"Харолд и Мод" - Колин Хигинс (Ревю)

 

 

Заглавие: "Харолд и Мод"

Автор: Колин Хигинс

Издателство: Кръг

Превод: Владимир Германов

 

Брой страници: 152

Година: 2024

 

 

 

Гледала съм много пъти телевизионния театър със Стефан Данаилов и Леда Тасева. И го харесвам страшно много. Така че, когато от Кръг обявиха, че ще издадат "Харолд и Мод" я поръчах на момента, без да се замисля. А книгата, разбира се, е прекрасна. 

Харолд е младеж, който обича да инсценира самоубийството си, за да предизвика емоционална реакция у майка си - единственият му близък човек на този свят. Харолд няма приятели, а хобито му е да ходи на погребения и да се разхожда в гробищата - евтомобилни и човешки. Или с две думи - Харолд е особняк. Той е затворен, аутсайдер, самотник, който се опитва да открие смисъла на живота чрез смъртта. 

Докато не среща щурата Мод. Къде? Разбира се, на едно погребение, на което Мод за разлика от него отива, за да свие колата на свещеника. 

 

"Никога не съм разбирала тази мания по черното. Така де, никой не изпраща черни цветя, нали? Черните цветя са мъртви цветя, а кой би изпратил мъртви цветя на погребение? - Засмя се. - Какъв абсурд! - добави - Смъртта е само промяна. Всичко това е само промяна." 

 

Мод е щура и енергична старица, която има дух на шестнадесетгодишна и тяло на осемдесетгодишна жена. Тя е луда глава - непредвима, непостоянна, лесно пазалима и безразсъдна. Нейният дух е свободен, нищо не я задържа, нищо материално не може да й бъде котва. Тя живее на мига и за мига. Краде коли, простете "заема ги", а после като им свърши горивото просто ги зарязва, И измисля най-шантавите бели, които даже и скучаеща чийнеджърка не може да измисли. 

 

 "Какви собственици, Харолд? Ние не притежаваме нищо. Това е преходен свят. Идваме на земята без нищо и си тръгваме без нищо, така че "собственост" не звучи ли някак абсурдно?" 

 

Мод е е олицетворение на това, от което има нужда Харолд, а той е олицетворение на това, което очаква Мод. 

 

"Е, всеки живее в собствената си крепост - съгласи се Мод. - Но това не значи никога да не спускаш подвижния мост и да не ходиш на гости."

 

Двамата са живота и смъртта - неразривно свързани във вечен кръговрат. 

 

"Светът няма нужда от още стени. Всички трябва да излезем и да строим мостове!"

 

Не мога да съществуват един без друг и не могат никога да бъдат заедно. Как е възможно слънцето да настигне луната. Двете половини на един и същ свят, които се срещат за няколко кратки мига преди отново да се разделят. Обречени да се разминават  и срещат отново и отново, привлечени от противоположността на другия. 

Харолд и Мод е една от най-хубавите книги, които прочетох миналата година. Препоръчвам ви я от сърце.