"В огън" - Патрик Нес (Ревю)

 

Заглавие: "В огън"

Автор: Патрик Нес

Издателство: Artline Studio

Превод: Цветана Генчева

Брой страници: 364

Година: 2020

 

Името на Патрик Нес като че ли винаги минава под радара. Книгите му не изглежда да правят фурор у нас. Честно казано и не виждам постове с ревюта за тях. Не знам защо. Лош маркетинг или просто е твърде голям особняк за вкуса на повечето хора, не ми е ясно. Но истината е, че с всеки текст, който пиша за негова книга, ми се иска и се опитвам да променя нещо в тази насока. Защото смятам, че е прекрасен писател и това е несправедливо. Спрямо него и спрямо хората, които никога не са се докосвали го историите му. Така че, ако не ви се чете моята пропаганда, можете още сега да изоставите този възхвалителен текст.

Този път ще започна с един цитат, който мисля, че обобщава есенцията на всичките му книги:

 

"Искам свят, в който мама е жива и няма да изгубим фермата, а ядрената война не е ежедневна заплаха и никой няма да ни мачка заради цвета на кожата или защото сме толкова бедни, че ни се налага да наемем дракон. Това искам."

"В огън" подобно и на останалите му книги навлиза в младежкия свят на подрастващите, пълен с несигурност, приличащ на объркващ лабиринт със задънени улици и сякаш само един верен път, който никога не можеш на уцелиш.

В историите, които Патрик Нес пише винаги има фантастичен елемент, дали ще е друга вселена или чудовище, или  хора със супер сили, или дракони, или каквото и да е там друго, което богатото му въображение е родило. Фантастична нишка винаги има. И заедно с нея дълбоко и неразривно прееплетена върви човешката история, която наднича под пластове ни. Разчовърква черупката, напуква стените, оголва меките тъкани, готови да поемат фаталния удар. Отваря пред нас героите си, осатя ги голи и уязвими, сякаш, за да ни покаже, че вярва в нас, вярва в човещината ни. Вярва, че ще прозрем под калта и ще видим чистотата на чувствата им. Разтваря кожата и оставя раните оголени, рачитайки на нашата съпричастност и разбиране - расизъм, различност, самота, бедност, война, борба, страх, насилие, несигурност, загуба и една шепа чисти мечти.

Сигурно ви звуча като някоя луда. Може би малко контекст няма да ви дойде излишен. Действието се развива в паралелна вселена, в която драконите не са просто мит, а съвсем нормална част от ежедневието. Макар и недолюбвани. Пък и не е толкова странно. Все пак са големи, страшни и могат да унищожат цял град без никакво усилие. Сара и баща й са наели дракон, който да им помогне в "обработването" на земята. Не стига, че животът и без това е труден, не стига, че преди две години Сара е изгубила майка си, не стига, че отвсякъде ги притискат кредиторите, не стига, че Сара трябва да се бори цял живот с предразсъдъците и расизма в нейния град, на всичкото отгоре и този дракон сега бълва врели-некипели. За някакво пророчество, за края на света, за това, че единствено Сара може да го предотврати, за някакво убийство, за заплаха. За Сара и баща й, изведнъж животът страва още по-труден и объркващ. Защото всичко е истина. Колкото и невероятно да звучи. 

Това ниво на историята е много добре изградено. Действието е динамично, разказано много зрелищно и стегнато. Сблъсъците са много хубаво написани, с нужната драматичност и напрежение. Но това е, което превръща и тази книга на Патрик Нес в съкровище е по-скоро онова, което лежи под фантастичния сюжет. Животът. Животът, такъв какъвто е, когато си различен от другите хора. Когато цветът на кожата ти е по-тъмен, когато си привлечен от хора със същия пол като твоя, когато загубиш една от основните опори в живота си. Това е книга за моментите, в които сме на дъното, когато правим грешки или имаме нужда от помощ, когато се давим, когато не знаем какво да направим, когато сме безпомощни и когато сме готови на всичко, за да защитим тези, които обичаме. Всичко е там, в не особено многото на брой страници. Борбата с предразсъдъците, ненавистта на обществото, тесногръдието, насилието, страха, паниката, всеотдайността и любовта. Всичко, което ни прави хора. 

Всеки един от нас не е нищо специално и в същото време носим специалните си сили ксто невидима мантия, която ни прави единствени и неповторими на света. В целият ни бясъл, дори когато сме окаляни, отчаяни, обезсърчени.

Всеки от нас е дракон.