"Четецът" - полъх от едно тъмно минало и вкус на едно неясно бъдеще

Какво е да обичаш жена, която някои биха нарекли превъплъщение на злото? Какво е да изгаряш от страст по жена, чието тъмно минало може да те зарине в трупове? Какво да умираш за ласките на жена, чиито ръце са окъпани в кръв?

"Четецът" е книга за сблъсъка на две поколения - едното изживяло и участавало във Втората световна война, другото чело за нея в учебниците. Какво се случва, когато двете поколения се сблъскат, противопоставят и слеят в едно. 

Когато младият Михаил се влюбва в Хана, тя е вече жена в разцвета на силите си с минало забулено в тайна и всеки негов опит да се докосне до живота й, преди да срещне него, остава безплоден. Но това е нещо, което може да бъде пренебрегнато от влюбеното момче. Понесен на крилете на любовта, Михаил изпива жадно всеки откраднат миг със своята опитна любима. Това е една пламенна и неравнопоставена любов. Или поне такава изглежда в очите на момчето, но това чувство е по-силно от него, от волята му, затова той се предава безусловно на тази любов, готов на всякакъв компромис, готов да поеме всяка вина, дори и за неща, които не е сторил, стига само любимата му да не го лиши от своята нежност.

И тогава един ден Хана просто си тръгва и оставя момчето разяждано от мъка и вина. Оставя толкова много неотговорени въпроси да висят след себе си, толкова много неизвестни, които не спират да тормозят изоставеното му сърце. Светът губи цветовете си, а Михаил невинността си.

Но това не е краят на тяхната история. 

Години по-късно Михаил среща отново своята първа любов. Само че този път тя седи на подсъдимата скамейка и отговаря за престъпленията си като нацистки надзирател в концлагер. 

Защита и обвинение излагат своите тези в съдебната зала и в душата на младия мъж. 

Тази среща го поставя пред истинската морална дилема.

Как е възможно жената, отдавала цялата си нежност в обятията му, да е отговорна за смъртта на стотици концлагеристи?  И обичайки я, той не се ли превръща в съучастник? Можем ли да разпознаем насилника, ако той е  нежен към нас?

Колкото и да е странно много от нацистките офицери, много от СС, много от военните  - редови войници или такива с по-висок ранг от Втората световна война са имали семейства, деца които са обичали. Възможно ли е денем, докато носиш униформата си да изпращаш невинни хора на смърт, да ги имъчваш, експлоатираш и унижаваш, а вечер да сваляш като кожа същата тази униформа и с тези оцапани с кръв ръце да прегръщаш децата си, да целуваш жена си по челото и да заспиваш спокойно в топлото си легло?

Обикновено в книгите тази тяхна роля на майка, баща, любим човек, син или дъщеря е оставена някъде настрани, зад кулисите, докато на сцената отпред е изведен ужаса на войната и ширещата се жестокост и смърт. Но "Четецът" прави точно обратното. Бернхард Шлинк рисува една неграмотна жена, която цял живот иска просто да чете книги. И макар в повествованието Хана да получава присъда, авторът не я осъжда, описва я такава, каквато е - просто човек, най-обикновена жена с всичките й недостатъци, качества и светоглед.

"Четецът" е книга за вината и изкуплението, за решенията, които взимаме в живота си, причините за тези решениея и следствията от тях. 

Истината е, че ми е трудно да пиша за тази книга, защото така и не успя да ме докосне. Пълна с емоции и въпреки всичко те сякаш бяха просто сложени там, без да бъдат истински почувствани. След прочита на последните страници в мен остана горчилка. Горчилката от едно цяло погубено поколение в това безумие Втората световна война -  буквално, метафорично, безвъзвратно погубени. Убийците не могат да върнат отнетия живот, но не могат и да се научат да живеят с греховеете, които са извършили. Жертвите не могат да превъзмогнат ужаса на изживяното във войната, не могат да забравят изгубените си близки, нито могат да простят. Едно цяло поколение, което не може да се отърве от кошмарите си, което никога няма да намери покой и мир в душата си. Едно цяло погубено и осакатено поколение, заради безсмислието на една война.