"Тази свирепа песен" - Виктория Шуаб (Ревю)

Заглавие: "Тази свирепа песен"

Автор: Виктория Шуаб

Издателство: Емас

Превод: Елена Павлова

Година: 2019

Брой страници: 384

Виктория Шуаб се превърна в един от любмите ми автори с поредицата си за Цветовете на магията. Първата книга "Четирите цвята на магията" бе малко тромава, въвеждаща. Но несъмнено идеята й бе наистина много интересна и загатваща интригуващо развитие. Затова не се и замислих, когато излезе "Сборище на сенки" и си я купих. И се влюбих. Сякаш крилата на Шуаб изведнъж бяха пораснали и тя полетя със силата на вятъра в размаха си. 

И разцъфна окончателно в "Заклинание за светлина".

Сега видя ли нейното име на корица и знам, че ме очаква нещо прекрасно между страниците й. 

Така че без капчица съмнение се сбодих с "Тази свирепа песен" на Коледния панаир на книгата в НДК. Но дори и да не знаех всичко това, разкошната корица на Kontur Creative и поревода на Елена Павлова са повече от достатъчни, за да я прочета. 

Виктория Шауб гради нов свят, не по-малко впечатляващ от този на четирите Лондона. Свят на чудовища. 

Някъде в неопределеното бъдеще светът се е променил след Явлението, което е създало чудовищата. Мълчаи, сънаи и корсаи. Чудовища, които се хранят със живот, страх и души. 

Градът е разделен на две. В едната половина един човек властва над чудовищата и осигурява защита от тях на хората срещу пари, статут и власт - безмилостният Харкър.

В другата половина положението се овладява от семейство, чиито деца са чудовища. Най-страшните от всички - сънаи. 

Кейт Харкър, дъщерята на господаря на чудовищата и Огъст Флик, син на водача в другата половина на града, най-силния поддръжник на Примирието между двете половини се превръщат в неволни врагове и съюзници в тази история.

Двамата "се оказват съученици". Това е една интересна среща. Двама младежи, които стоят от двете страни на барикадата и едновременно с това са опрели гръб в гръб и се бият срешу целия свят, имайки доверие само един на друг. Свирепото човешко момиче и човечното чувствиетлно чудовище. Каква комбинация само, а?

Знаете ли какво умее да прави Огъст? Той яде души. Неговото присъствие кара хората да бъдат искрени, а невъзможно красивата мелодия на цигулката му ги кара да признаят и най-мръсните си тайни, най-черните си престъпления. Тя вади душите им на повърхността, за да може сънаито да ги погълне. 

Ще си кажете не е кой знае какво. Нали Огъст е добричък. Просто ще спре да яде душите на хората и ще се превърне в истински водач на чудовищата. Но Шуаб е безмилостна. Няма спасение от тази чудовищност. Ако Огъст престане да се храни, което повярвайте ми той е опитвал, когато гладът окончателно го завладее, последствията са катастрофални. Мнозина губят живота си, без значение, дали са невинни или виновни. Сънаито се храни, докато не загуби себе си в този пир на смъртта.

В същото време Кейт е най-обикновено момиче, което е израстнало в сянкатана свирепия си баща. Тя е всичко, което Огъст мечтае да бъде. Човек. Но за да оцелее в своя свят, е принудена да се превърне в кръвожадно подобие на своя баща. Той е единственото семейство, което има, което познава. Затова тя е готова на всичко, за да получи одобрението му. И се справя прекрасно. Кейт е жестоката принцеса на града. Тя няма приятели, но определено не искате да бъдете нейн враг. 

Кейт и Огъст ще бъдат принудени да бягат с цената на живота си, защото стойността на Примирието е изтъняла до прозрачно було. На някой му е писнало да се съобразява. И какъв по-добър начин от това, да убиеш дъщерята на Харкър и да натопиш синът на Флик. Идеалният начин да обявиш Примирието за невалидно и да започеш война.

Героите на Шуаб носят онази искра, който ме кара да тръпна в очакване. Не че са безстрашни. Или перфектни. Не. Те са нещо много по-интригуващо. Те са свирепи и гладни за живот. Те са готови да се борят за своето оцеляване. И не са сами. Силата е в слабостите ни.

Типично в стила на Шуаб, "Тази свирепа песен", започва малко мудно, първите страници са по-скоро описателни, отколкото дейни, за да въведат читателя в света на чудовищата. Но това, което следва компенсира многократно тези някоко страници. Действието е динамично  и изпълнено с обрати. Атмосферата е мрачна и заплашителна. А музиката, която се лее вълшебна.