Заглавие: "Приказки от военни времена. Гробът на светулките"Автор: Акиюки Носака
Издателство: Peppermill Books
Превод: Гергана Дечева
Брой страници: 184
Година: 2021
Датата е 15 август 1945 г. - денят, в който императорът обявява капитулацията на Япония след атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаги. Войната е свършила. Или поне на думи. За обикновените хора, за онези, изгубили близките си, за онези, чиито бащи няма никога да се върнат от фронта, за онези, които ще надживеят децата си, за онези, които са загубили родителите, приятелите, домовете си, за тях войната продължава. Не е хартия да го отрежеш и да кажеш "край". Къде е краят за всички онези, които бродят по изравнените със земята улици на японските градове и с последно зрънце надежда търсят някои загубен близък? За тях край няма.
Книгата "Приказки от военни времена" на Акиоки Носака е сбор от такива разкази. Разказите на децата и на животните, на най-невинните души, за които войната никога няма да свърши. Носака разказва необикновени истории, за кита, който се влюбва в подводница и спасява екипажа й; за момчето и неговия папагал, които обречени на гладна смърт остава заедно до края; за майката и момчето, приклещени от огъня на любимата детска площадка на момчето; за слона и неговия пазач, който е готов на всичко, за да го спаси; за военнопленника и малкото момиче, които не ги интересува, че са от двете страни на войната и ще си помогнат взаимно, за старата вълчица, която търсейки си спокойно място да умре сама и необезпокоявана, намира изоставено момиченце, което ще я накара да събере силите, които не са й останали, за да го спаси; за децата, които уж на игра правят балони-бомби; за дървото-торта, което единствено гладните деца могат да виждат...история след история, разбито сърце до разбито сърце.
След бомбардировките Япония е срината със земята, всичко е прах и пепел. И сред тези развалини остават да бродят или да изживеят последните си дни, умирайки от жажда и глад децата на Япония.
Носака преплита по невъзможен начин чистата искрена наивност на своите герои с ужаса, грозотата и бруталността на войната. И в същото време макар и пропити със смърт и загуба, във всеки един разказ възтържествува любовта, желанието да спасиш другия, да го закриляш, да го предпазиш. Като светулки в непрогледния мрак, които гаснат една по една. И накрая остава тъмнината. Тъмнина, която може да разбие всяко сърце.
Тази книга е един от най-ярките протести срещу войната, които съм чела. Върху тези разкази е базиран и филмът "Гробът на светулките", един от най-силните анимирани филми за войната. Препоръчвам ви и книгата, и филма. Заслужават си.
