"Дъщеря на никой свят" - Кариса Броудбент (Ревю)

 

Заглавие: "Дъщеря на никой свят"

Автор: Кариса Броудбент

Издателство: Artline Studios

Превод: Надя Баева

 

Брой страници: 560

Година: 2025

Оказва се, че ми е много трудно да напиша това ревю. Трудно ми е да подредя мислите си. 

Кариса Броудбент ме изненада много. Не харесах другата й поредица, "Змията и крилете на нощта", но това, което виждам тук е на съвсем друго ниво. 

Чувствам се напълно изгубена. Това е петата чернова, която започвам. 

Има толкова много неща, които искам да кажа за тази книга, че ми е трудно да ги структурирам. 

Този път ще подходя малко по-различно (стискайте палци да ми се получи). 

Погледнете корицата. Красива девойка в изкусително изрязана червена рокля, с меч в ръка, вериги около себе си и елементи, които ясно сочат, че около нея се вихри магия.  Какво си представяте, че ще откриете между кориците?

Тук идва силата на предразсъдъците. Гледам я и си мисля, кой нормален човек минал през някакви трудности (каквито се споменават в анотацията) ще се облече с тази показна и абсолютно неподходяща рокля, за да размахва меч?

След това обаче започнах да разглеждам различен арт по книгата и ми направиха впечатление някои детайли, които доведоха до прочита на самата книга.

Сега гледам отново корицата и ето какво виждам да се крие зад всеки детайл:

Тисаана в изкусително изрязана червена рокля, за да се виждат белезите от камшика по гърба й, символ на робския живот, в който доброволно е продадена, за да избегне още по-страшна участ. Тези белези носят силата на нейната воля, а роклята е израз на нейната борба. Желанието й да направи, каквото е необходимо, за да освободи своя народ. Виждам една силна героиня, която не се оплаква от всички кошмари, които е преживяла, която не се вглъбява в ужасите на войната, не драматизира. Навила си е тегобата под мишница и продължава напред, обмисляйки какъв да е следващия й ход.

Веригите са много повече от грозния облик на робството, те са символ на нейната саможертва. Тисаана е готова отново и отново да надене на собствените си китки вериги, стига това да й помогне да постигне целта си. Кариса е създала героиня, която гори и скача в пламъците въпреки страховете си, въпреки болката, въпреки риска. В името на всички онези хора, които обича и които я обичат, които на свой ред са пожертвали живота и свободата си за нея. В тази книга няма кухи чувства. 

Златните кръгове на магията и хвърчащите венчелистчета са символ на нейната упоритост и безбройните часове, в които тя до изнемога се бори да развие своята собствена магия, да се превърне в оръжие, което ще освободи любимите й хора. 

Пеперудите са важна част от тази магия, те са средство и едновременно с това внушават колко крехка и сама се чувства понякога в противовес на силната си воля и неумолимата си целеустременост.

Това, което няма да видите на корицата е Макс - нейният учител по неволя, който на свой ред е станал свидетел на грозното лице на войната, превърнат в инструмент, обезличен  и съблечен от правото си на глас. Макс живее като отшелник, търсейки мир в душата си, докато не му натрисат Тисаана, като чирак, с нейната безмилостна воля и хъс. 

Макс абсолютно не е създаден за това. Но има ли избор?

 

Кариса е изплела прекрасно отношенията между двамата. Има всички онези любими на публиката тропи, които карат книжните ни сърца да потрепват развълнувани. Но вместо ръмжене и собственическо чувство, има постепенно изграждане на доверие, създаване на стабилна основа, която в последствие служи за сцена на истински драматичните събития между тях. 

"Дъщеря на никой свят" е разкошно фентъзи за силата на човешкия дух и любовта в най-красивата й форма - тази която ни кара да бъдем по-силни и по-добри в името на хората, които обичаме, тази която ни подтиква да защитаваме, да подкрепяме, да мислим за другите.