"Пътят" - Кормак Маккарти (Ревю)

Заглавие: "Пътят"

Автор: Кормак Маккарти

Издателство: Пергамент Прес

Превод: Станимир Йотов

 

Брой страници: 236

Година: 2012

 "Пътят" на Кормак Маккарти е една по-различна постапокалиптична история. 

"Часовниците спряха в 1:17" 

Събитията, които са предизвикали края на света, остават неназовани като излишни подробности, незначителни. 

Сега светът представлява черна, обгорена земя, която не ражда повече нищо, постелена с пепел, обгърната в мрак. Единственото, което е останало е пътят. Пътят се вие през тази пустош и води оцелелите по своите странни завои. 

По пътя вървят мъж и момче, баща и син, които също остават неназовани. За какво са им имена, който ще ги използва? Те са целият свят един за друг - "татко", "момчето ми", друго нямат. 

Двамата бродят в този погинал и обгорен свят и следват пътя, който не обещава да ги отведе никъде. Но това е единственото, което могат да направят, защото всичко зад гърба им, всичко извън пътя е само разруха и смърт. Живот няма. 

Атмосферата е мрачна, тягостна и безнадеждна.  Действието прескача напред и назад във времето. Мъжът се връща за кратко в спомените си, прокрадват се отблясъци от решенията, които е взел, с които сега трябва да живее. 

Разказът през цялото време е съпроводен от сцени на жестокост и насилие - убийства, мародерство, канибализъм. Двете фигури се движат в сенки и продължават напред, а аз се питам  дали ще оцелеят, дали Маккарти е толкова безразсъден, за да въвлече едно малко дете в активна сцена на насилие? Усещането, очакването е вцепеняващо. Страхът на момчето е като жив организъм, толкова реалистичен -  тази първична оголена детска и изчистена от всичко реакция, когато чуеш или видиш най-големите си ужаси да се материализират.

Все пак от време на време Маккарти ми подава спасителна сламка в някой от разговорите между баща и син и ми показва, че не всичко добро си е отишло от този свят. Че все още има надежда, човещина. 

 

Като в постапокалиптична видео игра - намират стара бутилка тук, парцалче там, малко бензин, намират бункери, мазета, в някои от тях се крият страховити неща, в други храна и провизии, каквито не са и сънували, че може да открият. От време на време мъжът и момчето срещат някого по пътя. И Маккарти използва тези редки срещи, за да се впусне в характерните за него философски разговори, които вече познаваме от "Сънсед лимитед" за екзистенциализма, смисъла, божественото и човешкото.

Всяка дума в тази книга е написана с цел да те накара да изпиташ сивотата, самотата, да усетиш вкуса и сухотата на пепелта по езика си, да потънеш в мрака и сянката на всеобхватната смърт, да изпиташ безсилието на мъжа и момчето, които вървят по този проклет път, но не съм надежда, а просто защото спрат ли, ще умрат със сигурност. И целта е изпълнена. Маккарти оставя читателя разпокъсан и емоционално изтощен след края на това пътуване. Забележителна книга. 

"Вавилон" - Р. Ф. Куанг (Ревю)

 

Заглавие: "Вавилон"

Автор: Р. Ф. Куанг

Издателство: Orange Books

Превод: Богдан Русев

 

Брой страници: 640

Година: 2023

 

Чета "Вавилон. Тайната история" на Р.Ф.Куанг и си мисля, ако не можеш да пишеш фентъзи така, изобщо не сядай да пишеш. Куанг работи на съвсем друго ниво. Историята на "Вавилон" ни пренася в една алтернативна Великобритания, която носи със себе си мрачна и силно политизирана атмосфера. Куанг рисува своята Англия като държава-колонизатор, която е готова на всяка цена да извлече полезните ресурси от своите колонии - били те благородни метали, опиум или хора. 

Главните герои на тази книга са именно това - ценен ресурс. Робин, Рами, Виктоар и Лети - студенти във великата Вавилонска кула, която се извисява в центъра на Оксфорд с античността, достолепието и властта си. Начинът, по който Куанг е изградила своята кула етаж по етаж направо ми пълни сърцето - преводачи, журналисти, лингвисти и среброделци оживяват коридорите на кулата. всеки зает със собствените си задачи. 

Най-високо в йерархията и с най-голяма важност е работата на срброделците. Похват при който при правилното комбиниране на двойка думи може да се придаде магия на среброто. Магия, с която можеш да направиш всичко, да строиш, да жънеш, да переш, да готвиш, да ароматизираш, да осветяваш, да убиваш. Всичко. Всичко зависи от двойката думи и начинът, по който те се допълват една друга спрямо тяхната етимология назада в годините. 

Не мога да оценя, доколко обясненията в книгата за произхода и историята на думите на различните езици, са акуратни. Но тъй като тази книга няма статута на учебник, а не фентъзи, за мен няма значение. Факт е, че звучи достатъчно достоверно и аргументирано за целите на историята.  

 

Харесва ми как Куанг е разместила картата на Оксфорд, за да постави на нея своята забележителна кула. Кула, която се превръща в център и спусък на всички важни събития след създаването й. 

Куанг се заиграва със събитията от Индустриалната революция, която тук се нарича "Сребърна индустриална революция", последствията обаче са същите. Загубени работни места, заместени от машини (сребърни кюлчета) и огромен икономически прогрес. 

Всъщност книгата обръща внимание на редица исторически събития, сред които революцията, барикадите, международните отношения между Англия и нейните колониални държави, търговията, напрежението и Опиумната война.

Трудно ми е да говоря за промяната в героите на Куанг, защото не ги усещам като художествени образи. Вщината, с която Куанг разказва ме кара да възприемам Робин, Рами, Виктоар, Лети и всички останали като реални хора или най-малкото прототипи на исторически съществували фигури. 

И четиримата са отхвърлени от обществото поради различни причини - произход, пол, цвят на кожата. И намират дом и утеха имено във Вавилон и в това, което правят. Но най-вече един в друг. До степен, в която са готови да стигнат заедно до края, да убият един за друг или да се убият един друг, толкова силна  е връзката между тях. 

Куанг не се притеснява да политизира своите истории и да вади на светло грешките на големите държави от миналото. Видяхме го във "Войната на маковете", виждаме го и тук. Също така обича да създава морално сиви образи. Героите й са разядени от собствените си страдания, комплекси, често са прогнили отвътре или просто страхливци и наивници, които  оцеляват някак, борейки се за малкото стойностни и смислени неща в живота си. 

"Вавилон" е майсторски разказана история за силата на думите и общия език. Общият език е едно най-могъщите неща на този свят - може да бъде мотиватор, спасение, връзка, но също така оръжие, смърт и власт. Да създадеш фентъзи свят, чийто център ляга върху лингвистиката като наука и основна движеща сила, е много интересна и много трудна за реализиране идея и Куанг се е справила страхотно. 

Следваща спирка - "Катабазис", ("Йелоуфейс" съм си я оставила за десерт).

Чели ли сте книги на Р.Ф. Куанг? Имате ли любими?