В мига, в който видях страхотната корица, с която Издателство ЕМАС пуснаха на пазара "Четирите цвята на магията" се влюбих в нея и знаех, че ще я чета. Случаите, в които съм си купувала книга просто заради корицата се броят на пръстите на едната ми ръка. Но тази автоматично влезе в списъка за Панаира на книгата. И представете си колко щастлива се почувства, когато повдигнах червената хартия на майския BOPS и открих не друго, а това съкровище.Не обичам Лондон, никак не го обичам. Дори бих казала, че го ненавиждам. И въпреки това ми беше приятно да се спусна по улиците не на един Лондон, а на цели четири.
Харесва ми идеята на В. Е. Шауб за паралелните светове, които създава, излизайки от рамката на обичайния магичен свят или на пренесената в съвремието древна магия. Харесвам света който изгражда, героите, които създава и начина, по който ги поставя в него. Всички идеи, вложени в книгата, от структурните, през сюжетните до вмъкнатите в дребните детайли, са толкова отчупени, че просто няма как да не ми влязат под кожата.
В света на В. Е. Шауб магията е съвсем простичка.Тя контролира четирите природни елемента - въздух, вода, земя и огън - и в добавка към това кръв и кости. Но магията вече не е това, което е била преди години. Сега малцина я владеят и дори в Червения Лондон, където тя все още е част от живота и ежедневието на хората, тези, които не са лишени от магически способности имат власт само над един елемент. Освен Кел.
Кел е антари. Изчеващ вид магьосници, които владеят всички елементи на магията. Кел и Холанд, последните живи антари в четирите Лондона. Двама млади мъже, които на пръв пглед нямат нищо общо - Кел е осиновен от кралското семейство в Червения Лондон и изпълнява за тях ролята на вестоносец, защото антари единсвен може да минава през порталите и да посещава паралелните светове. Холанд служи на кралския трон в Белия лондон - близнаците Дейл. Кел е посетил живота си в това да пази своето семейство и брат си - Рай, кралския принц, за когото би дал живота си без да се замисли, посветил е себе си в опазването на сигурността и мира в Червения Лондон. Докато Холанд сякаш нехае за тези ценности. Той е просто наемник, комуто жестокостта не е чужда, а емпатия смята за слабост. Кел е заобиколен от приятели и хора, които го обичат и уважават. Холанд е по-скоро обект на страхопочитаение от околните и нищо повече от марионетка за своите работодатели. Толкова различни, но само на пръв поглед. В. Е. Шауб умее да залага малки капани на читателя, да заплита тънките нишки на интригата около своите герои, за да доведе историята до елегантна и напрегната развръзка.
Антари единствени могат да преминават порталите, които запечатват световете. И те единствени познават какво е отвъд Лондон, които обикновените хора познават. Някога порталите са били отворени и всеки е можел да пътува, когато пожелае, но магята е погълнала Черния Лондон и е унищожила приносителите си. Тогава Чрвения Лондон е взел решение да запечата порталите си, за да ограничи злокобното влияние на неубозданата магия на Черния Лондон, като така е оставил на фронтовата линия Белия Лондон сам да се справя с положението от другата страна. Вследствие на това решение, Белият Лондон, чиято магия някога е била най-силната сред всички започнал постепенно да отслабва, да линее и да се погубва, а Червеният Лондон процъфтял и запазил магическия баланс в себе си, позволявайки на обитателите му да практикуват магия, без опасност за жиота им. Сивият Лондон пък от своя страна останал толкова изолиран, че магията се превърнала в мит. 
В. Е. Шауб си оставя споскойствието на повече от една трета от книгата, за да ни въведе в този паралелен свят на магия и мистерии, преди да хвърли героите си в напрегнато приключение. По време на една от рутинните си задачи, а именно доставяне на едно писмо в Белия Лондон при Близнаците, Кел се сдобива с едно малко камъче, което преобръща всичко - живота му, политическата ситуация между Лондоните, както и схаващанията му за магията. Камъче, което Близнаците жадуват да придобият, което дарява приносителя си с невиждана сила и може да промени устройството на света завинаги или да го унищожи, ако попадне в неправилните ръце. Камъче от чиста магия, което принадлежи на Черния Лондон и някак трябва да се върне там. И за да стане още по-заплетено, Кел се сблъсква с крадлата Лайла - устата, жизнерадостна, недоверчива, очукана от живота на улицата, борбена и много ловка. Двамата ще споделят едно интересно и напрегнато пътуване, ще висят на косъм от смъртта няколко пъти, ще преборят своите собствени принципи, за да направят това, което трябва да бъде направено. Словесните битки помежду им, закачките и споделените моменти внасят нужното количество свежест в историята, разведрявайки я приятно, без да натрапват обаче сърцераздирателни емоции.
"Четирите цвята на магията" е едно добро начало. В. Е. Шауб изглежда не обича половинчатите неща, защото края на книгата оставя едно приятно чувство за завършеност, което често ми липсва в поредиците.
Очакванията ми за тази книга бяха високи и тя определено ги оправда. А сега оставам в чакане на следващата част.
Няма коментари:
Публикуване на коментар