"Мълчанието на агнетата" - Томас Харис (Ревю)

 

Заглавие: "Мълчанието на агнетата"

Автор: Томас Харис

Издателство: Ciela

Превод: Жечка Георгиева

 

Брой страници: 368

Година: 2021

 

Тази книга е класика, до известна степен заради брилянтната актьорска игра на Антъни Хопкинс и Джоди Фостър в едноименния филм. 

Не мисля, че веднъж видял човек Антъни Хопкинс в образа на д-р Ханибал Лектър с усмирителна риза и намордник зад дебелите решетки в килията му в психиатричната клиника, има дори и бегъл шанс да си го изкара от ума някога, камо ли да го забрави. Дори и сега четейки книгата, не мога да визуализирам д-р Лектър по различен начин, нито Старлинг. 

 

"Мълчанието на агнетата" е от онези истории, които познаваш без да си чел книгата или гледал филма, превърнала се в легенда, в нарицателно, във фраза, в част от речта и ежедневието ни. Да прочета книгата беше странно и вълнуващо усещане. Бих казала дори малко нелепо, защото тази книга е първоизточника на легендата. Но легендата я е надраснала толкова много, че години по-късно си мисля, колко големи обувки има да запълни Томас Харис. А те всъщност са неговите собствени.

 

Е, тези история има защо да се е превърнала в легенда. Доктор Ханибъл Лектър е изключително интелигентен, проницателен и безскрупулен социопат. Срещата му с Кларис Старлинг го извежда от собственото му мълчание. Доктор Лектър не прави нищо без причина и план, всяка дума е премерена, дължината на всяко мълчание точна. Всеки детайл, жест, усмивка, дъх, поглед на неговия събеседник биват уловени, разчетени и използвани по възможно най-изгодния за него начин. Доктор Лектър е свръх интелигентен и затворен в една гола килия в психиатричната клиника, което му предоставя всичкото време на света за размисъл. Представете си какво количество информация може да преработи и синтезира неговият аналитичен ум при това скучаещо ежедневие. Разбира се, появата на Кларис Старлинг е свежо разнообразие, което събужда интереса и хищническата му природа. Тя е агнето, а той вълкът. 

 

Кларис е натоварена със задачата, да разговаря с д-р Лектър и да се опита да го убеди да попълни въпросник, който е част от изследването на ФБР за профилирането на престъпнците. Прикритият мотив на ФБР, разбира се, е надеждата да заловят Бъфало Бил, жесток сериен убиец, който разхвърля насам-натам трупове с одрани кожи.  Ханибал Лектър, от своя страна, не се интересува от това какво искат те от него, но в появявата на тази млада жена, вижда възможност да постигне своите собствени цели, затова въвлича младата ФБР стажантка в напрегната игра на котка и мишка, изпитвайки почти перверзно удоволствие от това да се рови в миналото и в най-травматичните й спомени, подхвърляйки й на пръв поглед трохи от истината.

 

Сюжетната линия с доктор Лектър всъщност е второстепенна, тя е средството, с което Кларис трябва да залови серийния убиец. Но не мисля, че има вариант, в който образът на Хабинал Лектър да участва в нещо различно от главната роля. 

В обощение ще кажа, че създаването, изграждането на образа на д-р Лектър е гениално, диалозите между двамата приковаващи, а играта, преследването, напрежението, надлъгването, размяната на информация и задкулисните игри и планове, които всеки крои, са способни напълно да ви погълнат. Трудно е да започнеш друг трилър след тази книга.