Заглавие: "Градината на Флора"
Автор: Елица Кръстева
Издателство: ЛитДизайн
Брой страници: 316
Година: 2025
"Градината на Флора" е моята лична любима книжна изненада тази година. Тази книга съдържа в себе си все елементи, които не са ми любими. Рядко чета книги, които ни връщат в детството или чиито главни герои са деца. Такива книги ми бяха интересни, когато бях дете. Сега вече не особено. Също така съм доста предпазлива, когато говорим за родно фентъзи с етно елементи. И накрая съм направо недоверчива, когато видя стари и диалектни форми в книга, особено когато диалозите са смесица от съвременен и старинен език. Но трябва да призная, че на Елица Кръстева всичко това й се е получило чудно.
Отгръщам първата страница и се запознавам с Флора, момиченце, което толкова много обича думите, че не спира да създава нови и нови думи, светове от думи, приказки, истории. Флора не се стреми към това, но въображението й е необятно. Въображението на всички деца е такова. И преди да настане пълен хаос и човек вече да не може да различи коя думичка коя е и кое е истина, кое приказка, Флора разделя трите свята и въдворява ред. Праща думичките на По-горнио свет, те да си бърборят там. На Горнио свет остават приказките и разбира се един пазител - Илия, представете си го един такъв голям и страшен като Крали Марко, също толкова гръмогласен и кисел като него. Но и отговорен.
На Долнио свет оставаме ние хората и всяко нещо, което нашето въображение роди добива форма и плътност в другите светове. Така трите свята съществуват отделно и все пак свързани по свой собствен самороден начин. 
Докато, разбира се, не се появяват едни калпазани и не объркват всичко. Запознайте се с Тео, Дея, Вела и Яница. Яница е самостоятелен играч - тя е малка, тъкмо е проходила и така или иначе прави, каквото си иска. Но другите трима, представете си ги само, тъкмо са пристигнали на морето, още не са слезли от колата и къде охотно, къде неохотно с леки, но крайно пренебрежими зачатъци на отговорност, веднага се забъркват в беля. На секундата.
На Тео разбира се му е скучно, а гората отсреща потрепва с листенца от клоните примамливо. И както момичетата уж го разубеждават, изведнъж четиримата, барабар с Яница, се оказват в Горнио свет, право в дома на Илия, да му досаждат. Извинявайте, петимата - и Чудо, тяхното куче и то, разбира се с тях, закъде без него. Та изтипосали се тримата в имота на Илия и се оглеждат любопитно, а пред тях Моравата скръстила сърдито ръце и ги гледа критично. В същото време от По-горнио свет нещо се изплъзва и започва да броди на Долнио свет, думичките и те тръгват да го дирят. А един опасен мъж с цилиндър крои свои собствени планове за трите свята.
Опитвам се да ви въведа поне малко в този пъстър и интересен свят, изплувал от въображението на Елица Кръстева. Но истината е, че не успявам. Има още толкова много отвъд моя разказ, толкова нюанси, истории, смях, усмивки и пакости, чудно е. Любимци са ми голямото трио Тео, Дея и Вела, приключенци по душа. И Моравата - царица на кваса, мекичките и лютите суджуци. И Илия, дето като не му се стане зелето и се вкисва вместо него. И Златния елен, и Чудо, всички. Елица Кръстева ги е нашарила едни такива малко ръбати, малко чепати, малко устати, много сладки и много интересни. Смях се от сърце с тях и ми станаха близки.
"Градината на Флора" е пълна с приключения и въображение, с приятелства и предизвикателства, там ще откриете всичко, което и на децата, и на възрастните не им е чуждо - страх, самота, обич, смях, споделеност, честност, осъзнатост, съзряване, лъжи, разочарование и подкрепа. Харесва ми колко пъстър и шантав пъзел е сътворила Елица и колко внимателно го подрежда, за да създаде един чуден свят, който ви препоръчвам да посетите.
Книги като тази минават под радара. А не ми се иска. Жалко би било такова въображение да се загуби сред множеството на потока. На вас от сърце ви я препоръчвам, а аз с радост очаквам и втората книга.
Благодаря искрено на Елица, че километрите, които ни делят, не я спряха да открие начин нейната книга да стигне до мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар