Мъгли и мистерии заливат мрачния Амстердам

XVII век. Водата заплашва да залее мрачния Амстердам. Влагата и мухълът пропълзяват навсякъде. Достигат до хорските души и обгръщат сърцата им с ръжда. 
Джеси Бъртън разказва една мрачна и мистериозна история за посредствеността на чувствата, за религиозния фалш и привидния морал на еснафа. 

Няма да задълбавам сюжетно, защото книгата беше толкова нашумяла преди години, че вероятно малцина не са я чели.
Все така изоставам от всеобщата вълна. Честно казано тази я избягвах, защото в момента не ми пасва много жанрово, но също като трилогията на Сафон се оказа приятна изненада. Противно на очакванията ми страниците се извъртяха неусетно в ръцете ми. 

Джеси Бъртън ни въвежда умело в живота и порядките през XVII в Европа. Четеш и се благодариш, че живееш три века по-късно, особено, ако си жена, макар че и както разказва историята и за мъжете не е съвсем безопасно. Ужасно е, когато обществото позволи на предразсъдъците да го ръководят. "Миниатюаристът" е много повече от мистерия и исторически роман. Тя е сблъсък на свободната воля със закостенялото статукво. Когато преполових книгата, в мен се загнезди едно нахално усещане, което не ме остави до края. Една протегната ръка към светлия край на тунела. И с всяко изречение усещам как се доближавам до слънцето, усещам как топлината гали кожата ми, но края на тунела ми изглежда все така далечен. Докато изведнъж меката топлина не залива цялото ми същество в края на романа и аз осъзнавам, че тунелът може да бъде също толкова уютен. Човек може да свикне с всичко и може да превърне всяка къща в дом. Осъзнавам, че истинската топлина извира от самите нас.

Може би затова харесах тази книга. Заради малките истини, които управляват сюжета и живота ни. 
Всеки от героите носи бремето си и плаща цената за греховете си. Никой не се измъква от псевдо правосъдието на амстердамското пуританското общество. Свят, в който свободата да бъдеш себе си се заплаща с живот. В тази мрачна атмосфера Джеси Бъртън рисува своите герои, без излишни украси - грешници изпълнени с надежда.


А миниатюристът майстори своите съвършени миниатюри и заплита възела на съдбите на своите съграждани - насочва ги, предпазва ги, преследва ги. Миниатюристът е винаги там в сенките и дори когато авторката го изкарва от сцената, присъствието му продължава да се усеща осезаемо.
Обаятелна история за красивите и грозните кътчета на човешката душа. На тези, които все още на са я чели, я препоръчвам, дори и да не изглежда вашия тип книга, дайте й шанс. Може пък да ви грабне.