"Кари Сото се завръща" - Тейлър Дженкинс Рийд (Ревю)

Заглавие: "Кари Сото се завръща"

 

 Автор: Тейлър Дженкинс Рийд

Издателство: Intense

Превод: Катя Перчинкова

Брой страници: 464

Година: 2023

 

Запазената марка на Тейлър Дженкинс Рийд са художествените биографии. Биографии, които тя пресъздава толкова добре, че са неразличими от истински. Дейзи Джоунс ме изненада, когато започнах да я чета, нямах представа, че чета биографията на измислени герои, а не на истински хора. Някъде към средата на книгата, когато групата се превърна в истински фурор ми светна лампичката, че не може да не съм ги чувала, ако са чак толкова известни. А един бърз гугъл беше достатъчен, за да се изчервя засрамено. Хванах се на номера на Рийд. Харесах много начина, по който пресъздаде събирането, изгряването и избухването на Дейзи Джоунс & The Six. Изобщо Рийд е царица на жанра. 

Историята на Евелин Хюго беше не по-малко интересна, емоционална и увлекателна. И ако с първата си книга Рийд ме изненада, с втората - ми влезе окончателно под кожата. Сега взаимоотношенията ни са простички. Тя пише, аз чета.

Кари Сото е следващата ни среща (не съм пропуснала "Малибу в пламъци", чака си реда на рафта и тя, скоро).

 

А Кари Сото е... забележителна. Кари Сото е излязла като от статия на спортен журнал. Образът й е толкова ярък и абразивен, че в края на книгата грам не те интересува, че тя е просто художествен образ. Ти познаваш Кари Сото. Знаеш коя е, как е стигнала до върха. Знаеш колко е луда, колко е амбициозна, колко е безцеремонна, колко е силна и целеустремена. И дори да я наричат Брадвата или Кучката, няма никакво значение, защото когато си толкова добър в нещо (особено спортна дисциплина), колкото нея, може да ти викат както си искат. Просто няма никакво значение. 

Ако майка й не беше починала, Кари можеше да бъде всичко. Можеше да бъде модел или писател, или счетоводител, а защо не художник, кой знае. Но понякога парченцата във вселената така се подреждат, че се случва нещо изключително. Хората го наричат с обикновената думичка рекорд. Честно казано не звучи много впечатляващо, защото в днешно време има рекорди за какви ли не глупости, като най-дълго пиене от сламка и какво ли още не. Но "рекорд" все още е думата, която използваме, за да отбележим и запишем в историята забележителните постижения на даден човек. Кари Сото е рекордьор в много дисциплини, нейните стремеж и постижения стигат до момента, в който да бъде призната за най-добра тенисистка в света. 

Любовта на Кари към тениса е захранена още в ранна детска възраст от нейния баща - големият тенисист и треньор Хавиер Сото. И ако е започнало като влечение, прераснало е в голямата любов на живота й, то нейните не винаги здравословни взаимоотношения с тениса обсебват напълно живота й, превръшщайки се в негов скелет, смисъл и цялост.

Разбира се, тяло подложено на такова напрежение, умора и травми не може да остане вечно свежо и здраво, колколото и да го тренираш. Спортът е до време, казват. И на Кари й се налага да се примири с това. 

Докато на тенис сцената не се появява Ники Чен (може и да бъркам фамилията), която заплашва да подобри един от рекордите на Кари, най-важният, онзи за който се бори със зъби и нокти, онзи, заради който разби всичко друго в живота си. Представете си я Кари, как седи в сектора и наблюдава играта, докато младата тенисистка разбива на пух и прах нейните постижения. Няма как да си го представите. Невъзможно е. Това не би била Кари. 

Години по-късно след като е прекратила спортната си кариера, Кари решава да се завърне в играта и да победи с години по-младата от нея и също толкова добра и безмилостна тенисистка.

Мисълта за такава отдаденост към нещо, за абсолютната, безпрекусловна амбиция и върховното усилие, което се изисква да се завърнепш години по-късно в спорта, в който си била най-добрата и да се изправиш, пред равнопоставен на младото ти Аз еквивалент, само че облечен в кожата, мускулите и емоционалната натовареност на една жена с десет години по-възрастна от нея, е не просто вдъхновяващо, изпепеляващо е. Невъзможно е човек да остане безпристрастен към този стремеж. 

Рийд умее да провокира емоциите на читателите си, да натисне бутоните им, да ги направи съпричастни с историята си. Поне с мен успява. Харесвам това, което създава много.