Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената

"Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената" една от първите книги, които прочетох след Панаира на книгата в НДК тази пролет. Позволих си да надникна в един-два коментара този път преди да я започна. Не нарочно. Просто ми попаднаха пред погледа и се зачетох, въпреки че обикновено ги подминавам. Е, коментарите не бяха особено ласкави. На някой все му липсваше нещо - много били диалозите, историята била суха, хората очаквали някакво голямо развитие, а сюжета стоял през цялото време в застой, разговорите между героите били безсмислени....
Нещо подобно ми се случи и с "Няма да получите омразата ми". Книга, която е толкова съкровена и лична, че просто няма как да не докосне, чието послание е толкова чисто и искрено, че не може да не достигне до читателя. И все пак. Намериха се доста хора, които да кажат, колко безсмислена и рутинна била. 

Започвам да се чудя на мен ли ми има нещо или просто винаги ще съм си срещу течението. За мен всичко в тази история си беше на мястото. Постоянно и устойчиво градиращото действие. Дума след дума, авторът изгражда пътя на историята, всеки диалог, дори и най-ежедневните слагат своето камъче по тази пътека и ни водят целенасочено към крайната цел. Истината е, че рядко попадам на толкова съсредоточена и добре структурирана история. Книгите често  са хаотични, поне на пръв поглед, следват няколко сюжетни линии, преплитат се, раздвояват се, понякога се раздвояват. Всичко това липсва тук, за да остави една ясна следа на читателя, като пътека от светулки в нощта, която да следва, докато най-накрая се завърне у дома. Защото тази книга е точно това - завръщане у дома. Толкова ми напомня на трилогията за Братята Улф на Зюсак. Има същия живец, същата завладяваща емоция, същата младежка страст и любов към живота, които преобръщат сърцето ти и те зареждат с енергия и обич.

Данте и Аристотел са две млади момчета. Две бели платна, които те първа ще бъдат изписани с впечатленията им от света. 
Аристотел е гневен младеж, който понякога не може да държи юмруците си в джобовете. Аристотел има грижовна майка, която винаги е отворена за разговор с него и често се отнася към него също като със своите ученици, което е прекрасно, но не е и точно специалното отношение, което един тийнейджър копнее да получи. Баща му, от своя страна, не е от разговорливите. Измъчван от кошмари, той се бори със своите демони, последвали го от Виетнам. Войната оставя отпечатък върху войниците и техните семейства, дълбок като прорезна рана, която никога не се затваря напълно и от време на време прокървява право в душата и ума на човек. Но той не е единствения с кошмари в семейството. Аристотел също се бори със своите собствени демони. Бенджамин Алире Саенц е уловил брилятно емоциите, които съпътстват процеса на съзряване, онзи митичен момент, когато момчетата се превръщат в мъже. Аристотел няма приятели, няма хоби, няма цел в живота, но това не го прави неспособен да комуникира с другите. Сякаш е по-скоро въпрос на избор, отколкото на обстоятелства или принуда. Сякаш просто не ми се занимава. Аристотел е точно това - незаинтересован, апатичен. Незаинтересован от другите младежи, незаинтересован от живота, който кипи около него, незаинтересован от света. Защитна реакция - тази незаинтересованост му помага да не се чувства нежелан. Ако покажеш, че не ти пука, хората няма да видят, че си наранен. 

Докато не среща Данте. Данте е съвсем друга история. Има любящи родители, които не се срамуват да го покажат. Целувка от баща му, дори и в тази неспокойна възраст на съзряване, е нещо нормално, топло, обичливо и съвсем естествено - каквото на всички родители им се иска да бъде. Е, родителите на Данте са го постигнали. В тяхното семейство всеки може да говори спокойно и открито за своите чувства. За майка си Данте казва, че е "непроницаема" и тя наистина е интересн персонаж - по-обрана, но и емоционална, разсъдлива, досетлива и много силна личност. А закачките между Данте и баща му са наистина освежaващи.

Не мога да ви кажа повече за заветната цел на това пътуване към себе си, без да ви разваля изненадата. Затова ще се въздържа от конкретни коментари по темата. Ще ви кажа само, че Бенджамин Алире Саенц засяга една много сериозна тема и я разнищва от всички страни. Показва гледната точка на обществото към нея, отношението на родителите и диалога с тях, емоционалната реакция на двете момчета, които са преки участници - вътрешната борба, страховете, сблъсъка с обществото, предразсъдъците, лъжите и честността. 

"Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената" е наистина прекрасна книга. Отдайте й се, без предразсъдъци, без нагласа, просто се оставете Бенджамин Алире Саенц да ви поведе за ръка и го последвайте до края.