"Силоз" - Хю Хауи (Ревю)

  

 

Заглавие: "Силоз"

Автор: Хю Хауи

Издателство: Studio Artline

Превод: Ангел Ангелов

 

Брой страници: 656

Година: 2023

 

Някъде в далечното бъдеще ние, хората, сме прецакали Земята. Тук спирам и се замислям, колко реалистично звучи това всъщност. Ние не се намираме много далеч от момента, в който окончателно ще скапем ресурсите на планетата и ще трябва да мислим за някакъв евакуационен план. Ху Хауи ни предлага интересна алтернатива на колонизирането и заселването на Марс. Неговият силоз се крие дълбоко на километри под земята, сто и петдесет етажа затворена екосистема, напълно самодостатъчна, за да осигури кръговрата на живота на човечеството и да предостави възможност за изкачването на пирамидата на Маслоу. 

Какво представлява всъщност неговият силоз?

Дълбоко под земята, на дъното на силоза работи шумно и ритмично двигателят, който осигурява мощността и захранва живота в целия силоз -  вода, пречиствателни системи, рециклиране на въздуха, изпомпване на токсините обратно в земята, електричество, всичко се захранва от този двигател, живота и съществуването на всички, зависят от него. А той се поддържа от Механичния отдел - "светът, който имаше смазка под ноктите и миришеше на тежък физически труд". Хората от Механичния отдел работят и живеят на най-ниските етажи и съвсем тривиално заемат същото място в обществото. Те са отрудени, винаги изцапани, грубовати, шумни и задружни хора. Единствено добрата екипна работа може да поддържа двигателят жив, никой не може да поддържа сам това чудовище. Така че там долу няма място за индивидуалисти и егоцентрици. Или си част от групата, или не си там изобщо. О, особняци има много, вземете например Нокс, чийто рев може да надвика дори и шумния двигател или Уокър, който от тридесет години не е излизал от работилницата си, или Джулс, която толкова добре познава двигателя, че може да разпознае грешните акорди в монотонното му звучене и да каже коя част трябва да бъде променена, още преди да го е отворила. Но тези особености не им пречат да работят като една добре смазана машина, защото от тях зависи оцеляването на силоза и те го знаят. Механичният отдел работи със свой собствен ритъм, различен от този на целия силоз. И макар че са най-важната брънка в общия поток на силоза, те са често и най-пренебрегваната. 

 

След Механичния нагоре започват по етажи да се разпределят различните отрасли в силоза - Производство, Снабдяване, Търговия, Земеделие, Информация, Полиция, Администрация, Управление. Като тук отварям скоба, защото някои отрасли/отдели като например фермите за храна или полицията трябва да действат в рамките на целия силоз постоянно, затова са разпределени на няколко ключови места, които им помагат да обслужват нуждите на всички. 

Гробище няма. Телата на починалите стават част от най-близката овощна градина и с това помагат да се подхвани живота в силоза. Раждаемостта също се контролира с томбола. Ограниченото пространство в силоза налага регулиране на населението, в противен случай ресурсите ще станат недостатъчни. Така че всяко семейство трябва първо да получи одобрение, преди да започне да прави опити за дете. 

 

Животът в този огромен кошер работи като добре навит часовник и дори само една брънка да излезе от строя, това може да бъде пагубно за всички. Така че правила има и се спазват. А как се наказват тези, които нарушат правилата? Те отиват да чистят. 

Едно единствено око на върха на силоза позволява на живущите долу да наблюдават промените във външния свят. Когато някой наруши правилата на силоза или каже на глас пред свидетели, че иска да излезе навън, бива изпратен в добре уплътнен костюм и с принадлежности за чистене извън силоза. Въпрос на личен избор е, дали прокуденият ще реши да почисти или не окото на силоза.

 

Знам, че отделих твърде много време, за да опиша структурата, механизма и живота в силоза, но това е едно от нещата, които най-много харесах в тази книга. Ху Хауи е създал нещо изключително добре обмислено и добре функциониращо до последния детайл. Не намирам нито една пробойна в неговия свят и не оставам с нито един неотговорен въпрос по отношение на неговите механизми и взаимовръзки. Направо ми пълни душата. И противно на очакванията ми, е успял да направи това без то да е за сметка на сюжета или героите. В този ред на мисли, другото нещо, което ме впечатлява в тази книга е динамиката на действието и добре изградените образи. Историята се разгръща и действа активно на всички нива на силоза, правейки читателя съпричастен със случващото се. Изобщо, способността на Ху Хауи да вмести в тези 650 страници всичко това, е впечатляваща.

 

Това не е уводна книга, която има за цел само да въведе читателя в мащабния проект на автора, не, това си е пълноценен роман с многоетапна история, който достига своята кулминация и открехва вратата към втората книга, за която нямам търпение. 

Спирам, защото малко попрекалих, мога да пиша още, но съвсем ще ви досадя, мога само да ви я препоръчам с две ръце, независимо дали сте фенове на жанра или не. Сериалът на Apple TV+ също е много добър и за пръв път мога да кажа, че сериалът придава допълнителна дълбочина на образите. Втория сезон приключи някъде след средата на първа книга, предполагам, че с трети сезон екипът ще покрие първата книга от трилогията. Но действието не е протяжно и излишно разтегнато, добавените сцени и герои наистина допълват и вдъхват живот на историята. И него ви го препоръчвам искрено.