"Последната империя" е началото на един мащабен проект. Още с първите страници на книгата пред мен се разкрива един нов свят. Свят, който Сандерсън изгражда дума по дума, герой по герой, събитие след събитие, като с всяка изминала страница се повяват нови и нови парчета от пъзела, който нямам търпение да започна да сглобявам.
Последната империя се е ширнала с необятните си територии, образувала се вследствие на някаква митична и мистична борба с Дълбината. Но какво точно е Дълбината не става ясно. Лорд Владетеля, който властва над Последната империя повече от хиляда години е този, който е спасил света и е станал негов господар. Но от спасител се е превърнал в тиранин.Финансовата ножицата между обикновените хора и аристократите се е увеличила многократно. Скаа са се превърнали в роби толкова отдавна, че не помнят какво е да не се страхуваш от бича и вече напълно са се примирили със съдбата си. А благородниците, които господстват над тях са изгубили всяка мярка за човечност.
Тучните поля и красивите цветя отдавна са изчезнали. Пустошта се е разстелила по земята и сажди се сипят от небето. В тази негостоприемна земя, подчинена на един тираничен владетел, едно момиче се опитва да оцелее на улицата. Вин живее ден за ден, работи за жесток и безскрупулен водач на банда и таска по малко всеки ден своя Късмет, за да преживее поредния побой и поредния ден.
Докато не среща Келсайър - мъж с опасна усмивка, който разкрива пред нея света на аломантията.
Животът на улицата учи на много неща - бдителност, мнителност, недоверие и жестокост. Но след срещата си с него, Вин започва да разбира, че има още много, ужасно много за научаване. Вин ще се научи да контролира този свой Късмет. Ще научи откъде идва силата на аломантията и как да я използва, ще се научи да бъде Мъглородна. Но преди всичко й предстои да научи, че не всеки иска да й забие нож в гърба, че на този свят съществуват и ценности като доверието, обичта, силата на приятелството, любовта, жертвоготовността и желанието да помагаш на другите.
Аломантията е привилегия на благородниците. Предава се по наследство и е най-силният коз на аристократите. Позволява да бъдат горени метали в тялото на човек, като всеки метал му дава различна сила. Хората, които могат да горят един метал се наричат Мъгливи. А тези, които могат да горят всички метали в тялото си - Мъглородни. Силата, която произтича от изгорените метали, дава възможност на аломантите да Тласка и Дърпа метали, което им помага да се придвиждат бързо и леко в мъглите, да Усмирява и Размирява чувствата на другите, да засилва сетивата, да прикрива собствената аломантия, да подсилва тялото толкова, че да позволи на аломанта да преживее дори смъртни рани. Всички тези метали са конвенционални и често използвани в ежедневието - желязо, стомана, мед. Но има един сред тези метали, който дава невероятно предимство на аломанта. Това е Атиумът. Метал, който позволява човек да надникне за няколко секунди в непосредственото си бъдеще. А в ключови моменти разликата между живот и смърт е едно единствено движение, едно примигване, един дъх.
Атиумът е ключът към властта в империята на Лорд Владетеля. Да контролираш най-важния ресурс в един свят на аломанти, означава да държиш всички на каишка и подчинени. Атиумът е ужасно скъп метал и единствено богатите аристократи могат да си позволят да го купят, но дори и те имат право да притежават само определено количество.
Келсайър е странна птица, както и повечето наемници, с които работи. Преживял една кошмарна година в Хатсинските ями - единствената мина, където се добива Атиум, Келсайър се изправя на прага на лудостта и може би дори го прекрачва с единия крак. Всеки, който го познава се съмнява в здравия му разум, но магнетичната му натура притегля хората и подклажда стремежите им.
Келсайър намира Вин на прага на най-важната операция през живота си. А първата им среща се превръща в урок по доверие. Сякаш без капчица съмнение и на пръв поглед доста наивно, Келсайър събира своята група от доверени хора, Мъгливи, които могат да горят различни метали, и в присъствието на Вин разкрива своя налудничав план да разбие Последната империя и да премахне Лорд Владетеля, с който има да разчиства лични сметки, след като е загубил своята любима в Хатскинските ями.
Останалите членове на групата са не по-малко колоритни - елегантният Бриз, който с лекота Усмирява чувствата на околните, Хамънд, който не крие своята сила единствено в мускулите или в притиюма, който гори, но и в сърцето си, което отдава на тази идея, вечно намусения Клъбс, който умело прикрива аломантията на своите съратници, Доксон, който макар да не е аломант, прави това начинание възможно, занимавайки се с координацията, организацията и разчетната част на общия им проект. И накрая любимият ми Сейзед - териски стюард. Сейзед е Пазител, Хранилище на информация. Той пази в себе си хиляди религии, милиони легенди и всяко късче история, до което е успял да се допере през годините от времето преди Възнесението до сега. А на всичкото отгоре владее и Ферохимията, но няма да ви развалям удоволствието сами да откриете тайствените му способности. Вечно сериозното му изражение, тънкия хумор, леката усмивка, безусловната лоялност и несъмнено изключителните му способности превръщат Сейзед в един от най-любимите ми характери в тази история.
Обичам такива книги. Книги, в които магията не е някаква мистична, неясна величина, а точна, конкретна и обусловена като наука. Обичам книги, в които причинно-следствените връзки са толкова добре обяснени и логични, че историята те така да се запиташ, дали наистина не е съществувал този причудлив свят, в който авторът те въвежда. Обичам книги с добро темпо и сюжетна линия, която не ме кара да се съмнявам в историята, Обичам герои, чиито действия мога да си обясня, не винаги на момента, но когато накрая затворя последната страница, да знам, че всичко си е дошло по местата, че всяка дума, всяка сцена има своята роля в историята и я е изпълнила блестящо. Брандън Сандерсън е майстор.
Дори и да изпиша 100 страници, няма да успея да ви загатна за всички нюанси на тази книга. А и не искам. Тя отива много по-дълбоко от фентъзи приключението. Повечето вече сте чели поредицата. Ще оставя останалите сами да открият какви изненади им е приготвил Сандерсън в тези книги.
Интриги, шеметни битки, завладяващи двубои, аломантия и още скрити тайни изскачат от страниците на "Последната империя". Брандън Сансерсън ме кара да бъда част от това приключение, да се напрагям, когато любимите ми герои се намират в смрътна опасност, да летя из мъглите заедно с Вин и Келсайър, да затаявам дъх пред стоманения поглед на Марш, да се чувствам съпричастна с миналото на Доксон, да танцувам, докато ме заболят краката на баловете с Вин и да ми отнемат и без това малкото сън, който успявам да си открадна нощем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар