"Под захарните небеса" - Шонин Макгуайър (Ревю)

 

 Заглавие: "Под захарните небеса"

Автор: Шонин Макгуайър

Издателство: Кръг

Превод: Майре Буюклиева

 

Платформа: Storytel

Прочетено от: Мила Люцканова

 

Брой страници: 192

Година: 2021

 

Много се радвам, че качиха поредицата на Шонин Макгуайър в Сторител. Книгите седят в старото ми вкъщи и чакат да си ги взема, но кой знае още колко време ще мине, преди да успея да пренеса всичко. Засега успях да си взема една много малка част от библиотеката. Част, която със сигурно ще ми уплътни времето поне до края на годината. Все повече заглавия обаче изскачат в Сторител. И доста често си пускам такива, които вече имам на хартия, но по една или друга причина не мога или не искам да чета в този формат. Поредицата за Своенравните деца е много подходяща за аудио книга. Кратки са, интересни, динамични и лесни за проследяване, дори когато си зает с нещо друго, слушайки. 

Точно поради тази причина няма и да изпадам в много детайли покрай сюжета. Между двете корици на тази книга са се сгушили по-малко от 200 страници, в които Шонин Макгуайъер е успяла да надгради атмосферата на света от първата книга, да създаде и изгради два нови, да въведе и развие нови персонажи наред с някои стари, които също се включват в приключението и да преведе една малка, но много ярка групичка от главни герои, ядрото на книгата, през много препятствия, светове, раздели и обрати. Така че вероятно ще ми трябват и на мен едни двеста страници, за да успея да ви разкажа за всичко това. Но все пак ще се опитам с няколко изречения да придам малко контекст на съдържанието и това, което всъщност искам да ви споделя после. 

"Под захарните небеса" ни връща отново в Дома за своенравни деца на Елинор Уест. За кратко. Рини, се приземява в задния двор на училището, без да има представа какво се случва. По-страшното е, че Рини, главната героиня на тази книга, е на път да изчезне, защото майка й Суми, която помним от първата книга, е умряла години преди да я роди и да стане кралица на Сладкария, побеждавайки Кралицата на тортите. Около нея бързо се заформя група от приятели, които среща за пръв път, но сякаш цял живот е познавала, които са готови да минат през дълбините на океана, за да стигнат до опасната Сладкария и да й помогнат.  Защото...Ами, защото приятелите просто това правят -  стават и тръгат на приключение с теб и за теб.

Спасителният отряд се състои от Принца на гоблините, Удавницата, Русалката и Свирачът, призоваващ скелети със своята флейта и Рини, разбира се. Зад тези големи и дори малко зловещо звучащи прозвища стоят шепа деца, които се намират някъде там по пътя към себе си. Стигнали са до един общ кръспопът, в който всеки трябва да вземе решение, накъде да продължи. Дали да слеят пътищата си и да повървят заедно, помагайки си или всеки да си гледа неговите проблеми. И макар че никой от тях не е цъфнал и вързал, всеки си има своите проблеми, всеки води своята битка или може би точно заради това, те откриват в себе си нужната човещина, за да помогнат да другарче с цената на някои не малки жертви, бих казала дори. Четете и ще видите, какво имам предвид. 

Изобщо световете на Шонин Макгуайър са превъзходна метафора на това, което ние наричаме израстване. Онзи период от живота на младия човек, когато трескаво търси и се лута, когато се оформя като личност, когато създава първите дълготрайни приятелства и врагове, времето, чиито белези носим най-дълго, защото са твърде дълбоки, за да ги забравим, а ги носим с нас после цял живот. Своенравните деца на Шонин Макгуайър са много свежи, смислени и ярки. Надявам се, Кръг са продължат да ги издават по все същия страхотен начин. Очаквам следващата с огромно удоволствие. Или може би е по-правилно да кажа, че тя ме очаква. 

 

"Долу сред вейки и кости" - Шонин Макгуайър (Ревю)

 

Заглавие: "Долу сред вейки и кости"

Автор: Шонин Макгуайър

Издателство: Кръг

Превод: Майре Буюклиева

 

Платформа: Storytel

Прочетено от: Каталин Старейшинска

 

Брой страници: 192

Година: 2020

 

"Всяко сърце е врата" е първата книга, която си купих от Издателство Кръг. Беше импулсивно решение, корицата беше зашеметяваща. Видях я и я купих. След това я прочетох и се влюбих в нея. Шонин Макгуайър бързо се превърна от непознато име в автор, чиито книги ще следя. За мое огромно щастие Кърг продължиха да издават поредицата, която се очертава да е много голяма, с все така прекрасните корици, дело на Kontur Creative.

А на мен ми отне две години преди отново да прекрача прага на нейните чудни светове.

В "Долу сред вейки и кости" историята тръгва от съвсем друго място, на пръв поглед без да има нищо общо с първата книга. Оказа се, че книгите в поредицата, макар и да са част от един голям фантастичен свят с много разклонения, могат да се четат и напълно самостоятелно, без от това да страда читателското изживяване. Макар че, няма да си кривя душата, малките детайли, които свързват историите, приобщават читателя към историята. 

Представям ви Джаклин и Джилиан, две близначки, различни като луната и слънцето. Двете момичета израстват в изключително контролирана среда, която абсолютно целенасочено и умишлено подтиква едната да бъде безразсъдна мъжкарана, вечно изцапана и с ожулени колена, а другата да бъде изискана дама с подредени къдрици и грациозни маниери. Всъщност Джак и Джил не са толкова различни. Всъщност никой не знае какви са в действителност, защото и двете са напът да излязат от възрастта, която най-силно оформя характера и личността ни. Двете момичета се намират на последното стъпало преди да изгубят завинаги индивидуалността си, истинската си същност и тъй като до този момент те не са имали възможността никога да бъдат себе си, а вместо това винаги са изпълнявали желанията и са удовлетврявали амбициите на родителите си, те нямат никаква представа какви са. Знаят единствено какви не искат да бъдат. 

 

 А там, на последното стъпало, двете момичета откриват врата към друг свят.

Свят, който се оказва много по-мрачен и жесток от техния собствен, но и много по-интересен и предизвикателен. От другата страна на вратата Джак и Джил ще се срещнат, сблъскат и борят с всякакви свръхестествени, мрачни и зловещи същества, които биха искали да ги подмамят, приласкаят и задържат в свой плен завинаги. 

Но в световете на Шонин Макгуайър винаги има едно условие. Всеки рано или късно ще открие своята врата. Вратата обратно към своя свят. И тогава ще трябва да избере дали да се върне или да остане.

Адски умно е измислена и написана тази поредица. Жестока е. Засяга супер важни теми и ги представя пред читателите по начин, който наистина събужда дискусия. За очакванията и болните амбиции на родителите, за разрива в отношенията между децата в едно семейство, за търсенето, за индивидуалността, за правото на избор, за бягството, за фалшивите илюзии, за последствията от решенията ни, за повечето важни неща, които ни оформят като хора в най-ключовия и динамичен момент от нашето развитие.  

Всичко това е поднесено с много въображение и извън рамката на обичайните поучителни лекции. Шонин Макгуайър остава неутрална, тя открехва вратата, но нейните герои (а и читателят) сами трябва да минат през нея. Буквално и метафорично. А кой, как и дали ще се върне е друг въпрос.