![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjh1qETR9xEf4yQ9LAvE3QO61x5S5z0lxY-d046DSArMxnRtZMmj_20N0ijFSXJnKm4SdAYe4PYasUE7KD75LOiXgYtcWT6AvpwxJKYOSXsBE8wkbRLJXP_MeZrFafqE_zIHGIsaTpURUI/s320/prispivna-pesen-v-aushvitz-mario-eskobar-ciela-9789542831037_1.jpg)
Заглавие: "Приспивна песен в Аушвиц"
Автор: Марио Ескобар
Издателство: Сиела
Превод: Надя Златкова
Година: 2020
Брой страници: 224
Винаги е много трудно, когато пишеш за книга за холокоста. Но това никога не е било причина да не го направя. Защото вярвам, че в нас е отговорността да съхраним паметта на осъдените да носят различен цвят на очите, кожата или косата от "правилния".
Има нещо общо в книгите, които разказват лични истории от лагерите. Те рядко са дълги и разказват историите си с кратки съобщителни изречения. По-скоро като хроника на събитията, отколкото като художествена литература с биографичен елемент. Но това според мен не е липса на умения или талант. Не е нужно да описваш с епитети ужасите в лагера. Сякаш просто да предадеш телеграфично фактите е повече от достатъчно, за да изпълни ума ми със страх и ненавист.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgSv5qeVcGJK1EVItf7LT70_uwy0ek6GLoyzMG0rt_EULvgJ49ObzFmzKAKIw44vmThLtPTvtY_vsTPSYsgOFb0Nn_4ni9zFYylXoxhQgCwoM1txAyu6WpMGIh6nOynLWM7q6mbBgJ3CZY/s320/94617765_2540186286249562_5135865946312802304_n.jpg)
Така че Хелене събира набързо куфарите и тръгва заедно със семейството си към лагерите на смъртта.
Пътуването до там е ужасно, наблъскани като жвотни в товарни влакове десетки хора измират още по пътя. И колкото и страшно и опасно да изглежда всичко, човек почти изпитва облекчение, че слиза от студения, вмирисан влак.
Но тогава новият ужас започва - разделянето на семействата, разпределянето по бараките, първия побой, който трябва да ти помогне да разбереш по-правилно ситуацията, в която се намираш. Бараките са ледени, влажни, вмирисани, пълни с паразити и болести, нагъчкани като във влака, с който си дошъл, а обитателите им са крайно негостоприемни, защото още хора в бараката, означава още по-ограничено място.
Фактът, че Хелене е чистокръвна германка, както и това, че е медицинска сестра, скоро облекчава да известна степен живота на семейството. Тя започва работа в клиниката и скоро биват преместени в по-добра барака с по-гостопримни съкилийници. Марио Ескобар натрапчиво повтаря през цялото време фразата "малко по-малко ужасно". Не "малко по-добре". Не, нищо в този лагер не може да бъде по-добре. Може да бъде единствено "малко по-малко ужасно".
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhzATNKK3MChCRYlsFoOOM5_SMF_S_Y9a8rwtpZeOTc3zrIPEJKuEZDHgqEVi_cTN7evwE8xXoZgYn-_3__7-3bzWMAfNs5PulFunWiArwf0PwSZ3MSnzrUxiiVYivH7WtgNbqdtfv3A9I/s320/51Uqg0cZh2L.jpg)
Давя само при мисълта, какво следва.
Деца от детската градина изчезват често. Най-често близнаци. А страхът е сковал сърцето на Хелене в здравите си юмруци и постоянно й нашепва "Ами, ако утре вземе твоите близнаци?"
Слуховете за жестоките експерименти на Менгеле се носят мрачно из бараките, а случайно видените свидетелства за жестоките му експерименти върху децата са способни да изкоренят и последната капка здрав разум у затворниците. Настроенията са променливи. Детската градина едновременно вдъхва кураж и всява неимоверен страх. А отговорността ляга върху раменете на Хелене. Отговорността за живота на всички деца. Защото тя е ръководителката на детската градина.
Историята на Хелене Ханеман е безкрайно тъжна, задушаваща и мрачна. Всички истории от концлагерите са такива. Трудно се преглъщат. После дълго време горчат. Но има и нещо друго. Любов, надежда, човешки дух, който не може да бъде пречупен.
Виктор Фанкъл каза в "Човекът в търсене на смисъла", че единственият начин да оцелееш в концлагерите е да не се предаваш. Откажеш ли се сам, никой не може да те спаси. паднеш ли духом, свършен си. Затова не мога да гледам на Хелене Ханеман като на губещ. Нейната сила и дух остават непречупени до самия край, за да се противопоставят на нечовешкото отношение на нацистите, за да дадат урок на целия свят. Урок по човечност и любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар