Заглавие: "Холи"
Автор: Стивън Кинг
Издателство: Бард
Превод: Катя Перчинкова
Брой страници: 464
Година: 2023Само Кинг може да напише книга, в която ти представя злодея още в първата глава, не се свени да ти разкаже и как точно похищава жертвите си и какво се случва с тях. "Защо" е въпрос, на който не е нужно да дава директен отговор - ако сте чели няколко негови книги, вече знаете. Изобщо няма никакъв проблем с това да ти поднесе още в началото цялата информация, която всички останали писатели ревностно крият до края, за да направят добър туист в момента на кулминацията. И след това същият този човек има наглостта да държи интереса ти до края на историята без никакъв проблем. Отгръщаш страница след страница, сближаваш се с героите му, възхищаваш им се, дори и на злодеите, защото са пълни изроди и няма как да не оцениш педантичността и отдадеността, с която извършват злодеянията си.
Но да се върнем в началото, защото аз, за разлика от Кинг, не мога да си правя какво искам.
Познавам и обичам образа на Холи от предишни книги на Кинг - трилогията за Бил Ходжис, "Другият" и сборника "Ако има кръв". Очевидно и Кинг е привързан към тази своя героиня, защото продължава да го развива и пише историята й.
Действието на настоящата книга се развива в разгара на Ковид и политическите трусове в Америка след изборите на Тръмп през 2021 година.
И двете теми са актуално и осезаемо застъпени в повествованието. Въпреки че моите собствени политически възгледи напълно съвпадат с тези на Кинг по темата за Тръмп, трябва да призная, че ми дойде малко в повече плюенето по него. От една страна разбирам и се вижда кристално ясно, че му е болна тема, от друга страна отгръщам тази книга заради Холи, а не заради Тръмп. Накрая изпитах лека досада и дори раздразнение от постоянните политически отклонения в сюжета.
Ковид темата също беше много сериозен фактор в разследването на Холи. Особено след като още в първите страници става ясно, че Шарлот, майка й, умира именно от ковид и поради отказа й да се ваксинира. И тук възгледите на Кинг по темата прозират ясно и категорично. Епидемията присъства във всеки ход от разследването на Холи, тя е като жив, дишащ персонаж, който постоянно я дебне зад ъгъла. А диалозите илюстрират прекрасно това, което всички ние преживяхме, без значение на коя страна сте били по отношение на възгледите си по темата. Тук трябва да призная, въпреки че мнението на автора по темата е ясно различимо, се е постарал да вложи достатъчно убедителност и в двете гледни точки.
Книгата започва с погребението на Шарлот в Zoom. Отношенията на Холи с майка й винаги са били сложни. Шарлот е себична майка орлица, която иска и има нужда да контролира всеки аспект от живота на дъщеря си, за да осмисли своя собствен. Тя винаги е била готова на всичко, за да върже Холи за полата си - манипулации, лъжи, емоционален тормоз и репресия. Много добре е представен емоционалния конфликт и психичното разстройство, които този тип поведение причиняват. От една страна е обсебващата, токсична връзка с майка й, която не може да бъде прекъсната просто така, както и всички споделени и несподелени чувства, които протичат по тази линия. От друга страна е извоюваната с много труд психическа и емоционална свобода на Холи и всичко, което това й е коствало и продължава да й коства - трудности в комуникацията, проблеми с доверието и един друг куп комплекси и вредни навици, с които трябва да се бори.
Трудно е да опиша Холи с две думи, тя е цяло съзвездие от характеристики. Толкова е шантава, толкова е земна, силна и
уязвима, объркана и целеустремена. Всеки от нас крие по една Холи в себе
си.
.
Но ако все пак трябваше да го направя, бих избрала този цитат:
"На вратата на залата за боулинг има две табели. На едната пише
ОТВОРЕНО. На другата пише АКО НЯМАШ МАСКА, НЯМА
ПРОБЛЕМ! Холи си слага маската и влиза."
Опасявам се обаче, че за да усетите всички нюанси на това иначе простичко изречение, трябва вече да познавате Холи.
Холи
е човек на принципите, тя обича правилата, те внасят ред и смисъл в
живота й. Понякога тази нейна черта граничи с мания, но благодарение на
този ред, тя продължава да се движи напред в живота и да се развива, да
преодолява препятствията и да помага и на останалите хора.
Броени часове след погребението на майка й, Холи получава нов случай. А фокусът, който й осигурява работата й, е може би най-полезното нещо в за нея в момента, така че след кратко колебание предвид тоталната ковид стагнация, Холи се обажда на своя бъдещ потенциален клиент Пени Дал и приема случая, да открие какво се е случило с дъщеря й.
Бони Дал е изчезнала оставяйки само колелото си и една крайно съмнителна бележка "Не издържам повече" просто ей така зарязани край пътя. А вродената любопитност, аналитичното й мислене и будният й ум методично ще я отведат към злодея в тази история.
В историята срещаме добре познатите персонажи от предишните истории, както и редица нови герои. Особено любима ми стана старата поетеса, която влезе в живота на Барбара със своята заразителна жажда за живот и иронична усмивка.
Но под повърхността на тази фасада, дълбоко в мазето (метафорично и буквално) на техния дом, на тяхната крепост, се крие страшна и прогнила тайна, която може да уплаши и втрещи всеки човек.
Дали Холи ще открие какво се е случило с Бони дал навреме? Дали ще успее да събере всички парченца от пъзела и да го подреди преди да е станало прекалено късно? Стивън Кинг е заплел страхотна криминална история, изпипана до последния детайл.
