мястото в натоварените часове; жена, изоставена от приятелките си. Истории, каквито срещаме всеки ден, такива, които са част и нашия живот. Този простичък факт засилва връзката с читателя, защото техните проблеми не са ни чужди. Може би някога самите ние сме били в тази ситуация и сме искали да се намери някой, който да ни подаде ръка, дори непознат. Просто някой, който да ни каже две окуражителни думи. 

"Пътниците по линия Ханкю" е семпла, смислена и много деликатно написана книга, която може единствено да ви обогати. 

"Медуза" - Роузи Хюлет (Ревю)

 

 

 

 

Заглавие: "Медуза"

Автор: Роузи Хюлет

Издателство: Noble Star Books

Превод: Милена Иванова

 

Брой страници: 292

Година: 2026

 

"Някога бях красива. Не го препоръчвам." 

 

С тези думи започна Медуза своята история през една късна вечер в началото на месеца, а аз не можех да спра да чета. 

Митът за горгоната е един от най-известните и най-интерпретираните в гръцката митология. Всички познаваме добре събитията в официалния мит. Роузи Хюлет обаче обръща историята с хастара навън, без да променя събития, само гледната точка. Кой по-добре може да ви разкаже тази история от самата Медуза. 

Никога не съм харесвала гръцката митология и с години започнах да си давам сметка защо. Защото е пълна с брутално, жестоко, безчувство насилие. Насилие, което се интерпретира като оправдано възмездие въздадено от всемогъщите богове. Историята на Медуза не прави изключение. 

Отхвърлена от божествените си родители, защото не е наследила тяхната сила, изнасилена от Посейдон, заради красотата си, превърната в чудовище от Атина, заради това, че е изнасилена в нейния храм и убита от Персей, за да послужи като назидание на останалите смъртни, дръзнали да не се подчинят на боговете. 

Животът на Медуза е белязан от поредица чужди решения, които я оковават с историята, която силните на деня избират да разкажат в края на деня. 

Роузи Хюлет избира да говори с гласа на самата Медуза, която разказва своята история от отвъдното, заклещена на брега на река Стикс, неспособна да премине в земите на Хадес, защото не й е отредено правото дори да бъде погребана с монета за лодкаря. 

Медуза се връща назад, в деня на своето раждане и започва именно оттам своя разказ, от първото изоставяне, първото решение на боговете, което ще бележи живота й завинаги. Макар и всичката болка и несправедливост, гласът на Медуза е спокоен, овладян и зрял. Тя вече е извървяла трънливата пътека, която боговете са й застлали и е платила цената, която са й определили. Но не говори с омраза, нито със съжаление. Пред читателя застава една горда, улегнала жена, която се е преборила с живота си със зъби и нокти, преодоляла е всичката болка, униженията и оскърблението, което й е било нанесено и е запазила не просто разсъдъка си, а способността си да обича и прощава. Да защитава. 

Абсолютно разбиващ дебют от страна на Роузи Хюлет. Смела идея и брилянтно изпълнение от първата до последната дума.

 Един от големите акценти в историята е ролята и образа на самия Персей и начинът, по който неговото минало, неговата семейна история и морален кодекс се обвързва с живота и бъдещето на Медуза. 

 

 

Преди Персей да се качи на сцената, Роузи Хюлет превежда Медуза през всичките фази на скръбта и неговата поява е точката на пречупване, в която читателят отново си връща вярата в доброто, в човечността, в способността ни да бъдем съпричастни. Той е това, което най-малко сте очаквали в тази история - лекът, който Роузи Хюлет полага върху раните на Медуза. 

Препоръчвам ви горещо тази книга, тя пари като огън, подклаждан от темите за насилието, изоставянето, потискането, заглушаването на гласа на по-слабите, липсата на справедливост и принудата, озлобяването, когато човек е притиснат в ъгъла, теми, които са валидни от античността до днес. И за жалост ще бъдат валидни и утре. Освен ако не опитаме да видим нещата от друг ъгъл. Защо не през очите на едно чудовище?