Ако трябва да опиша с една дума "Мемоарите на една лека жена" тя ще бъде отрезвяваща. Отне ми доста време да прочета тези скромни няма и триста странички, но и ми даде много храна за размисъл. И една сериозна част от вината за това е дело на преводача.
Благодаря на целия екип на Deja Book, които решиха да издадат книгата в този й вид и най-вече на Слави Ганев за чудовищния труд, който е вложил, както в превода, така и в предговора и пространно обширните бележки, които съпътвстват цялата книга и които заслужено мога да нарека литературен, обществен, социален и психологически анализ.
"Мемоарте на една лека жена" крие под еротичната си повърхност много горчиви и дори грозни истини за обществото през 19 век. Романът поставя съвсем точно мястото на жената в това общество, както и отношението на жените към самото общество. В разгулния живот, който води Фани, тя открива своята сила. От плячка се превръща в изкусителна жена, която познава силата на своето тяло. Макар да се облагодетелства финансово от насладите, с които тялото й дарява многобройни и различни по възраст, социален статус и желания мъже, за нея съблазняването, любовната игра и всеки последвал сексуален акт са плод на нейната силно изразена сексуална натура и желание да се наслади на удоволствията, с които може да я дари другият пол.
Тази книга поставя някои много сериозни въпроси на масата, разнищва важни философски теории и прави дисекция на цяло едно общество, на цяла една епоха.
Историята на Фани Хил започва от наивността и невинността на едно невръсно момиче, което заминава от своето малко село в големия Лондон, минава през съзряването, осъзнаването на сексулаността като част от човешката природа, като инструмент на любовта, като средство за оцеляване, като средство за контрол и достига своята кулминация, за да ни покаже Фани като една млада и зряла независима жена с изразена феминистична натура, която е поела сама юздите на своя живот.
Отношението на Фани към секса и към нейните партньори отразява като огледало обществения живот през 19 век - нейното преклонение пред мъжката натура, възгледите за хомосексуалистите, фалшивото и лицемерно благоприличие, както и многообразните роли на жената.
"Мемоарите на една лека жена" е една от забранените и преследвани книги. Отхвърлена от едно пуританско общество, да не споменавам измислената англиканска църква. И макар съдържанието на книгата да е наистина силно еротично ,за порнография не може и да става дума. Езикът и стилът, с които е написана са толкова изящни и елегантни, изпълнени с метафори и алегории, че дори по този белег не може да бъде сложена в една категория със съвременните любовни романи.
"Мемоарите" дава много теми за размисъл и позволява на читателя да надникне в един отминал свят. Начинът, по който е поднесена на читателите е забележителен - не само с прекрасната си корица, която на всичкото отгоре е и твърда, но най-вече със съдържанието, което предлага - обширни бележки под линията, които хвърлят светлина върху множество иначе скрити заставки в историята, както и много извадки от литературна критика, научни трудове, статии и пр.
"Мемоарите" е като трън в едно куцо и осакатено общество - отхвърлена, нежелана и толкова неудобна, защото изразява още по-силно обществените недъзи.
