"Майстора и Маргарита" - Михаил Булгаков (Ревю)

  Заглавие: "Майстора и Маргарита"

Автор: Михаил Булгаков

Издателство: Кръг

Превод: Лиляна Минкова

 

Брой страници: 416

Година: 2020

 

Винаги се чувствам нелепо, когато седна да пиша за книги от величината на "Майстора и Маргарита". Винаги си мисля "Коя съм аз, да давам оценка на писател като Булгаков?". На второ място, защото повествованието е толкова многопластово, че не съм сигурна накъде ще ме отведе този текст. Накрая все пак избирам да напиша тези редове, с ясното съзнание, че може да са пълна катастрофа, защото смятам, че е важно да се говори за големите книги, дори и когато далеч по-ерудирани от мен хора са направили далеч по-добър анализ. 

Ще започна с лесната част - изданието, което четох. "Кръг" стъпиха здраво на българския пазар с изданията, които правят. Под тяхното лого излязоха вече редица вечни романи с нови, изпипани, стилни, красиви издания, които е удоволствие да държиш в ръце, да притежаваш, да разгръщаш и четеш. "Майстора и Маргарита" излезе в две различни издания, изборът между които не е никак лесен. Но все пак си е разхищение да си купиш и двете. Така че у дома своето място намери червеното издание на книгата, което е абсолютно разкошно. 

 

А съдържанието вътре ме изненада вътре. "Майстора и Маргарита" отдавна е утвърдила своето място в литературния свят. Нямах никакви съмнения, че това ще бъде една смислена и стойностна книга. Но да си призная, очаквах да е много по-тромава, трудна и бавна. Много съм грешала. Разказът на Булгаков лети и прехвърча с лекотата на сръчен майстор-разказвач, позволявайки на читателя да види картината в дълбочина. Всичко започва в един най-обикновен ден в средата на 20в. в Москва, когато Дяволът и неговата свита стъпват на сцената. От този миг се случват редица необясними събития, които карат Москва да полудее и настръхне. На фона на цялата тази лудост обаче изпъкват ясните очертания на греховете и добротата, на любовта, сплетничеството, на лицемерието, на меркантилността, на предателството. 

Паралелно Булгаков разказва историята от ръкописа на Майстора. Ръкописът, който не гори. Ръкописът разказва една добре позната история - за един мъж, който предстои да бъде разпнат. Животът му  е в ръцете на римската власт, но дори и Пилат Понтийски не е способен да го спаси. Тук искам да отворя една скоба, не съм чела и разглеждала други по-стари издания, но в това има страхотен предговор с допълнителни бележки към превода, които за хора като мен, непознаващи кой знае колко детайло руския литературен и политически елит, бяха много интересни и полезни. Именно тези бележки, ме накараха да се замисля, колко скрити послания има в тази книга, които аз не разбирам. Също така вероятно и не малко сарказъм и ирония към конкретни руски прослойки, събития и личности, които също не мога да усетя. Дори с ясното съзнание, колко малка част от това произведение разбирам, не мога да не оценя магията на този разказ. И посланията, които отправя през призмата на любовта между Майстора и Маргарита.

Този роман заслужава втори и трети прочит, задължително след известна доза ограмотяване, в случай, че сте лаици като мен. "Майстора и Маргарита" е много детайлна, объркваща и омагьосваща книга с герои, които се отпечатват дълбоко в съзнанието на читателя - сдържания и властен Воланд, пакостливия Котарак с чеширска усмивка, нежната ефирна Маргарита. Всичко това е оплетено с отмерена доза магичен реализъм и метафоричност, които се изкачват много над пределите на литературния жанр.