Заглавие: "И леглото ни е зеленина"
Автор: Виолета Радкова
Издателство: Жанет 45
Брой страници: 432
Година: 2024
"И леглото ни е зеленина" е чудовищно добър дебют. Виолета Радкова ни праща един век назад в размирното време на войни, гонения и бягства и ни пуска по лъкатушещата пътека н Кляндовия род - поколение след поколение. Историята се фокусира върху живота на големия син на Атанас Кляндов - Иван. И не подминава нищо - училищните му неволи, ранната му женитба, невероятното пътуване към Америка на борда на най-известния кораб на света, последвано от живота на Иван в Америка, работата му в арменската сладкарница, запознанството му и чувствата му към Хейзъл, та чак до връщането му в България и животът след него и всичко това е придружено от историческите събития на епохата и движението на засегнатите от войната региони.
Но това е само една прашинка от този роман. Виолета Радкова е създала нещо забележително и идейно, в нейния роман ще откриете онази универсалност, която го издига отвъд българското, отвън историческото, засягайки и различни вселенски и житейски теми - за изборите, които правим, за наследството, което получаваме и оставяме на тази земя, за смисъла на ...ами, на всичко, на всяко едно малко решение и колосален избор, който правим в този живот.
"И леглото ни е зеленина" е роман без време, Виолета Радкова изгражда паралелни светове в своята история, които акцентират върху силата на изборите, които правим. И е успяла да сътвори това по изключително деликатен и ненатрапчив начин, толкова естествен, сякаш всеки от нас живее в това безвремие на паралелни реалности.
Простете ми, че така задъхано изброих част от сюжета в началото. В интерес на истината, това е без абсолютно каквото и да било значение. Тази книга е семейна хроника, пътят е важен, но по-важно е това, което се случва покрай пътя. По-важно е това, което извежда героите на самия път, това което ги свързва и противопоставя. Това, което ги отклонява, това, което ги кара да живеят, това което ги бута от пътя, което ги движи. Тази нишка в книгата на Виолета Радкова е милостта и всичките й зелени оттенъци (ще я откриете навсякъде, в плътната зелена сянка на ореха, в зелената рокля на Хейзъл, в зелените отенъци на безкрайния океан.. ластарите на милостта са навсякъде) - неотлъчна, неизменна, като магия, която свързва душите на хората, за да се превърне накрая в легло от зеленина. Толкова чисто и нежно послание.
А най-хубавото е, че тази
всемирна история, с цялата й колосалност и сила е поднесена с богатството, благозвучието и лекотата на език, който те кара да отгръщаш страница след страница и да потъваш в сърцата на нейните герои. История разказана с любов към самото разказване, към думите, към идеите. Пълно ми е сърцето след тази книга. Препоръчвам ви я.
всемирна история, с цялата й колосалност и сила е поднесена с богатството, благозвучието и лекотата на език, който те кара да отгръщаш страница след страница и да потъваш в сърцата на нейните герои. История разказана с любов към самото разказване, към думите, към идеите. Пълно ми е сърцето след тази книга. Препоръчвам ви я.
Няма коментари:
Публикуване на коментар