четвъртък, 4 ноември 2021 г.

"Нощен патрул" - Сергей Лукяненко (Ревю)

Заглавие: "Нощен патрул"

Автор: Сергей Лукяненко


Издателство: Сиела

Платформа: Storytel

Превод: Васил Велчев

Прочетено от: Момчил Степанов

Брой страници: 466

Година: 2020


С Патрулите се знаем отдавна, но само физиономично. Започнах да си ги купувам още преди години по книжните панаири. Защото звучат интригуващо, защото имат елегантни твърди корици със страхотен дизайн, защото съм чела страхотни отзиви за тях. Имах куп добри причини. Не успях да събера всичките части от изданията на ИнфоДар, чиито дизайн ми е все така любим. Обикновено това не е проблем, но с Патрулите имах някакво натрапчиво и инатливо желание да събера поредицата преди да я прочета. Може би защото наистина много харесвам тези издания. Впоследствие, с новите издания на Сиела, поредицата започна да излиза като аудиокниги в Сторител, което намали неудовлетворението ми на маниак  от незавършената колекция и спокойно развърза възела в гърдите ми, когато заслушах първата. 
 
Пристъпих колебливо  в Сумрака и не пожелах да изляза, защото ме привлича със своята загадъчност и магия. Всичко може да се крие в Сумрака. Цял един свят, който не познавам. А Лукяненко сякаш слага пръст пред устата си и тихичко ми прави знак да мълча, а след това повдига завесата и ме повежда в Сумрака, където силите на Доброто и Злото танцуват своя безкраен Валс - две напред, една назад. Ту доброто води, ту - злото. Но това праволинейно изказване е доста плоско. Лукяненко е раздробил този танц на осминки и шестнайсетинки. Тоновете отекват в ума, сърцето и съвестта на героите, в морала, в етиката, в ценностите им, в общоприетите норми, в идеалите, в действията и най-накрая съвсем на повърхността, в тяхната принадлежност. 

 
В Сумрака редът се пази от Дневния и Нощния патрул, които от векове си сътрудничат и противоборстват в крехко равновесие. Лукяненко работи умело с контрастите и е това видимо, както в сърцевината и обложката  на историята, така и в нейния концептуален скелет. В Нощния патрул работят Светлите маговете, а в Дневния -  Тъмните. Историята се разказва от Антон Городецки - посредствен светъл маг от Нощния патрул, който застава в окото на бурята, заради чувствата си към Светлана. Не че изгаря с бъде там. Антон по-скоро би искал да не го занимават. Но неговата любима, Светлана, се оказва важен проводник в предстоящите планове за традиционното прекрояване на света. Светлите си мислят, че светът трябва да изглежда по един начин, Тъмните  - по друг. Всички обещават, че няма да го закачат, но в действителност всеки крои планове. Въпросът е кой ще удари пръв. Кой пръв ще наруши Споразумението и крехния мир помежду им?


Лукяненко обича да чертае граници със своите контрасти и да ги размива. Играе си със светлини и сенки, осветява ти очите, а после те потапя в пълен мрак, докато не изгубиш дирята на границата. Тя е толкова тънка и се прекрачва толкова лесно. Една лоша постъпка прави ли ни лоши? Едно добро дело може ли да отмие всичката лошотия, която сме сторили? Кое каква тежест има и колко далеч е готов да стигне човек в името на "общото благо"? Откъде е сигурен, че именно това е общото благо? 
Въпросите са много, а отговорите всеки носи в себе си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар