"Първият случай на Мейзи Добс" - Джаклин Уинспиър (Ревю)

 

 

 Заглавие: "Първият случай на Мейзи Добс"

Автор: Джаклин Уинспиър

Издателство: Benitorial

Превод: Надя Златкова

 

Платформа: Storytel

Прочетено от: Гергана Стоянова

 

Брой страници: 368

Година: 2023

 

Гледайки корицата на "Първият случай на Мейзи Добс" от Джаклин Уинспиър очаквах история ала Агата Кристи.

Не съм типичния  фен на криминални истории и вероятно затова  "Първият случай на Мейзи Добс" от Джаклин Уинспиър ми хареса толкова много. Зад мистериозната фасада на тази история се крие много топлина и човечност, от каквато имах нужда в този момент. 

Запознаваме се с Мейзи Добс на прага на детективската й кантора през 30-те години на 20 век. Тя тъкмо е отворила новото си начинание и първият клиент вече е на лице - джентълмен, който подозира съпругата си в изневяра. Мейзи е човек с богат опит, интересен професионален път, аналитично мислене и ум, остър като бръснач. Но нейните бъдещи клиенти няма как да знаят това, нито пък читателя, затова  Джаклин Уинспиърни връша назад във времето и паралелно с разкриването на случая ни разказва историята на г-ца Добс. 

 

Малката Мейзи е будно дете. Тя е изпълнена със самоотверженост, жертвоготовност, емпатия и желание да се усъвършенства. Работата не я плаши, а жаждата й за знания е несломима. Когато заживява в дома на семейство Комптън, Мейзи отива със свито сърце. И дори не подозира, че няколко месеца след това, желанието й да учи и да се развива ще бъде забелязано от видната суфражетка Лейди Комптън, която става неин покровител и й помага да получи образование. Години наред Мейзи се обучава при Морис Бланш, детектив, който посвещава Мейзи в своя занаят, като я учи как да използва аналитичния си ум, как да балансира емоционално участниците в разследването, как и кога да бъде съпричатна и кога безмилостна и категорична. Oбожавам тази част в книгата. В голяма част от детективските романи таланта на главния герой опира до остър ум и точен мерник. Но тук  Джаклин Уинспиър разкрива някой от тънкостите на занаята, на които рядко се обръща внимание. Защото един детектив преди всичко работи с хора - с техниче чувства, страхове, силни и слаби страни, с техните стремежи, с техните истини и лъжи. Един детектив трябва да умее да лавира безпогрешно с емоциите на своите субекти, да знае кога да ги притисне малко и кога да се отдръпне, кога да ги подтикне и кога просто да им предложи симпатия и разбиране. 

 

Академичния път отвежда Мейзи в Кеймбриджкия университет, а когато Първата световна война избухва, тя заминава да работи като медицинска сестра на фронта. 

Харесвам това, че можем да проследим живота  и развитието на главната героиня през годините и разбирам защо поема първия си случай с малко разочарование. Но под повъхността на тази банална на пръв поглед история се оказва че плуват много призраци от близкото и далечно минало. Призраци свързани с войната и нейните жертви. 

 

Основните теми засегнати в книгата са посттравматичния синдром на ветераните от войната, както и психичното здраве. Теми, които продължават да бъдат актуални и днес. А  Джаклин Уинспиър ги е поднесна с много емпатия и добра аргументация. В тази книга злодеят е войната и ужасът, който причинява на хората - без значение дали са военни или цивилни. Войната минава като танк през съзнанието на хората и премазва живота им безмилостно. 

Заобичах Мейзи и нейната история. С удоволствие ще прочета и втората.