"Край на дежурството" - Стивън Кинг (Ревю)

 

 Заглавие: "Край на дежурството"

Автор: Стивън Кинг

Издателство: Плеяда

Превод: Весела Прошкова

Брой страници: 432

Година: 2016

 

Срещнах се за пръв път с образа на Холи Гибни в "Другият" и страшно много я харесах. Разбирам защо Кинг е изпитал нужда да продължи да пише за нея след трилогията за детективската агенция "Търси се". Където ще се върнем и сега, в края на дежурството. Преди това обаче нека да ви кажа, че това е ревю на трета книга от поредица, може и да си спойлнете нещо от предипните две, така че четете на своя отговорност. 

 

Минали са няколко месеца, може би половин година от събитията в "Търси се", както и от последното посещение на Бил Ходжис в стая 217 на Клиниката за травматични мозъчни увреждания - стаята на Брейди Хартсфийлд – мистър Мерцедес. Човекът, който разби колата на Холи в Общинския център. Човекът, който премаза и уби 8 души и съсипа живота много повече с едно натискане на педала. Брейди Хартсфийлд, човекът, който опита да се самовзриви в зала пълна с тийнейджъри по време на концерт и да убие десетки, може би стотици деца и техните родители и придружители.

За щастие Холи го прати във вегетативно състояние - в стая 217. Брейди Хартсфийлд се събуди от комата, но според докторите мозъкът му има капацитета да изпълнява функциите на зеленчук - т.е. да заема място в черепната му кухина без да върши никаква работа. 

Бил обаче никога не е вярвал, че това е пълната истина. Носят се слухове, че странни неща се случват в стаята на Брейди, сякаш причинени от невидима ръка. Но това са просто измислици, нали?

И когато странни случаи на самоубийства започват да изскачат един след друг, Бил и Холи са принудени да надникнат отвъд това, което човешкият мозък познава като нормално, като възможно. Защото в света на Краля всичко е възможно. А той разказва толкова умело, че те кара да повярваш и в невъзможното. 

Историята е хубава, интересна, развива се с добро темпо. Има хубав ритъм в наслагването на напрежението и развръзката. Краят е очакван, предполагам всички сте се досетили още в първите страници защо се казва "Край на дежурството". Но това е хубавото на Кинг. Дори и да знаеш как ще завърши историята, а той обикновено не ги крие тези неща, пак ти е адски интересно и не можеш да спреш да прелистваш страниците една след друга.

Това, което заслужава най-голям акцент, както винаги впрочем, са образите в книгата - Бил, Холи, Брейди, Питър и Изи, Барбара и Джером, Фреди, д-р Бабино, Ал Библиотеката и начинът, по който Кинг ги създава, осмисля, развива и оставя сякаш сами да оживеят сред страниците, самият той мисли за тях като за живи дишащи същества, които се разхождат по Земята, хора от плът и кръв. Не случайно Джордж Старк "оживя" в "Тъмната половина". Вярвам, че дори и с прилична доза скромност, Кралят също осъзнава колко го бива в това и понеже е крал, разбира се, е решил да развие и тази идея и да създаде история от нея. 

Но да се върнем на Бил и Холи.

Бил Ходжис е главният персонаж - с него започва историята, негова е агенцията, той е човекът, който "намира" Холи и в последствие я приобщава към историята, той е човекът, когото Брейди мрази най-много, той е главният опонент, той е главният разследващ детектив, той е стожерът, върху който се гради цялата история. Но Холи е сърцето, тя е ядрото на историята. И вярвам, че това не е било целенасочен акт. Вярвам, че тя сама си е извоювала това място. Не знам, дали думите ми имат смисъл. Трябва да прочетете книгата, за да усетите за какво говоря. Холи е необикновена. И за мен е също толкова истинска колко сме аз и вие.

Сега след като съм си дочела трилогията мога да се насоча към "Холи", която повече от година ме очаква на рафта. Няма да е веднага. Но скоро. Нямам търпение.