Заглавие: "Източен вятър, западен вятър"
Автор: Пърл С. Бък
Издателство: Изток-Запад
Превод: Петя Петкова
Платформа: Storytel
Прочетено от: Мила ЛюцкановаБрой страници: 176
Година: 2020
Не ми отне много време да се върна към Пърл С. Бък след като изслушах "Императрицата". Съвсем не случайно. Харесах изключително много начина, по който е избрала да разкаже историята на Цъси. Затова потърсих какво друго има налично в Сторител. И попаднах на "Източен вятър, западен вятър", която се оказа първата й книга, издадена още през 1930 година. Кратко след това Пърл С. Бък е отличена с Пулицър, а след това и с Нобелова награда за литература, с което става първата американка, носител на такова високо отличие.
Макар и родена в САЩ, Пърл С. Бък изживява половината от житейския си път в Китай, първо като дъщеря на мисионери, а след това се завръща отново вече сама поела пътя на мисионерите, заедно със своя съпруг Джон Бък. Бидейки част от живота и културата в Китай, Пърл С. Бък разказва умело и увлекателно за живота там. И макар че "Императрицата" е много по-мащабен проект, написан 26 години по-късно, още в "Източен запад, западен вятър" се усеща вещината и сладкодумието на опитен разказвач.
Пърл С. Бък повдига завесата и ни отвежда в дома на семейство Уонг - древен род със знатно потекло и връзки с бившия императорски двор. Бащата на главната героиня е изцяло отдаден на удоволствията, има три наложници и е напът да си вземе четвърта. Майката на главната героиня, първата съпруга на Уонг, е образована жена и образцова стопанка на семейния дом, закърмена с идеологията на Конфуций. Тя отглежда дъщеря си, Куей-Лан в духа на перфектната китайска съпруга още от ранна детска възраст - да се подчинява на мъжа си, да задоволява всичките му желания, да се грижи за дома му, да накара семейството си да се гордее с нея. И така след женитбата си, Куей-Лан се пренася в дома на съпруга си с малките си безформени лотосови ходила, смятани за еталон за красота в Китай и с надеждата да му роди здрав и силен син.
Разривът настъпва мигновено, когато Куей-Лан разбира, че всичките й знания и умения, чието усвояване е била основна цел и смисъл на живота й досега, не биват оценени от собствения й съпруг, който е живял и учил на Запад. И с това е попил повече от западната култура, отколкото му е останало от неговата собствена.
Пърл С. Бък е уловила и описала много добре - структурирано, логично и емоционално обосновано, борбата, през която
Куей-Лан преминава, осъзнавайки, че всичко, което притежава като качества и умения, бива пренебрегнато или отречено от нейния съпруг.
Точката на пречупване настъпва, когато
Куей-Лан
най-накрая се съгласява да освободи лотосовите си ходила и с това да се отрече от един от стожерите на своята култура. След този момент метаморфозата разцъфва плавно в нея. Тя започва да разбира и приема все повече и повече тази нова култура, в която жената е равна на мъжа. Култура, в която жената има собствено мнение и то е не просто ценено, ами търсено. Култура, в която тя е личност, а не просто собственост на своя съпруг. Промяната не настъпва мигновено. Да промениш целия си светоглед, разбирания и ценности, да претвориш ума и възприятието си е процес. Процес през който
Куей-Лан и нейният съпруг ще преминават вероятно цял живот. Никой не може да мине през този свят недокоснат от промените.
Всеки избира как да се справи с тях. Дали да се затвори в черупката си като Цъси от "Императрицата" (тук паралелът, който правя е много нефелен, защото животът и битието на двете героини е коренно различен, но въпросът е релевантен) или да ги приеме и да промени курса на живота си, като
Куей-Лан.
В същността си "Източен вятър, западен вятър" е красив разказ за сблъсъка между източната и западната култура, за променящия се свят и това как се справяме с тези промени. Дълбоко под основната тема лежат множество други въпроси, свързани със семейството, родителите, възпитанието, различността, приемствеността, закостенялостта, израстването, изцелението и страданието.
Пърл С. Бък рисува пълноценни персонажи, развива ги и ги отвежда по желания от нея път, за да бъдат предвестник, дори вестоносец на промяната, за да бъдат мост между стария и новия свят. Тя разказва красиво, умело, не осъжда никого, не заклеймява, приема и двете страни такива каквито са и се опитва да създаде път помежду им.