"Мостът на Клей" - Маркъс Зюсак (Ревю)

Заглавие: "Мостът на Клей"

Автор: Маркъс Зюсак

Издателство: Пергамент Прес

Превод: Светлозара Лесева

Брой страници: 528

Година: 2019

От всички книги на Маркъс Зюсак най-малко харесвам "Крадецът на книги", ако изобщо мога да използвам подобен род определение за творчеството му. Защото аз абсолютно и безусловно обичам всяко изречение излязло изпод перото на този човек. Зюсак умее да пише за семейството по начин, който малцина могат. А когато нещата опрат до отношенията между братя, били те двама като в трилогията за братят Улф или петима, както е тук, е безапелационен майстор.

Имам чувството , че ще прецакам това ревю, защото историята на семейство Дънбар е изтъкана от толкова много нишки, които се преплитат една през друга във времето...изтъкана е от емоции, сълзи юмруци и смях, защото такива са си момчетата - един чуден възел от лакти, кости и колена. Чудя се колко далеч мога да стигна с думите си, без да разкрия неща, които ми се иска сами да разкриете.
А може би не е нужно.

Чувствах се по-сходен начин, когато четях трилогията за братята Улф. Опустошена, привързана, част от тях. Когато Зюсак разказва, имам чувството, че двамата с него сме част от семейството. Седнали сме като Пени и Клей на пода, опрели гърбове в кухненските шкафчета и той ми разказва истортии. А аз слупам ненаситно.


Това е една обикновена банална семейна история. Една борбена майка, която умира. Един неспособен да продължи напред баща, който си тръгва. И пет момчета, които трябва да се научат да се справят сами.
Но не ги жалете чак толкова. Не, защото не са окаяни. О, такива са. Нещастни и щастливи едновременно, силни и слаби, кротки и диви. Но не ги съжалявайте, защото не такова отношение заслужават. Братята Дънбар са колоритни и цветни личности, всеки идиот по свое му.

Да получиш един след друг ударите, които поразяват семейството им в тази крехка възраст, несъмнено оставя трайна следа. Но те се сплотяват, карат се, бият се, нали са си момчета. Но дори и битките им преливат от споделени чувства, които като везна се излиwат от единия в другия, готови да запълнят празнината за малко, да спрат болката, преди отново да се влеят в старата празнина и да утешат нея отново.

Загубили Пени, изоставени от Майкъл, братята Дънбар оцеляват. Продължават да вършат щуротии, пазят си гърба един на друг и са готови всеки миг да се хвърлят един срещу друг в ожесточен бой. Заедно са. Пет момчета в празната къща, изпълнена със спомени.
До деня, в който баща им се връща и ги моли да му помогнат да построи мост. В този миг се превръщат в четири момчета и един предател. Клей, който ще се изпъне като струна, за да построи един мост между всяка точка в това разбито семейство. Мост между минало и настояще, мост между тъгата и радостта, мост между живота и смъртта. Мост направен от него.


Зюсак познава и борави ужасно добре с механизмите на сложните семейни взимоотношения. Такива каквито са. Мрежи, в които всеки от нас се е оплитат. Борба на воля, инат. Смях, крясъци, позволени шеги и такива, които преминават границата на изградения авторитета. Последствия, тайни, предателства, признания, искреност и вина. В тази простичка история ще откриете частици от себе си, които може би отдавна сте погребали, ще изровите някои прашни призраци от гардероба, ще ги отупате от прахта и ще си припомните щастието и ужаса, в които са ви хвърляли те. Ще ви се прииска да сте имали братя. Ще си спомните колко мразехте и обичахте братята си.

Чудя се, какво ли е да прочетеш Зюсак, докато си тийнейджър. Вероятно несравнимо.
Да, знаете, одрасках само повърхността. И не знам дори дали я драсках или просто я погалих с перце. Във всеки случай "Мостът на Клей" е много повече от това, което ще прочетете тук.