"Търси се: който го намери, за него си е" - Стивън Кинг (Ревю)

 Заглавие: "Търси се: който го намери, за него си е"

Автор: Стивън Кинг

Издателство: Плеяда

Превод: Весела Прошкова

Брой страници: 472

Година: 2015

"Търси се - който го намери за него си е" е втората книга от трилогията за детектив Бил Ходжис и неговият партньор Холи Гибни. "Търси се" е името на детективската агенция на Бил и Холи, но фокусът на историята този път се измества. Всичко започва в същата онази сутрин, когато стотици хора чакат на дългата опашка за работа, всеки от които носи в сърцето си куп грижи и една изтъняла надежда, че ще получи работа и ще спаси поне временно семейството си от немотия. Минути по-късно черният мерцедес се врязва в тълпата и десетки животи са погубени и съсипани. 

 

Историята отваря вратите на дома на семейство Саубърс. Вместо да се прибере с работа след  дългото и уморително чакане на опашката за работа, господин Саубърс се прибира инвалид, сметките от болницата са непосилни, а скоро и проблемите в работата на госпожа Саубърс не закъсняват. Липсата на пари и на надежда предизвиква ежедневни скандали в дома на семейството, а двете им деца някак се учат да навигират живота си през силните вълни на бурята застигнала семейството им. Вероятно по една или друга причина всеки от нас е минал през такъв период в живота си, ставал е свидетел на скандалите между родителите си и ако е бил късметлия, е имал брат или сестра, на чието разбиране и подкрепа се е осланял. Кинг с лекота отваря вратата към миналото на читателите си, прави ги съпричастни, сръчква способността ни да съчувстваме, нашепвайки тихичко, че това можеше да бъде нашата история. 

Трудните години в дома на семейство Саубърс отшумяват, когато синът им Питър открива в гората до къщата заровен сандък - пълен с пари и тетрадки, плътно изписани с ценни ръкописи. Тетрадките съдържат непубликуваните ръкописи на убитият преди години писател Джон Родстийн. Находка, с която едно младо момче няма представа какво да прави, освен да вложи в нея целия си младежки жар и почитание като един истински заклет фен-читател. Виж, за парите не е толкова трудно да реши. Питър подпомага семейството си като всеки месец изпраща анонимно по няколко банкноти. Малките финансови инжекции са достатъчни, за да помогнат на семейството да изплува от тинята и да си стъпи на краката, до такава степен, че бащата на Питър успява да завърши рехабилитационната си програма и отново да проходи, да си намери работи и дори да започне собствен бизнес. И тъкмо когато решиш, че нещата се нареждат, Кинг издърпва килимчетo изпод краката ти. Парите свършват и нещата отново тръгват на зле. Именно тогава нещата се объркват истински. Ръкописите са твърде ценни, а Питър е твърде неопитен. 

Много хора, много опасни хора са готови на много опасни неща, за да се домогнат до тези ръкописи. Всеки по свои собствени причини. А Питър остава в окото на урагана и всеки опит да се измъкне оттам изглежда обречен. Кинг е доловил много добре онзи пограничен момент между юношеството и съзряването. Питър вече е достатъчно голям да осъзнава в какви неприятности се е забъркал, осъзнава и точно къде и кога е сбъркал. Но непримиримостта и неопитността на младостта не му позволят да прецени на кого може да се довери, нито  да протегне ръка за помощ към най-близките си хора, защото все още е на изпитателен срок в живота си и не може да си позволи да си признае грешките. Затова се опитва с всички сили да ги поправи сам. Само дето това единствено обърква повече нещата. 

Харесах втората книга. Интересно ми беше да видя, как Холи Гибни постепенно се превръща от онова младо уплашено и обременено момиче в забележителната жена, която срещнах в "Другият". Нямам търпение да видя и следващата фаза от метаморфозата й.