вторник, 28 юли 2020 г.

"Змия и гълъб" - Шелби Махурин (Ревю)

Заглавие: "Змия и гълъб"

Автор: Шелби Махурин
Издателство: Ибис
Превод: Боряна Даракчиева

Брой страници: 420
Година: 2020


Очаквам "Змия и Гълъб" от момента, в който Ибис, обявиха, че ще я издадат. А с напредване на времето, очакванията ми се натрупваха, за да достигна до момента, в който вече я държа в ръцете си едновременно нетърпелива да я зачета и малко притеснена, че няма да отговори на  завишените ми очаквания. Но тя е точно това, което очаквах, дори нещо повече, защото съм се смяла с глас на някои от диалозите. И как няма. Шелби Махурин е привързала в брачна клетва два избухливи характера. Но това далеч не е класическата история за "укротяване на опърничавата", както изглежда на пръв поглед.

Лу е дива котка - устата, саркастична и непримирима. Тя е вещица в свят, който изповядва принципите на Инквизицията. Преследвана от вещици и хора, Лу се е научила да оцелява в тази жестока реалност. Прави каквото е нужно, крие се, бяга, лъже, краде, убива. Лу е престъпница и пълна противоположност на Рийд Дигори.

Рийд притежава профила на военен. Той е обран, прилежен, винаги спретнат, праволинеен и отдаден на това, което прави. Рийд е ловец на вещици. Не просто ловец, той е техен капитан. Рийд познава много добре природата на вешиците. Знае на какви ужасни дела са способни - в цитаделата на ловците има лечебница която приютява покосените от магията на злите вещици. Рийд знае, че те не са хора и не заслужават нито милост, нито живот. И няма да я получат. Затова, той е отдал живота си на тяхното преследване и изгарянето им на клада. Рийд е защитник на безпомощните. Той е отдал ивота си на това да защитава невинните.

До деня, в който налита на Лу. И тази среща ще обърка живота и мислите на двамата. Да не говорим, че изходът от втория им сблъсък е фатален. За да запазят и двамата живота си (Лу в буквален смисъл, а Рийд в метафоричен),  те встъпват в брак.
Представете си как се отразява Лу на подредения и праволинеен живот на Рийд. Тя е като буря в в безоблачното му небе. Рийд има ясна мисия в живота. Открий вещица, изгори я. Той е капитан на отряда, има репутация, правила, задължения. И изведнъж в така разграфения му живот се поява една престъпница, която не спира да го предизвиква, да го излага и да го забърква в проблеми с поведението си. Тя е нахална, вироглава и арогантна. Не слуша какво й се говори и не спазва абсолютно никакво благоприличие, да не говорим за правила.

Първата ми мисъл, когато опознах образа на Рийд, беше: "какъв бастун само". Представете си удоволствието, което изпитах, когато няколко страници по-късно Лу му го каза право в очите. Без увъртане! А как съм се смяла само. Дори и сега вече два дни по-късно пак се смея с глас. 

В този момент, разбрах, че ще съм безутешен фен на книгите на  Шелби Махурин. Особено ако ги пише с това закачливо чувство за хумор. 
Цялата книга беше една чудновата бърканица от закачливи диалози, напрегнато действие и  много обрати. Но зад цялата тази вещерска атмосфера с преобладаващи шеги и закачки, дълбоко в основата на конфликта, стои обикновената човешка жестокост, от онази, която само ние можем да си причиним един на друг, продиктувана от тесногръдие и изразена в преследването от едни хора на други. Обезличаването на индивидуалността и обединяване на греховете и вината под общ знаменател в крайна сметка ни кара да заклеймим една цяла група от хора. И да ги обявим за враг. Да въвлечем всички в една продължетелна вражда, която ще прерастне в кървава война. 

Харесва ми колко широк е размахът на Махурин. Тя е избрала да бъде мноколика в стила си. Ту шеговит и лековат, ту напрегнат и потаен. А изненадите ме следват до края,  до последните страници. Но това е съвем нормално, имайки предвид колко здраво са се оплели сюжет и герои. Прекрасен дебют. Надявам се, да видим още много истории, разказни от Махурин.





***Благодаря на Издателство Ибис за предоставената възможност! ***

Няма коментари:

Публикуване на коментар