"Империята на вампира" - Джей Кристоф (Ревю)

 

 

Заглавие: "Империята на вампира"

Автор: Джей Кристоф

Издателство: Artline Studios

Превод: Яна Грозева

 

Брой страници: 1008

Година: 2026

Познавам творчеството на Джей Кристоф още от трилогията му за Миа Корвере "Нивганощ", която също беше много интересна, а после и от съвместния му проект с Ейми Кауфман трилогията  "Досието Illuminaе", която има много интересно оформление и идея. Но трябва да призная, че "Империята на вампира" превъзхожда всичко, което досега Кристоф е създал. На първо място трябва да отбележа, че е надградил писателските си умения (нещо, което не смятах за нужно, защото "Нивганощ" сама по себе си е страхотна), създавайки една прекрасно балансирана история без липси в лицето на "Имприята на вампира", Обичам жанра, чета много фентъзи, но наистина отдавна не бях чела така жадно книга. 

Запознаваме се Габриел дьо Леон в килията му в тъмницата на императрицата на вампирите. А тази книга е своеобразен разказ, разпиляно пътуване, което ни разхожда напред и назад във времето, разкривайки късчета от историята на Габриел.

Първата част на книгата е пълна с кръв, жажда за доказване и циничен черен хумор от любимия ми вид. Габриел не спира да ме изненадва с "лъчезарното" си присъствие, абсолютната липса  на здрав разум и пълна невъзможност да вземе добро решение. Всяко едно от тези качества забърква перфектната тинктура от смях и адреналин.

Но не се подлъгвайте по лекотата и размаха, с които Кристоф разказва. С напредване на повествованието, усещането за нещо съкрушително се прокрадва скрито в мрачните кътчета на историята. Кристоф ти подарява надежда и заедно с това ти обещава погром.

Действието се развива с кинематографична яркост. Живи диалози, които благодарение на прекрасните илюстрации в книгата оживяват във въображението ми, докато чета. С абсолютно същата вещина е изграден и света на Елидейнската империя - реалистичен, исторически издържан, смислен и логичен, дом за неговите герои. 

Блестящо се е справил и с изграждането на персонажите си. Кристоф работи с неголям арсенал от причудливи герои в началото и не проявява особена милост към миналото, настоящето и бъдещето им. В една проядена от чудовища и пороци империя, надеждата е просто крехка лъжа. Това отношение към собствените му герои му позволява да отвори темите  за алкохолизма, домашното насилие, религиозния фанатизъм и ужасите на войната, без да ги натрапва у читателя. 

Габриел дьо Леон не е герой в обичайния смисъл на думата. Той е окаяник, който в различните части на книгата е загубил различни важни неща, които едно по едно са довели история до момента, в който попадаме още на първа страница. Габриел изглежда като човек, който сякаш е загубил пътя си, но изпод пиянските изблици, арогантността и отчаянието прозират чест, грижа и силен вътрешен морален кодекс, който надхвърля категории като приятелство и братство. Не е нужно да го харесате, а просто да пропаднете в заешката дупка заедно с него. А това, повярвайте ми, е неизбежно. 

 

 В заключение мога само да кажа, че "Империята на вампира" е книга, която напълно съответства на читателския ми вкус. Не усетих липса или излишък, насладих се на завладяващото и ексцентрично пътуване в спомените на главния герои, което ми подари пълноценно изживяване с цялата емоционална палитра, на която е способна една книга. Извървях с него целия път и съпреживях всяка една шега, загуба и споделен миг щастие. 

 

Оформлението на българското издание е наслада за окото и истинско удоволствие за читателя. А сега трябва някак да събера сили и търпеливо да изчакам следващата част, което не ми е ясно как ще стане.