Заглавие: "Кървав меридиан"
Автор: Кормак Маккарти
Издателство: Пергамент Прес
Превод: Станимир Йотов
Брой страници: 418
Година: 2023
С книгите на Кормак Маккарти имаме сложни взаимоотношения. На няколко пъти се срещаме и разминаваме. Чела съм и съм писала за "Сънсет Лимитид", която много ми хареса, но така и не изпитах потребност да посегна към следващата му творба за много дълго време. До миналия месец, когато ме загложди отвътре да започна някоя от неговите книги. И тъй като наличния арсенал в момента се ограничава до "Кървав меридиан" и "Тук няма място за старци", решението бързо беше взето.
Не мисля обаче, че бях добре подготвена за тази среща. "Кървав меридиан" е точно това, което казва и заглавието. Тя е история изпълнена с жестокост, брутално насилие и кръв за буквалното и метафорично пресичане на 98-я меридиан, който минава през щата Тексас, ключово местоположение за Мексиканската война в средата на 19 в., символична граница на края на цивилизацията и началото на Дивото, което ни запраща в суровата реалност на Дивия запад, много по-брутален и страшен от филмите, които сме гледали.
Събитията в книгата се развиват непосредствено след края на Мексиканската война в едно изключително размирно време, когато редица наемници и банди обикалят, патрулират по границата и организират хайки за избиването на индианци от племето Апачи, за да запазят налагането на западните порядки по тези земи. Една от тези банди е бандата ловци на скалпове на Капиран Глантън и Съдия Холдън, чиито образи в книгата са базирани на истинските Глантън и Холдън, за които командирът от Гражданската война Самюел Чембърлейн разказва в автобиографията си "My Confession: Recollections of a Rogue".
Историята проследява живота и по-скоро пътуването на едно безименно четиринадесет годишно момче през тези територии, което малко след началото на книгата се присъединява към бандата на Глантън. Следват редица разкази за безчинства и жестокост, описани хладнокръвно до последния кървав детайл.
Кормак Маккарти не е спестил нищо. Дори напротив постарал се е да насити картината с възможно повече ярки подробности. Тази книга може да е художествен разказ, но е съвсем легитимно отражение на действителността. Масовите убийства и скалпирането са само част естествения хабитат на този период. Истината е, че няма кой знае какво се разкаже за сюжета на "Кървав меридиан" извън изброяване на набезите, кланетата и безчинствата на бандата на
Глантън. Героите са умело скицирани, като инструменти, които пасват идеално в ръката на автора, умишлено нямат емоционална дълбочина и тежест, които да ги обвързват с категории като ценности, съвест, принципи и справедливост.
Има единствено борба за налагане на надмощие и запазване на наложеното статукво.
Макар и съвсем желана, тази емоционална дистанцираност обаче е нож с две остриета и вярвам е основната причина за полюсните мнения сред читателите. Това прави възможно пътешествието през тази книга, без читателя да бъде напълно емоционално изтърбушен. От друга страна емоционална натовареност в една творба, честно е най-сериозният мотиватор за действията на героите. Тук липсата на тази тежест и обосновка привидно превръща сюжета в едно безкрайно изброяване на лишени от смисъл сцени на жестокост и насилие.
За да добие тази история нужната и вложена тежест, човек трябва да познава малко по-добре историческия отрязък, за който се разказва. Както и творчеството и литературния размах на автора. С това знание цялата структура на романа добива съвсем други измерения и дълбочина. Маккарти е гениален, но и безкомпромисен. Историята отговаря на всички условия да влезе в жанра уестърн, но идеологията на жанра е сбъркана - няма го силният и смел каубой, който защитава беззащитни жени и деца от индианските набези. Той е заместен от хайка свирепи пияници, които безчинстват къде що имат възможност. Моралът е изпразнено от смисъл понятие, на негово място се ширят законите на войната. Заедно с него на дъното на помийната яма са потънали и ценности като доблест, чест и добродетел. Всичко се движи от стихийността на мародеския живот. И в този ред на мисли границата между цивилизования свят и варварщината е размита до точка на сливане - безсмислица. Няма цивилизация, която да отговори на диващината, защото всички са варвари.
Това, което ми направи силно впечатление беше езикът, който използва Маккарти. Въпреки почти тоталната липса на диалози и постоянната, натрупваща се събитийност, редуващи се разкази за изкормени вътрешности и скалпирани глави, разказът се излива гладко и на места дори баладично сред страниците на тази книга.
Каквото и да сте се представяли, че ще откриете в този роман, вярвам че Маккарти е надхвърлил тези очаквания и е отвел историята на съвсем друго ниво. Тази книга се оказа определено по-голяма, отколкото аз очаквах и мисля да посегна към нея отново след време, когато прочета "Пътят" и "Тук няма място за старци". Аз лично оставам с усещането, че съм пропуснала някои нюанси в разбирането си за този роман. Вярвам, че сред страниците му се крие много повече от това, което успях да видя. Затова реших да разръчкам малко информация за книгата в интернет и попаднах на едно великолепно ревю в сайта на Shadow Dance, което си позволявам да споделя, защото си заслужава да се прочете.
Към ревюто в Shadow Dance: https://www.shadowdance.info/
Няма коментари:
Публикуване на коментар