Заглавие: "Ще Ви предпишем още една котка"
Автор: Шо Ишида
Издателство: Peppermill Books
Превод: Гергана Дечева
Брой страници: 224
Година: 2025"Ще Ви предпишем още една котка" е топла история за обичта, за мъдростта на малкия жест, за ежедневните проблеми, които на пръв поглед са незначителни, но имат способността в даден момент да се изсипват като цинами върху ни. В продължението на историята отното се срещаме с доктор Нике и неговите пациенти от клиниката за душевно здраве "Кокоро". Този път кръгът от пациенти е по-малък и тясно обвързан. С изключение на историята на Тацуя и Хаято, която също бива косвен свързана с другите, Шо Ишида е е стеснила обръча около семейството и близкия приятелски кръг на Томоя Кадживара, когото познаваме от първата книга.
Томоя е свързващото звено между всички важни събитийни точки и в двете книги. Той работи в приюта за животни, който според доктор Нике им осигурява котки за предписване и който бе неведнъж посетен от различни пациенти на странния доктор. Томоя работи в личен и в професионален аспект и с ветеринарната клиника на д-р Суда, който също беше герой в една от финалните истории на първата книга, Томоя е брат на една от пациентките на клиниката на доктор Нике, а в последствие сам се превръща в един от пациентите на странния доктор. В тази втора част Шо Ишида сглобява всички парчета и позволява на читателя да надникне зад кулисите в потайния живот на доктор Нике.
Разбира се, типично по японски нищо не е директно разказано, но затова пък препратките и малките намеци разкриват липсващите парчета по много деликатен начин и насочват въображението на читателя към така търсените отговори.
Всичко това отново е поднесено благодарение на няколко топли, човешки истории, които акцентират върху малките жестове и дребните ежедневни ритуали, които често са двигател на големите неща в живота. Докато Реона се опитва да намери мястото си в своето собствено семейство и да подреди сложните си взаимоотношения с майка си и брат си, нейната приятелка Мое търси път към сърцето на своя любим, уплашена, че ги грози раздяла, Мое е готова на всичко, дори да е в неин ущърб. А Томоя има чувството, че живее двойнствен живот, че предава всички, докато в действителност е сам, объркан и притеснен.
И тук идва на помощ лечебната сила на котките на доктор Нике, които ще покажат на своите герои, че голямата промяна обикновено се крие в една малка крачка, която просто изглежда страшна.
Те ще ни припомнят, че не може човек вечно да задържа и капсулира притесненията си, че всичко, което влиза в нас трябва да бъде освободено по естествен начин, за да направи място на новото. Ще ни припомнят, че е напълно нормално да изпитваме объркани и противоречащи чувства към хората, които истински обичаме и които са важни за нас, защото нищо в този живот не е черно-бяло. Ще ни припомнят, че всички хора са различни и това, което е неприемливо за един и напълно естествено за друг и че понякога от нас не се иска нищо повече от това да приемем другия такъв, какъвто е. Ще ни припомнят, че животът следва неумолимият ход на времето и ние не можем нито да спрем, нито да променим хора на часовника. Но можем да използваме оставащото ни време по смислен и споделен начин.
Обичам такива книги, които с малко умеят да ти кажат много - фини, практични и смислени.