"Книга на сестрите" - Амели Нотомб (Ревю)

 

Заглавие: "Книга на сестрите"

Автор: Амели Нотомб

Издателство: Colibri

Превод: Светла Лекарска

 

Брой страници: 136

Година: 2025

 

Амели Нотомб за мен е явление в съвременната европейска, а и световна литература. Всяка нейна книга се отличава от останалите и като замисъл и като изпълнение, и като стил, и като емоционалност, и като форма - абсолютен хамелеон. И в същото време нейният почерк е безусловно разпознаваем. 

Всяка нейна книга ми носи истинско удоволствие. И "Книга на сестрите" не прави изключение. 

 

Това е история за изключването, самотата, изолацията, както и за подкрепата, безусловната любов, споделеността и приемствеността. Двете страни на една монета, които разкъсват главната героиня, съшиват я и я разкъсват отново, за да съберат отново парчетата и да ги излекуват.

 

Добре дошли в света на Тристан родена от безусловната любов между нейните родители -  Флоран и Нора, които обаче никога не я вклюват истински в своя свят. Тристан е плод на една ненадмината, ненаситна, хиперболизирана любов, който обаче е откъснат по задължение, а не защото е узрял достатъчно. В света на Нора и Флоран няма място за други хора, било то и тяхното собствено дете, толкова силна е любовта им, толкова пламенна и неукротима. На Тристан обаче и се налага да живее изолирана в този непристъпен свят. Свят, който по право й принадлежи и свят, който никога не отваря вратите си за нея. 

"На Тристан яслата много й хареса. Там никога не я оставяха сама. Нямаше моменти, в които вратата да се затваря за нея. Мили жени се грижеха да не й липсва нищо, говореха й. Имаше и други бебета, но те не я безпокояха. Разбира се, не всичко беше идеално, нямаше ги мама и татко. Но вкъщи също ги нямаше"

 Така Тристан израства самотна и нещастна, като постоянна пречка за щастието на родителите си, като проблем. Израства с чувството и задължението да направи пространство за своите родители, да ги отърве от нескопосаното си присъствие, да не ги затормозява и натоварва. Защото тя е това - излишен товар. Тристан се научава да мълчи, затваря се в себе си и преборва стоически всеки ден, който дави и малкото слънчева светлина в самота и униние. 

 

Докато не се ражда Летисия - нейната сестра. И Тристан най-после може да сподели задушаваните досега чувства на обич и привързаност. 

"Две души се откриха и отекнаха една в друга. Две планети застанаха така съвършено в една линия, че породиха доловима само за двете момиченца музика, която никога нямаше да заглъхне. Този полузвуков, полусветлинен феномен се заблъска от едната в другата шейсет пъти в минута и от векове"

Тя е толкова всеотдайна, толкова безкрайно любяща към своята сестра, че Летисия никога няма да изпита дори и капчица от самотата на Тристан. 

"Летисия се роди в тази пълнота, докато Тристан я откри на четири и половина години. Летисия никога не разбра какво значи сърцето ти да е гладно, а Тристан никога не можа да забрави това. Едновременно с любовта им се появи един контраст - Летисия нямаше никога да познае страха да не бъде обичана, а Тристан щеше да го изпитва винаги."

Нотомб е от малцината писатели, които умеят да пишат кратко и с малко думи да разкажат голяма история. Но всяка нейна дума реже като нож, безмилостно истинска. 

Тя знае как да ти бръкне в мозъка и да те накара да си задаваш въпроси. "Книга на сестрите" е от онези книги, които неминуемо те карат да се замислиш над собственото си поведение като родител и какво би могъл да промениш, докато все още има време. Наред с всичко това, тя отваря и болезнени теми като анорексията, смъртта и травмите от детството. 

Заслужава си да я прочетете.