Заглавие: "Верига от тръни"
Автор: Касандра Клеър
Издателство: Ибис
Превод: Вера Паунова
Брой страници: 728
Година: 2023Обичам света на ловците на сенки открай време. Имах удоволствието да бъда в подходящата възраст, когато young adult фентъзи жанра започна да набира популярност. Четях с интерес и поглъщах жадно всички тези нови светове, които се разкриваха пред мен - изпълени с магия, битки, приятелства, любов, предателства, предизвикателства и приключения, каквито можеш да изпиташ само в книгите. Разбира се, с времето хората започнаха да се насищат, жанра се промени и адаптира към търсенето на пазара, към това, което продава. Фентъзи като книгите на Касандра Клеър в момент са рядкост, а може би дори и отживелица. Защо ви говоря всичко това с тон изпълнен с носталгия и сантимент, каквито са ми непривични?
Питам се, дали ако сега се срещна за пръв път с нейното творчество, щях да изпитам и изградя същата силна връзка, каквато и преди години? Отчасти, защото самата аз се пренаситих на жанра, отчасти защото пораснах, защото се промених. Предполагам няма да разбера никога, защото дори и сега години по-късно всяка нейна книга ме поглъща в своя магичен свят, от които не ми се иска да изляза. Дори и сега се привързвам към героите й, усещам ги като семейство, с което не съм се виждала отдавна. Всяка нова книга е като завръщане у дома.
"Верига от тръни" затваря трилогията "Последните часове". Осемстотин страници изпълнени с действие, магия, напрежение и широк набор от герои, сред които няма второстепенни персонажи. Макар на пръв поглед историята да се върти около Корделия и Джеймс, макар именно техните имена да се анонсират на корицата, кръгът от хора и семейство около тях получава също толкова голямо внимание, развитие и сцена, колкото и те самите.
Веселите крадци - Джеймс, Мат, Кит и Томас, неотлъчната четворка, чийто членове винаги са готови да се забъркат в неприятности, не защото искат, а защото трябва. Е, да, дяволито пламъче припламва в очите на всеки един от тях, подхванвано от младостта и жаждата им за приключения, от силата на обичта помежду им и към техните близки, но в края на деня, всеки един от тях е готов да жертва живота си на мига, за да спаси приятел.
Може би ви звучи клиширано, сега е модерно главните герои да бъдат злодеи, къде прикрити, къде неприкрити, да бъдат мрачни, тъмни, егоисти, егоцентрици, жестоки и не знам още какви. Но аз обожавам героите на Каси. Обожавам жаждата им за живот, заряда им, съпричастността им, тази жива пламтяща връзка между тях, начина по който стремглаво се хвърлят в битка, без дори да се замислят, за да защитят приятел. Обичам герои, които изгарят един за друг, но не просто да си разкъсат дрехите. В книгите на Каси има много от бавно разгарящата се любов, която всички толкова обичаме, която ни държи на нокти и притаили дъх следим всяко движение, всеки жест на нашите герои. Но тази обич има стабилна основа, тя никога не е просто само страст, тя е сила, приятелство, съпричастност, жертвоготовност, слабост, пламък, гориво, тя изпълва цялото същество на човек, тя ни кара да стъпваме понякога грешно, но винаги със сърце изпълнено с обич, може би понякога ранено, уплашено, но винаги с мисъл и грижа и за другия. Обичам красотата и чистотата в тези отношения. Макар и да изглежда малко захаросано вярвам, че ние в нашата реалност се доближаваме много повече до Джеймс, Корделия, Ана, Ари, Грейс, Джеси, Люси, Мат, Кит, Алистър, Томас, Чарлз, Теса, Уил, Малкълм, Анабел....мога да изброявам много, отколкото до онези съблазнителни прикрити под маската на злодеи наранени, емоционално неузрели мъже и жени, които нараняват другия избивайки собствените си комплекси върху него и после се оправдават с невероятната страст, която ги изгаря ужким отвътре.
Нищо не ви казах за сюжета, признавам си, съвсем умишлено. Това е трета книга, не искам да спойлвам нищо. Светът на хората и на нефилимите е заплашен отново, силни демони са замесени и всичко е на косъм от провала. Сюжетът е класически, сцените са различни, живи, интересни, но познати. Не го казвам с лошо, харесва ми се че са такива. Тези книги имат прекрасен баланс, защото историята, света и героите са разгърнати в отличен баланс, без едното да ощетява другото и всяка една част изпълнява важна роля. Светоизграждането пренася читателя в нефилимския свят, позволявайки му да броди редом с обичаните си персонажи. Историята го държи на тръни, създава напрежение, награждава го с топли и зареждащи емоции, а героите - те са центъра, сърцето на всичко. Те са хора, от плът и кръв, със своите страхове и грешки, със своите тайни. Образи, с които ни е лесно да се асоциираме, да се свържем.
Но преди да споделя това, с което искам да завърша този текст, ще отворя една скоба. Всяка отделна поредица от този свят има своя фокус.
"Реликвите на смъртните" се фокусира върху силата и емоционалната здравина във взаимоотношенията на персонажите. С тази поредица Каси заяви какво можем да очакваме от този свят.
С "Адските устройства" тя разгърна любовта в смисъла на вечността, на безкрая, показвайки, че способността на човек да обича няма граници.
В "Тъмните реликви" фокусът пада върху отговорността към семейството и приемането на различността, свободата на личния избор.
В "Последните часове" в ядрото на историята лежат тайните и прошката.
Тайните са тежест, непосилна тежест, бреме, което руши всичко около себе си. Те ни изолират от света и от хората, които обичаме, които ни обичат. Те ни превръщат в единаци, самотници, нещастни окаяни сиви човечета. Те ни затварят в своя чудовищен кръговрат и тровят съществуването ни. Но важното е, да знаем, че изход винаги има и понякога е достатъчно едно приятелско рамо на което да се опреш. Няма нищо по хубаво, нищо по-освобождаващо от това да признаеш тайната, грешката си, колкото и голяма да е тя. Да споделиш товара. И няма нищо страшно в това да получиш подкрепа от приятел, да не бъдеш сам в момент, в който си уязвим. А със споделените тайни и признатите грешки идва и прошката.
Винаги има място за прошка
Не безусловна, не подарена. Извоювана, спечелена, основана на доверие и приятелство.
