"Синът на града" от цимент и нефт ще запулсира във вените ви

Един пост миналата седмица ме подсети за една книга, в която се влюбих преди години (явно преди три, за да сме точни) - "Синът на града". 

Това беше период на лутане, блогът не беше още дори идея. А впечатленията ми от книгите бяха 10-ина изречения в "Какво четеш..."

Но сега е време да поправя тази грешка. Преди да седна да пиша това се опасявах, че не е останало много от книата в паметта ми, но героите като че ли започват бавно да изплуват с всяка следваща дума. Купих си "Синът на града" на първия ми Панаир на книгата в НДК преди три годин от щанда на Артлайн Студио. 

Романът на Том Полък се класира в графата Young Adult. Жанр, който в онези години беше почти непознат и честно казано чужд и далечен за мен. Дотогава бях чела една-две YA книги и ми се сториха доста блудкави и еднотипни. "Синът на града" беше първата книга, която за мен даде истински шанс на жанра. След него дойдоха книгите на Патрик Нес, Маркъс Зюсак (Особено трилогита за Братята Улф. Мисля, че трябва да спра да я споменавам на всеки пост, но просто не мога да се сдържа. Тази трилгогия ми е влязла толкова дълбоко под кожата. Май е време скоро да напиша нещо и за тях, за да може цялата тази емоция да излезе най-накрая на яве), Яна Телер, а съвсем наскоро и "Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената" (Сигурно пропускам някои).

"Синът на града" е урбанистично фентъзи и като всяко уважаващо себе си фентъзи и на това не му липсват чудатостите на света, които Том Полък изгражда - призрачни електрически влакове, говорещи статуи, оживяващи скелета, котки-бойци и какви ли още не одухотворени части на градския ландшафт. Но това, което притегля истински е атмосферата, която авторът изгражда - миризмата на нефт, изпаренията от газовете на колите, бляскавото стъкло, стоителните площадки, камък, цимент и бетон, електрическите заряди, които протчат като пулсаци през целия град, толкова силни и ярки, че мога да ги усетя във вените си. Красотата на този урбанистичен свят се влива в мен и не ми позволява да го напусна. Шумовете на града заформят живителен пулс, който съживява причудливите му същества.  Пулс, който всеки ден ни заобикаля, но ние сякаш пропускаме покрай ушите и ума си. 

И в тази дива градска среда едно момче и едно момиче се борят със собствения си живот.

Бет е тийнейджър. Загубила майка си, тя е объркана и изгубена, малко гневна и търсеща, вперила поглед от височините в града, сякаш той ще й прошепне тайните си, сякаш ще й позволи да потъне в него, да се почувства уютно и у дома, да намери своето място. Бет обича града по свой собствен начин. С графитие, които рисува по градските стени, по изоставените, окъртени сгради, тя излива душата си в него - болката, загубата, надеждите, мечтите, любовта. Докато един ден не попада в потайностите на града, където открива Филиус Вие, парцаливия син на Лондон, който ще й разкрие една нова гледка към нейния град, ще й покаже града, както го вижда той, упоен с миризма на бензин, потракващ, поскърцващ, величествен със своите сгради от стъкло и бетон. Филиус е син на богината на града  - получовек с тяло от цимент, в  чиито вени тече нефт. Отгледан е от едно от създанията на Богинята - Стъклосмет (винаги съм си го представяла точно така както звучи и името му - една безформена купчина от боклуци и стъкла, която променя структурата си при всяко движение и дума), но винаги, когато има нужда от съвет отива при Иезекиил - неговия прокълнат приятел затворен в статуя на гробището. Филиус обича града, живее чрез него, в него, за него. 

Но сега любимият му град в заплашен от чудовище, което е на път да унищожи всичко. И за да се заформи класически фентъзи  YA сюжет, Бет се появява точно навреме, за да му помогне. Момче и момиче, изправени рамо до рамо в битката за града. 

Разбира се, романтичната закачка между двамата не липсва, но не тя е водеща, а по-скоро онази спояваща нишка, която ги обединява и дава на читателя нужното количество топлина в този сив потракващ град. Сивото тук не е безличен цвят, то означава живот, сила, движение. Шеметни битки, причудливи създания, урабнистични божества, много динамика, движение и вихър ще откриете между страниците на "Синът на града' 

Един различен YA роман, който ляга на основата на класически  фентъзи сюжет.

Обикнах я още щом я зачетох, а след последната страница вече проверявах за продължението. но чак сега си давам сметка колко силно впечатление ми е направила, щом съм успяла да съхраня достатъчно спомени за един малък тескт след толкова време. Спомням си, че почти усещах миризмата на нефт, която се носеше от Филиус, а графитите на Бет сякаш оживяваха пред мен на стената на блока отсреща, доакто четях. И образите за тях все още стоят съвсем живи и ясни в ума ми, дори и след толкова време.