Заглавие: "Орбита, близка и позната"
Автор: Беки Чеймбърс
Издателство: Artline Studios
Превод: Деница Райкова
Платформа: Storytel
Прочетено от: Даниела Йорданова-МезеклиеваБрой страници: 378
Година: 2020
Много време отлагах "Дългият път към една малка ядосана планета". За сметка на това харесах Беки Чеймбърс толкова много, че след нея веднага си пуснах да слушам "Орбита, близка и позната". Събитията във втората книга започват там където първата книга ни остави, но ако и вие като мен сте очаквали да разберете какво се случва по-натам с "Пътешественика" и неговия екипаж, оказва се, че задружно сме се объркали.
Втората книга проследява историята на Ловлейс след връщането на фабричните й настройки. Съжалявам, ако последва някой сполъйр спрямо първата книга, предвид, че историята продължава, понякога е трудно да се избегнат. На Ловлейс й се наложи да вземе едно особено трудно решение, когато се събуди след нулирането. Тялото, което Джинкс й беше подготвил все още беше на разположение, но ако си мислите, че това е някаква мечта за един новосъбудил се изкуствен интелект, жестоко се лъжете. Ловлейс е създадена и програмирана да приютява съзнанието си в космически кораб, както и да приютява в съзнанието си космическия кораб и неговите обитатели, тя е корабът, тя е всяка верига в него, всяка прошепната в тишината въздишка. Тя функционира, за да помогне на своя екипаж, за да ги пази живи, за да ги разбира,
за да се грижи за тях, физически, емоционално, ментално и по всеки друг възможен начин, който силите й позволяват. Тя се учи и пригажда според ритъма на живота в кораба. Ловлейс може й да е туптящото сърце на кораба, така да се каже, но това сърце тупти за екипажа и тяхното добро. И макар че е изкуствен интелект, на Ловлейс не й липсва чувство за емпатия и добро разбиране за човешката емоционалност.
Когато се събужда открива своя екипаж съкрушен. Всеки от тях е загул близък приятел, а Джинкс е загубил нещо повече - спътник, сродна душа, загубил е сърцето си, когато са нулирали Лови. Мисълта, че тя никога няма да може да запълни в сърцата им тази липса, че ще остане завинаги чужда на тези хора, които изглеждат като семейство, подтиква Ловлейс да вземе своето решение и да опита да се превърне в самостоятелна единица.
След инсталацията в изкуственото тяло, Ловлейс заминава с Пепър избира си ново име, Сидра, и започва нов живот. Живот, който е посветен на нея. Живот, който тотално противоречи на програмирането й. Живот, който я поощрява да взима решения на база на свободната си воля и на собствените си желания, все неща, които един изкуствен интелект разбира само на теория, но не и на практика.
Сидра трябва да игнорира командното си ядро и все отнякъде да го започне този нов напълно непонятен за нея живот. И тук отново да кажа много ми харесва начина, по който Беки Чеймбърс изследва, изучава, вплита и тълкува идеята за свободната воля. Историята на Сидра не е чак толкова далеч от реалността. Въпросът за свободната воля е бил актуален преди, актуален е и днес. Към общото послание, което Беки Чеймбърс отправя се присъединява и историята на Пепър, която отново засяга същата тема по един по-актуален и много разискван последните години начин.
Пепър израства, работейки още като невръстно дете във фабрика за преработване на скрап, заедно с много други деца, разпределени по възраст, отгледани от изкуствен интелект. Без да изпадам в подробности, само ще ви кажа, че по-късно Пепър отново обвързва живота си с изкуствен интелект, макар и по съвсем различен начин. Най-добрият приятел, опора и може би най-силната причина Пепър да се превърне от номер в редиците на експлоатацията в индивид е именно връзката й изкуствен интелект. Но това измества твърде много посоката на този текст, започвам да навлизам в детайлите на сюжета, а там има опасност да се изгубя в ненужни обяснения.
Макар главните сюжетни линии да се въртят около персонажи, които са ИИ, акцентът на книгата пада върху човешкото, най-вече върху правото на свободен избор и неговите значения и тълкувания. За някои свободният избор е анархия, за други е въпрос на информирано решение, за трети е символ, за четвърти е ценност, мога да продължавам още много. Изумително е, колко различни гледни точки е успяла Беки Чеймбърс да обхване с историята на Сидра и Пепър. Този път тя борави с по-малко персонажи, особено ако ги разположим върху хронологичната карта на повествованието. Но историята не обеднява от това. Не става и натрапчива. Много хубав баланс има.
Изобщо искам да ви кажа, Беки Чеймбърс е голяма. Наистина. Голям ум, голямо въображение и голямо сърце, отворено като прегръдка. Историите, които разказва са толкова чистосърдечни, толкова освободени от натрупаното бреме, предубежденията, ограниченията на обществото, освободени от калъпа, в който живеем всички. Те са широко скроени, открити, показват какви можем да бъдем, показват, че изобщо не е толкова трудно. Четейки я, успявам да се отърся от злободневието и дребнавостта. Много е приятно.
В същото време няма натрапваща се идеология, няма капъл, в който така упорито се опитват да я вкарат, сякаш е посветила книгите си на борбата за права на ЛГТБ обществото. Толкова тесногръдо, че чак е дразнещо. Историите, които тя разказва не се интересуват кой какъв е. Те са за човешкото, за приятелството, за подкрепата, за обичта и взаимното разбирателство.
