"Юми и художникът на кошмари" - Брандън Сандерсън (Ревю)

 

 

Заглавие: "Юми и художникът на кошмари"

Автор: Брандън Сандерсън

Издателство: Studio Artline

Превод: Мартина Неделчева

 

Брой страници: 544

Година: 2024

"Юми и художникът на кошмари" е част от тайните проекти на Сандерсън. Изключително красива и изящна, тя е подарък за жена му, едно изпълнено желание - да напише романтична история. 

Разбира се, тя е романтична точно в негов стил. И не го казвам с лошо, романтиката присъства в почти всичките му книги като чисто човешка емоция и всъщност доста често е на фокус, но не превзема цялата история, не се натрапва самоцелно. Предвид, че историята на Юми и Художника е вдъхновена от азиатската култура, трябва да кажа, че Сандерсън се е справил страхотно, уловил е онази тиха срамежливост, деликатност в отношенията, които обаче носят натрупваща се динамика и избухват ярко в точния момент, за да достигнат до читателя и да го развълнуват. 

 

Юми и Никаро живеят в два различни свята. Тя е избраницата, която  призовава привиденията - малки късчета божественост, с които сключва сделка. Подарява им до изнемога своето изящно изкуство в замяна на малки придобивки за нейния народ - поливна система за посевите, сянка за магазина, за да работи с по-дълго работно време, чисто битови, структурни неща, които помагат на нейните хора да оцелеят, да се развиват.

Никаро е художник на кошмари, неговият свят е затворен под огромен покров и съществува благодарение на хионовите лъчи, които захранват живота и необходимите им технологии. 

Ала по улиците на неговия град се разхождат безплътни кошмари, които се хранят с хора, с душите им. Художните вграждат кошмарите в своите платна, придавайки им безобидна форма и по-този начин ги обезвреждат. 

 

Юми и Никаро са  много добри в това, което вършат, но то не ги прави щастливи. И двамата са самотни в нещастието си, откъснати от света, макар и по различни причини. Докато един ден животите им не се преплитат по неочакван и нежелан начин. Художникът се събужда в тялото на Юми. 

 

От този ден двамата делят един живот, един ден споделят съществуването си в нейния свят, на следващия са в неговият. Сблъсъкът между характерите, между личността им е силен и остър, непримирими един към друг и двамата съжителстват в някаква странна симбиоза на противоборство и кооперация. 

 

Но понякога точно от това има нужда човек, да види света, да види себе си през очите на другия. Обожавам начина, по който Сандерсън е изградил отношенията между двамата. Винаги съм харесвала тази земност и човещина, които притежават героите му, без значение колко фантастичен и странен е светът, в който живеят. Принудени да бъдат заедно Юми и Художника започват постепенно да отвавят съзнанието си към другия, да споделят, да си помагат, да разбират другия, докато чувството неусетно разцъфва в сърцата им, без сами да го забележат, отдадени на своята кауза. Харесвам това, красиво е, топло е, човешко е. Харесвам и това, че макар и не винаги да са съгласни с другия, двамата се подкрепят и правят всичко възможно да си помогнат взаимно. 

 

Омръзна ми от истории, в които двама непознати се среща и хоп на следващия ден, ей така, от нищото вече са влюбени до мозъка на костите си. Ама откъде, защо, как така? Толкова е детинско, толкова е несериозно. 

Личи си, че ми е харесала. Много. Илюстрациите вътре са разкошни, изобщо цялото оформление на книгата е страхотно. Удоволствие е да притежава човек тези книги. 

Ако пък сте чели и някои от другите творби на Сандерсън, ще намерите вътре приятни препратки към тях.