"Ще Ви предпишем котка" - Шо Ишида (Ревю)

 

Заглавие: "Ще Ви предпишем котка"

Автор: Шо Ишида

Издателство: Peppermill Books

Превод: Деница Райкова

 

Брой страници: 224

Година: 2023

Обичате ли котки? Аз да. Вече да. Преди не обичах. 

Може би затова ми е толкова лесно да се асоциирам с героите на Шо Ишида. 

Знам точно какво е усещането да ти връчат едно пухкаво коте, което те гледа с присвити очи и да ти кажат, че трябва да се грижиш за него. Объркващо е. Никога преди не съм харесвала котки. Сега вече не мога да изброя всички причини, поради които не ги харесвам, защото вече не вярвам в повечето от тях, а останалия малък процент, които са вярни, не им е мястото тук в това ревю.

Спомням си как пътувахме към вкъщи с Хенри. Тогава разбрах на какво мирише страха. 

Спомням си усещането, когато Хенри излезе от клетката за пренасяне и започна да оглежда новия си дом. Нашият дом, който за него беше напълно нов и чужд. Спомням си как говорихме с малката ни дъщеричка, да не му се нахвърля от ден едно, защото и без това е стресиран, да го оставим да свикне с обстановката. Спомням си как хъска от облегалката на дивана, защото ние, идиотите, му бяхме сложили нашийник със звънче, който го побъркваше. Спомням си как се криеше в най-далечния ъгъл на стаята, когато пуснахме телевизора. 

Спомням си и какво беше усещането, когато дойде да се погали за пръв път, когато замърка, когато се сгуши в краката ни в леглото. Тогава разбрах, че човек наистина никога не трябва да казва "никога". 

Извинявайте за лирическото отклонение, но просто не знам как по друг начин да подкрепя думите си, че знам, как се чувстват героите на Шо Ишида. 

И това е една от причините да харесам толкова много тази книга.

 

 Пет различни истории, всяка от които започва с един объркан човек, загубил пътя си, понякога без дори сам да осъзнава това и една котка, която го гледа предпазливо от клетката си за пренасяне. Една котка, която са му натрапили, извинете, "предписали".  Една котка, която този човек няма ни най-малка представа какво да прави. И която въпреки всичките му възражения, го изкушава с меката си козина и втренчения си питащ поглед. 

 

Това са истории за малките неща, ежедневните, които често пропускаме, като това да се чувстваш зле на работно си място - потиснат, постоянно унижаван, заклещен на едно посредствено работно място в голяма фирма, която ти предлага сигурност и възможност за развитие, но само на теория, в действителност единствено те задушава. А понякога е толкова трудно да намерим сила и смелост да захвърлим нещо градено, нещо готово и сигурно и да рискуваме всичко. В този момент идват котките на доктор Нике и сърдитата сестра Читосе, които ще ни припомнят по своя мъдър и кротък начин колко са важни малките неща - като балансът между личния и професионалния ни живот или колко много може да направи за другия една добра дума и колко често забравяме за нея. 

 

Лечебните котки на клиниката за душевно здраве "Кокоро" (което от японски означава "сърце") ще ни научат, колко важно е да умеем да слушаме активно другия, за да можем да общуваме истински с него. И колко е трудно да простим сами на себе си грешките, които сме допуснали. 

 

Обожавам такива истории с малки ежедневни послания, които обаче могат тотално да обърнат живота ви в положителна посока. Неща, които постоянно забравяме унесени в забързания ритъм на живота, дреболии, които се изгубват в постоянно нарастващите ни грижи. 

Обичам тази японска практична мъдрост, която не изпраща големи послания, а ни учи да приемаме същността си и да търсим начини как да подобрим себе си, за да изградим по-добри взаимоотношения със света, с хората и  най-вече със самите нас.