Този прочит на Хиляда и една нощ беше едно наистина красиво и увлекателно преживяване. Признавам си, че не съм чела оригиналните истории и не съм сигурна, че след интерпертацията на Ханан ал-Шейх ще искам да ги прочета. Малко ме е страх, че ще развалят магията от тези. Ще изчакам, пък ще видим.
И макар да не съм чела арабските приказки в оригинал, това е история, която всеки познава - за сладкодумната разказвачка на истории Шехеразада (или бива наречена в тази книга - Шахризад), която омайва предадения и наранен арабски принц, дави го нощ след нощ в благоуханието и нежността на поучителните, магични истории, които му разказва и го оставя на ръба на познанието, чезнещ в собственото си любопитсвто, неспособен да вдигне ръка и да прекъсне тази идилия. И така нощ след нощ.
Но историята на Шахразад остава някъде назад, докато чета. Разказите преливат един в друг и следват неотлъчния ритъм на Багдат. Ханан ал-Шейх ме потапя в задуха на пъстрите, пренаселени пазари, в благоуханието на халифския харем, в адското леговище на самия Шайтан и в нежната красота и дивност на джиновете, докато не се изгубвам напълно в очарованието и жестокостта на думите й.
Прекрасно издание с красиви илюстрации, които допълват по уникален начин цялостната атмосфера, която създава книгата.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
-
Фина, елегантна размяна на писма между Адам и Луиз. Една двойка, превърнала се в две единици. Или може би не съвсем. Писмата им разнищват въ...
-
Никога не съм била жертва на физическо насилие, но и аз както голяма част от вас съм имала години, в които съм се чувствала като аутсайдер в...
-
След "Повелителят на мухите" имах нужда от четиво, което да ме издърпа от мрачните ми мисли и да ме накара отново да отменя смъртн...
Няма коментари:
Публикуване на коментар